„Кръпка до кръпка“ е положението, в което се намират голяма част от пътищата в България. Такова е и това на Северната скоростна тангента, показва видео, заснето от екип на boulevardbulgaria.bg с дрон. Ключовото трасе край София бе изградено със 180 млн. лв. еврофинансиране от „великия и жилав“ строител на ГЕРБ Велико Желев.

Строителството на Северната скоростна тангента започна в края на 2015 година и завърши през април 2016 г. при втория кабинет на ГЕРБ. Дължина на участъка е 16,5 км.  Бившият премиер Бойко Борисов се хвалеше със скоростта на строежа и с денонощната работа по трасето, разположено между „Ботевградско шосе“, булевард „Лазар Михайлов“ и от Околовръстния път до пътя за Требич.

Седем години по-късно критиките по адрес на качеството на изпълнението на строителството му са сериозни. Преди три седмици регионалният министър арх. Иван Шишков оповести данни от проверка на Агенция пътна инфраструктура (АПИ), според които една трета от плътността на асфалта на тангентата липсва. От планирани 20 см дебелина на пътната настилка са изпълнени едва 14 см при строежа, демонстрира проба тип „асфалтова ядка“.

Предстоят по-задълбочени изследвания на състоянието на трасето. Контрааргументът срещу критиките на арх. Шишков беше, че пробите не са взети правилно и са компрометирани.

Съвпадение или не, броени дни след изнесените от министъра данни за некачествено изграждане прокуратурата задържа за 24 часа един от хората, чиито дружества построиха Северната скоростна тангента – Велико Желев, собственик на големите инфраструктурни фирми „Хидрострой“ и „ВДХ“. Бързо се оказа, че двете събития формално нямат общо и че мотив за ареста на строителния бос е свада с негов подчинен.

Поредицата от събития обаче е добър повод да се върне лентата назад и да се припомни историята на Северната скоростна тангента. За разлика от строителството на повечето аутобани и ключови пътища, което се проточва с години, в някои случаи с десетилетия (АМ „Хемус“), това на тангентата отне около година и половина. Почти 17-километровото трасе дори бе пуснато два месеца предсрочно – за сравнение, 19-километровата магистрала „Люлин“ бе съграждана около пет години.

Финансирането на Северната скоростна тангента е по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. (б.р. – използването на евросредства означава, че ако подробните анализи докажат липса на асфалт по цялото трасе, то с разследването на случая ще се заеме Европейската прокуратура, т.е. има по-голям шанс за ефективни последици за нарушителите).

Изпълнител на проекта е консорциум „ХПВС-ССТ“, в който участват „Водстрой 98“, „Хидрострой“ АД, „Пътни строежи Велико Търново“ АД, „Пътинженерингстрой“ АД и „Пътстрой Бургас“. Стойността на договора за проектиране и строителство е 180 млн. лв. с ДДС. Строителният надзор е осъществен от обединение „СЖС Технос – СЖС България“, в което са „СЖС България“ ЕООД и „СЖС Технос С.А.“, Испания. Този договор е за 882 хил. лв. с ДДС.

Трафикът бе пуснат на два пъти

На 30 декември 2015 г. в експлоатация влязоха 13 км от тангентата – отсечките между „Ботевградско шосе“ и булевард „Лазар Михайлов“ и от околовръстния път до разклона за Требич. В края на април 2016 г. бе пуснат и 4-километровият участък от пътя за Требич до бул. „Лазар Михайлов“.

Северната скоростна тангента е с 6 пътни ленти, по три в посока. Отсечката не е част от Транс-европейските транспортни коридори, но осъществява важна, бърза и директна връзка с главни пътни направления – а именно коридори IV, VIII и X от Транс-европейската транспортна мрежа, през които преминава трафикът от и за Гърция, Румъния, Република Македония и Сърбия.

Инфраструктурният обект е важен за столицата и страната, тъй като помага за по-бързия транзит на трафика от автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“, пътищата Калотина – София и София – Бургас, както и второкласни и третокласни пътища. Със Северната скоростна тангента се осигурява удобна връзка между северозападните и югоизточните квартали на София. Подобрява се достъпът до най-отдалечените райони с центъра на столицата, улеснява се трафикът и се съкращава времето за пътуване.

Недомислици

Скоро след откриването на тангентата обаче се оказа, че няколко от северните квартали, като „Илиянци“, „Бенковски“, „Требич“ и Нови Искър, в които живеят над 22 хил. души, са откъснати от София след премахването на старите пътища, на чието място не бяха изградени нови.

Живеещите в „Бенковски“ например се намират на около 50 метра от Северната скоростна тангента, но за да се качат на нея трябваше да използват два обходни маршрута с дължина от 10 км и 7 км. Това накара правителството на Борисов да отдели допълнителни 1.5 млн. лв. от бюджета през 2016 г. за изграждане на пътя до готовата детелина. Проектът бе възложен на сдружение „Северна скоростна тангента 2016“, в което влизат „Актив Билдинг Инк“ и „Проджект планинг енд мениджмънт“.

Седем години след откриването на пътя, той е осеян с кръпки, а гаранцията за неговото качество е изтекла.

Вижте видеото ТУК