Не би трябвало да очакваме от служебното правителство да върши чудеса. Също така е добре да помним, че назначеният от президента кабинет не е разследващ, нито наказателен орган. Но със сигурност настоящото правителство е в състояние да покаже честно моментното състояние на държавата, както и практиките в отделните министерства, които не се вписват в понятията професионализъм и почтеност. Ако това наистина стане, ние ще имаме основание отново да повярваме в държавата, която сега наблюдаваме с огромно подозрение. И, не, разкриването на порочните действия, както и отстраняването на компрометирани кадри, не е реваншизъм. Това е най-логичното връщане към нормалността. Защото, извинете, ама твърде ненормално ми изглежда някакви девойки с дънкови якенца и поглед, от който отсъства каквато и да било мисъл, да заемат важни административни постове.

Сигурен съм, че отсега нататък ще слушаме много за неадекватните действия на предишните управляващи. Също така постоянно ще виждаме хора, заемали ключови позиции при предишното управляние, за които най-логичният въпрос ще бъде: „Как е възможно на този/тази да бъдат поверени такива отговорни функции?“ Само че, знаете ли, когато критикуваме действията на ГЕРБ през всичките години, когато управляваха, е хубаво да не забравяме как беше създадена тази структура и кой ваеше имиджа й на партия, която е изтъкана от евроатлантизъм и най-добре ще ни опази от комунистите. Защото ГЕРБ, както и Бойко Борисов не се появиха от нищото, не са резултат от някакво спонтанно народно недоволство. Това е специален проект, създаден и направляван, поне в началото, от могъщи неправителствени организации.

Най-общо можем да кажем, че доскорошният български премиер е рожба на усилията на хора, които много държат да определят себе си като „културен и цивилизационно напредничав елит“. Тези лица имат самочувствието да ни учат как да живеем, да ни казват как да се държим, ако искаме да станем част от съвършения евроатлантически свят. Огромни усилия положиха фондации като „Глобална България“, медийни кръгове като „Капитал“, „интелектуални гурута“ като Иван Кръстев, за да превърнат Бойко Борисов в народен герой. Съвети му даваха, министри му назначаваха и си въобразяваха, че той ще им бъде вечно благодарен и вечно ще защитава интересите им. Най-вече финансовите, разбира се.

Само че лидерът на ГЕРБ твърде скоро се еманципира от менторите си и реши, че му е по-изгодно да си играе с техните икономически противници. И тогава въпросният „интелектуален елит“ спря да славослови Борисов и започна да го обвинява, че бил автократ, потъпквал законите и, ето го и най-страшния упрек: защитавал интересите на Русия. Изобщо много любопитна еволюция извървя целокупният „умнокрасивитет“ по отношение на Бойко Борисов. Първо го величаеха, после се въргаляха по жълтите павета в истеричен опит да го върнат във властта, след като за малко беше изпаднал от нея през лятото на 2013 г., а накрая го обявиха за илитерат и мафиот. Бих могъл да кажа, че подобни полярни оценки говорят за тежки психически проблеми на даващите ги, обаче няма да кажа това, за да не ми се обидят умните и красивите.

Така, де, никога не бих казал, че хранениците на чуждите фондации имат психически проблеми, но и никога няма да престана да им припомням колко обичаха Борисов и как го развяваха като знаме в „борбата срещу комунизма“. И казвам това не защото съм злопаметен, а защото фактите трябва да се уважават. Освен това никак не харесвам активни борци. Особено не харесвам активни борци срещу паднала вече власт. А забелязвам, че бройката им все повече се увеличава с всеки изминал ден. Хора, които до вчера са били на хранилка при ГЕРБ, сега се изкарват първи борци срещу „тоталитаризма на ГЕРБ“. Не е красиво това. Не го правете. Или поне малко по-елегантно го правете. Да не бие много на очи.

Петър Волгин, БНР