Отдавна е време да поговорим сериозно за авторитетите и за последствията от тяхното публично самоубийство.

Въпреки неразвитата си социална структура, липсата на плътност на историческия опит и рудиментарната си политическа култура, в националното съзнание на българите е закодирано уважение към хора, които са придобили собствен авторитет по независим от властта начин.

Това са така наречените „учени”, които баба ми, с второ отделение образование, настояваше да уважавам. Става дума за личности, придобили уважението на обществото не покрай притежанието на власт, а покрай успеха си да се издигнат над общото равнище без опора във властта, или дори въпреки нея.

Традиционните типажи от репертоара на баба ми бяха лекари, учители, журналисти, адвокати, музиканти, университетски хора. В нейния свят „ученият” човек съвсем легитимно не се бъхта в полето в пек и студ, както правят неуките. Този човек няма нуждата да прави това, защото обществото му осигурява поминък, без да иска от него „да се рови в земята”. Ако е наистина учен, българите нямат нищо против той да не е до тях в жетварската жега. Неговият път е друг – да помага на хората, или да ги възвисява. Оттук и принципа: „Учен човек – уважаван човек”.

Сервилност и продажност

Баба ми беше наясно и с други черти на българите, например: да се умилкват около властта и да сервилничат пред властта или парите. Тази черта тя обобщаваше с две сентенции: „Дай му власт и му гледай сеира”; и „Пари ми даваш – на маймун се обръщам”.

Уважението на българите към „учените” уравновесява тази тяхна сервилност и продажност. При отслабване на авторитета на „учените” обаче се засилва именно продажността. Водещият принцип става: „Пари/власт ми даваш – на маймун се обръщам.” Няма трето, не и у нас.

Тъй като съм наясно с народа си, още преди две години започнах да бия тревога, че авторитетите изчезват и единствено сервилността остава. Тогава ставаше дума за това, че на принципа „пари/власт ми даваш”, огромно количество мои „учени” колеги, радващи се на уважението, дължимо на независимите авторитети, се залепиха към режима на ГЕРБ.

Моят народ обаче не е толкова глупав, колкото понякога изглежда. Той доста бързо отбеляза, как публични фигури, довчера уважавани като авторитети, за броени седмици преминаха към принципа „на маймун се обръщам”. Престана да им вярва – но и започна да губи увереността, че изобщо може да съществуват независими авторитети.

След като тези авторитети се обърнаха на маймуни, вече нямаше причина други публични фигури да не сторят същото. Именно това наблюдаваме вече година покрай пандемията. Уважавани медици един след друг загърбваха онова, което ги правеше уважавани, за да изпълняват указанията на Бойко Борисов. А той, както рано или късно се случва с всички авторитарни типове, често действаше на принципа на случайната приумица – изобщо не като „учен”.

Така стигнахме до сегашното положение, при което на 15 март медицински авторитет тръби, че положението е под контрол, а на 16 март споделя, че системата се срива и трябва спешно да затваряме всичко отново, освен (доколкото може да се разбере) цирковете, които пък отвори със специална заповед.

Коментар на проф. Евгений Дайнов, Дойче веле