Директорите в единствената държавна банка – Българска банка за развитие, продължават да взимат високи заплати, също както и при кабинетите на Бойко Борисов. Това става ясно от справка, разпространена от гражданското сдружение БОЕЦ. Един от шефовете на ББР е получил над 370 000 лева през миналата година – или средно по 31 000 лева на месец.

Банката се прослави с това, че 90% от кредитния ѝ портфейл (2 млрд. лева) е бил раздаден на 20-ина  близки до властта фирми. Това разкри Кирил Петков преди около година, когато стана служебен министър на икономиката. Тогава той се зарече да спре използването на ББР като касичка за олигарси и за целта предприе стъпки за промени в надзора и директорския съвет. Беше сложен и таван на кредитите – до 5 млн. лева, така че парите да стигат до повече и до по-малки фирми.

От БОЕЦ сега  обясняват, че в последните седмици са се опитали да съберат данни за това какво се случва с едрите кредити – обслужват ли се, събират ли се. „Помним, че през овладените от мафията БНБ, ДАНС, прокуратура, Комисия за финансов надзор беше фалирана КТБ. Виждали сме и знаем, че мафията може да използва тези институции в свой интерес и срещу българското общество. Поискахме информация за размера на заплатите на настоящото ръководство и за начина, по който през 2020 г. ББР закупи пакет на стойност от около 40 млн. лева акции на ПИБ“, посочват от БОЕЦ на страницата си във  Фейсбук.

Към началото на 2022 г. ББР има трима изпълнителни директори, чиито месечни възнаграждения през 2021 г. са били съответно 15 847, 15 941 и 30 999 лева. През декември от банката се похвалиха, че възнагражденията на членовете на директорския съвет са намалели значително до средно 16 625 лв. месечно (при 47 000 на човек през август 2020 и близо 26 000 лева през септември).

ББР отказала да разкрие кой е директорът ѝ със заплата 31 000 лв. Но от БОЕЦ са установили, че ценният кадър с рекордното възнаграждение е Живко Тодоров.

„Живко Тодоров – човекът с една от най-високите заплати за държавен пост у нас, е назначен в ББР по времето на Бойко Борисов. От 2014 до март 2020 г. е бил главен финансов директор и член на Управителния съвет на ПИБ“, посочват от БОЕЦ.

Интересното е, че по времето, когато Тодоров преминава от частната банка в държавната, стрес тестовете са показали, че ПИБ трябва да укрепи капитала си, като за целта емитира нови акции. А кабинетът „Борисов“ решава да помогне в оздравяването на Първа инвестиционна банка, като купи акции за 140 млн. лева чрез ББР.

Сделката предизвика скандал и обвинения, тъй като оценката, по която държавата купува – 5 лева за акция, бе твърде завишена спрямо пазарните цени. Премиерът Борисов обаче бе категоричен, че операцията е много изгодна – обясняваше, че бюджетът ще е на плюс, защото акциите ще носят лихви, а след време ще бъдат продадени на печалба.

Твърдението за лихвите предизвика смях във финансовите среди – акциите не носят лихви, а дивиденти. Колкото до печалбата, тя засега не се вижда. В началото на 2022 г. котировките на акциите на ПИБ на фондовата борса, за които държавата през ББР е платила по 5 лева, са около 1.62 лв. Което означава, че бюджетът е на минус с над 90 млн. лева от сделката, изчисляват от БОЕЦ.