Сглобкаджиите продължават да обслужват интересите на „Лукойл“.  По-рано днес, по време на екстремното заседание на Народното събрание, депутатите гласуваха прекратяването на дерогацията – от 1 януари да отпадне износът на руски петрол, а от 1 март да отпадне и вносът.

Приетото предложение за отпадане на дерогацията бе внесено преди десетина дни, след като ГЕРБ-СДС, ППДБ и ДПС се разбраха да подготвят общ документ за отмяна на дерогацията, а двете отделни предложения – това на Делян Добрев и другото на Кирил Петков да бъдат изтеглени.

В законопроекта за предсрочното прекратяване на дерогацията от 1 март 2024 г., обаче са включени две ключови пробойни, които ще компенсират „Лукойл“ за премахването на изключението, сочи анализ на Центъра за изследване на демокрацията в България, публикуван на сайта им. 

Припомняме, че на база на тяхно разследване, „Политико“ публикува два материала, от които стана ясно, че „Лукойл“ са използвали вратички в нормативната уредба, за да нарушава европейското ембарго, използвайки България, а Кремъл е използвал парите за финансиране на войната.

Първата пробойна ще позволи на „Лукойл“ да превърне по-големите запаси в размер на 4-5 милиона барела в горива и да ги продаде в страната и за износ, когато поиска, през 2024 г.

В параграф 11 от Преходните и заключителните разпоредби на приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, Агенция „Митници“ се задължава да инвентаризира количествата нефт, внесени от Русия преди края на 2023 г., както и на вече преработените и складирани горива от руски произход. Съхраненият руски нефт и готови горива могат да бъдат преработени и изнесени към страни извън ЕС. Изключението важи за бензин А92 (Код: 27101241), който е с ниско октаново число и не може да се реализира директно на европейския пазар. Важно е да се отбележи, че нискооктановият бензин може да се преработи до високооктанов и да се реализира на българския пазар.

От тези преработени горива 1 милион барела вероятно ще бъдат изнесени под формата на нискооктанов бензин за открито море (в гръцки и малтийски води) и ще бъдат претоварени на други танкери за продажба в САЩ, Африка и Азия, смятат от Центъра за изследване на демокрацията.

Анализът на данните за износа на горива през 2023 г. показва, че „Лукойл“ е изнасял предимно такива бензини към открито море (около 3,5 милион барела, на обща стойност около 300 милиона долара), без да се посочва крайна дестинация. В международни води край бреговете на Гърция и Малта продуктите са прехвърляни от един танкер на друг, като се смесват с бензини с по-високо качество и са пренасочвани към пристанища в региона и по света.

Около една трета от целия износ на руската компания е извършван именно по този начин, като поне 3 танкера са доставили горива до терминали във Флорида, Тексас и Ню Йорк, САЩ. В предишните поне 10 години не е бил осъществяван подобен износ на нискокачествени бензини чрез прехвърляне в открито море. Има голяма вероятност тази схема да е измислена специално за заобикаляне на забраната за износ по дерогацията.

От друга страна, износът на нискооктанови бензини, произведени от руски нефт, ще донесе 360 милиона долара допълнителни приходи на „Лукойл“ през 2024 г.

Тъй като след август 2023 г. България е увеличила вноса на руски нефт успоредно с нарастващите покупки на неруски петрол (около 20% от общите количества по данни, цитирани от Министерството на икономиката), „Лукойл“ вероятно ще е натрупал запаси от между 4 и 5 млн. барела нефт в края на годината (около месец и половина потребление на България).

По предварителна оценка на танкерните доставки до терминала Росенец, тенденцията за внос на руски нефт от януари до септември се запазва през последните месеци на 2023 г., което би означавало, че Русия ще внесе близо 43 млн. барела суров нефт на обща стойност близо 2,9 милиарда долара тази година, стойности близки до тези от 2022 г., въпреки наложената забрана за износ към европейския пазар и свитите продажби на горива в чужбина.

Допълнителните (натрупани като запаси) количества, могат да бъдат преработени в бензини и след това изнесени на световния пазар през 2024 г. според предвидената в приетия закон възможност за износ. Това би осигурило на „Лукойл“ приходи на стойност над 360 млн. долара.

Разрешаването на „Лукойл“ да продължи износа на преработени продукти от руски нефт е в пряко противоречие с декларираната политическа цел да се намалят цените на горивата на вътрешния пазар. Ако „Лукойл“ не може да изнася горива от руски нефт извън страната, компанията ще е принудена да ги продаде само на вътрешния пазар. Това би увеличило предлагането на пазара и довело до спад в цените, което е декларираната политическа цел на дерогацията.

През януари и февруари 2024 г., Лукойл ще внесе минимум още 3.5 милиона барела руски петрол над тавана.

Втората вратичка в законопроекта е липсата на ограничение за внос на руски суров нефт между 1-ви януари и 1-ви март на цени над 60 долара за барел. Ако приемем, че „Лукойл“ ще внесе около 3,5 милиона барела руски нефт през първите два месеца на новата година, то компанията ще генерира допълнителни данъчни приходи за Кремъл от около 168 милиона долара само от експортни такси.

Таванът върху цената на руския нефт, който се продава по море, цели да ограничи приходите на Русия от търговията с нефт. Дерогацията за България не забранява изрично покупката на руски нефт над тази цена, но Европейската комисия не смята, че изключението следва да се използва за увеличаване на приходите на Кремъл, а само в случай, че е застрашена сигурността на доставките за България.

Ефектът от съществуването на тези две пробойни в проектозакона е не само компенсирането на „Лукойл“ от предсрочното прекратяване на дерогацията, но и създаване на рискове за ощетяване на бюджета на страната, категорични са от Центъра.

Вносът над тавана през втората половина на 2023 г. заличава свръхпечалбата на „Лукойл“, основана на по-евтината суровина преди август 2023 г. 

Тъй като средната цена на вноса на руски суров петрол след август 2023 г. се повишава, за да достигне паритет с цената на алтернативните суровини, окончателната годишна печалба на „Лукойл“ за 2023 г. ще се свие значително от размера на предварително обявената печалба, върху която е дължан и авансово внесен данък. По този начин България най-вероятно ще трябва да възстанови авансовото плащане на данъци в размер на 400 милиона лева на руската компания през следващата година.