За нарушения при използването на СРС признава доклад за дейността на отдел „Защита на класифицираната информация“, изпратен от председателя на СГС Калоян Топалов до главния прокурор Сотир Цацаров. Документът отчита дейността на СГС през 2015 г. и 2016 г. Считам, че при изготвянето на доклада са констатирани достатъчно на брой нарушения, които да бъдат проверени за наличие на извършени противоправни деяния, изпълващи състав на престъпление по Наказателния кодекс на Република България, пише в придружителното писмо към документа. Копие от анализа е изпратено до председателя на ВКС Лозан Панов, до Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения към Народното събрание, както и до Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.

На 70 страници се описват стотици констатирани нарушения. От 2009 г. до средата на 2014 г. не са записвани имената на съдиите, които са давали разрешенията. Заради огромния брой разрешения всяка една година, няма как да се разбере колко пъти председателят на съда и колко пъти заместниците му са допускали подслушване. Освен това дълго време не се е съхранявал втори екземпляр от искането за СРС.

По редица дела са давани разрешения за СРС без исканията за тях да са били мотивирани. В някои случаи дори не се разбирало дали става дума за разследвания у нас или в чужбина. Констатирани са множество случаи, при които един заявител е депозирал две искания в един и същи ден, по едно и също оперативно дело, засягащи едно и също лице. Топалов докладва, че за година е разрешено подслушване на едно лице над 50 пъти. Според него в случая са нарушени Виенските конвенции за дипломатическите отношения и за консулските отношения. В над 60 случая СГС разрешава подслушване незаконно, защото е трябвало исканията да бъдат депозирани пред друг съд в страната.

Липсата на ефективен съдебен контрол може да засегне основни права на гражданите като неприкосновеността на личността и жилището, тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, както и до неправомерно използване на трафични данни, посочва докладът. Освен неправомерното ползване на събрана информация в документа се отбелязва, че има наличие и на необоснован отказ за СРС при извършено тежко умишлено престъпление.

В доклада описват необходимостта от регламент, ако при подслушването има данни за повече от едно престъпление, може ли те да се ползват за доказване на престъпления, различни от първоначалното обвинение. Дали тази информация може да се трие, как. Пита се кой е органът, който решава това. На този етап липсва адекватно законодателно решение, с което да се даде възможност за сигнализиране по определен ред пред съответен контролен орган.