Банковият надзор не е достатъчно ефективен за поддържане на стабилността на банковата система и за защита на интересите на вложителите поради невъзможността му своевременно да установи проблемите в кредитните институции, както и да предприеме адекватни мерки за тяхното предотвратяване. С тази констатация започва докладът на Сметната палата (СП) след извършен одит за ефективността и ефикасността на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка (БНБ).

Одитът обхваща периода от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2014 г. и бе възложен като задача от Народното събрание. Сметната палата вече е внесла доклада в парламента. В него се посочва, че нормативно дейността е осигурена, но правилата не са систематизирани и не създават последователна, изчерпателна и ясна рамка, която да регламентира цялостно дейността по надзора, с всички етапи и нивата на управление. Липсва утвърден ред за годишни планове за надзорни инспекции и отговорности, процесът по избор на банките не е документиран, което дава възможност за субективно планиране на тематичните инспекции. Така се създава възможност някои банки да не бъдат обект на проверки за дълго време.

Почти всички правомощия, компетентности и отговорности по банков надзор са концентрирани в подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, но управителният съвет и управителят на БНБ не са ангажирани с надзорния процес. Това, според Сметната палата, създава риск. Освен това подуправителят на БНБ е получил правомощия да прилага и неформални мерки за въздействие заедно с надзорните мерки, което противоречи на Закона за кредитните институции и предпоставка да се избегне прилагането на необходима надзорна мярка.

Сметната палата установява проблеми и в административния капацитет на надзорната дейност, намален брой служители, които да извършват проверки на място, включително и това, че самите проверки са намалели значително през 2012 година. Освен това тематичните проверки са значително повече в сравнение с пълните инспекции.

Не е извършвана проверка по същество за верността на данните в отчетите, подавани от кредитните институции. Верификацията на отчетните данни се извършва автоматизирано, като СП установява, че са изключени отчетите на две кредитни институции, без обективно основание, ред и процедура. По този начин двете банки са изключени от автоматичните контроли, задължителни за проверка на отчетите на всички кредитни институции.

Освен това се установява, че значителен брой служители имат права да променят съхранявана чувствителна информация на сървър във вътрешната мрежа на БНБ. И са го правили – констатирани са последни промени месеци след внасянето на докладите. Това поставя под съмнение автентичността на съхраняваната чувствителна информация, посочват от палатата.

В управление „Банков надзор“ липсва изградена система за управление на рисковете от нередности и измами, включително и за установяване конфликт на интереси. Ефективността на банковия надзор зависи до голяма степен от адекватността и обхвата на инспекциите на място. През периода 2012-2014 г. са извършени общо 27 пълни инспекции, като се наблюдава тенденция на намаляване.
Обезпокояващ е фактът, че четири от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция през тригодишния одитиран период, девет от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция в рамките на две последователни години, като в шест са извършвани само тематични или специализирани проверки.

Тримесечните доклади, отразяващи състоянието на банковата система, не са разглеждани своевременно от членовете на УС и са приемани само „за информация“. Индивидуални доклади от надзорните инспекции въобще не се внасят в УС. В резултат на това не са предприемани адекватни последващи действия за осигуряване на стабилност на банковата система и защита интересите на вложителите.

От палатата са установили случай, при който в тримесечния доклад за състоянието на банковата система за първото тримесечие на 2014 г. изрично е посочено значително нарастване на кредитите за съответното тримесечие за две от кредитните институции, но липсва реакция от УС на БНБ и от управление „Банков надзор“, не са предприети съответни надзорни действия. След констатациите за неизвършване на системни пълни проверки и за неналагане на санкции, въпреки установяването на проблем, се стига и до извода за неадекватната реакция на „Банковия надзор“ при започване на кризата в КТБ. За специалния надзор над КТБ в доклада се казва, че мярката е приложена не в резултат на дистанционния надзор или инспекция на място, а едва след постъпили в БНБ писма от изпълнителните директори на банката, с които БНБ е уведомена за проблеми с ликвидността и преустановяване на разплащанията.