След повече от седем часа дебати и без прекъсване за почивка депутатите приеха проектобюджета за 2022 г. на първо четене със 129 гласа „за“, 99 „против“ и без въздържали се. Срещу проектобюджета гласуваха от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“.

Преди гласуването настоящият министър на финансите Асен Василев и предшественикът му Кирил Ананиев влязоха в спор за философията на държавния бюджет за 2022 г. при обсъждането му на първо четене в пленарната зала на Народното събрание. За няколко минути двамата споделяха парламентарната трибуна. Размяната на реплики предизвика оживление в пленарната зала, като тези от „Продължаваме Промяната“ (ПП) ръкопляскаха на своя министър, предаде БТА.

Бившият финансов министър Кирил Ананиев коментира, че предвиденият ръст на БВП от 4,8 процента е надценен и оптимистичен. Той отбеляза, че през 2021 г. лимитът на държавния дълг е 4,5 млрд. лева, а за тази година е предвиден нов дълг от 7,3 млрд., и изчисли, че това означава 1 млрд. лихви за обслужване на дълга. Наистина целта определя средствата, ама ако ги имаш, коментира той. По думите му, този бюджет е предизборен, само че управляващите са забравили да предвидят необходимите средства за това.

Министърът на финансите Асен Василев коментира, че в изказването си Ананиев ясно е очертал разликите между икономическата политика, която са провеждали бившите управляващи, и тази, която смятат да провеждат настоящите. Той отбеляза, че след 1996 г. страната ни е имала нужда от дисциплина, защото е харчила повече, отколкото е имала, но след влизането в ЕС, когато има излишъци, България е продължила старата политика – не инвестира в хора, в инфраструктура, увеличава се държавната администрация в период, в който светът преминава към дигитални услуги. По думите му, затова над половин милион българи напускат страната и отиват да работят в чужбина, където условията са по-добри. Този бюджет иска да направи публичната и инвестиционната среда поне толкова добра, колкото е в Европа, а не да се примирим с факта, че сме бедни и ще си останем завинаги, заяви Василев.

Относно дълга финансовият министър коментира, че важната стойност е съотношението на дълга към БВП. Нашето съотношение е по-ниско, т.е. не може да се говори за дългова спирала, посочи той. Съотношението, което ние залагаме, е по-ниско от съотношението, което вие сте заложили, т.е. държавата по-лесно ще може да го върне, допълни той.

Докато и двамата бяха на трибуната на НС, министър Асен Василев отправи предизвикателство към Ананиев да предложи между първо и второ четене кои разходи с колко да се орежат, за да има дефицит нула. Кажете – няма да има увеличение на пенсиите, няма да има безплатни детски градини, няма да има увеличение на майчинските, няма да има помощ за бизнеса и за земеделските стопани, призова го той.

Думите на Василев бяха посрещнати с ръкопляскания от депутатите, а Кирил Ананиев коментира, че „се радват като малките деца в детската градина“. Четиридесет години я уча тази наука, сега за пет минути да му кажа как да стане бюджетар няма как да стане, каза Ананиев. Той посочи, че има много резерви в приходната и в разходната част, но не е привърженик на съкращаването на социални разходи. Можем да ги направим по-добри, но не и да ги съкратим, допълни Ананиев.

По време на дебатите бившият финансов министър разкритикува кабинета, че е внесъл проектобюджета за 2022 г., без да има одобрена управленска програма. Този бюджет няма хоризонт, а предвиденият растеж е оптимистичен, смята той. Ананиев изказа неразбиране защо сега се приема проектобюджет, който следва да бъде актуализиран лятото. Различните политически сили в коалицията имат различни виждания за развитието на нашата страна, допуска той. Депутатът заяви, че има неустойчивост при спазването на фискалните правила.

Асен Василев изтъкна, че правителството има амбиция да привлича и чужди инвестиции. Има засилен интерес на външни инвеститори, обяви той. Според него кабинетът е наследил „ужасна репутация“. Василев посочи, че чуждите инвеститори питат: „Нали вие няма да ни рекетирате и да ни кажете кой да ни е подизпълнителят?“.

Томислав Дончев, ГЕРБ-СДС, в отговор на коментара на Асен Василев, каза: „Никога не са ме питали такива неща, каквито споменахте. Мен ме безпокои защо вас ви питат тези неща?“.

Йордан Цонев, зам.-председател на ПГ на ДПС, каза, че от партията му са се отнесли толерантно към правителството при правенето на бюджета, отчитайки това, че отскоро са на власт и им е трябвало време да подготвят свой бюджет. Според него обаче има заложени неизпълними неща. По думите му няма да се осъществи инвестиционната програма. Той смята, че числата не отразяват кризите. Цонев не вижда и заявката, че това е най-социалният бюджет, както го обявиха управляващите. Депутатът се обърна към Асен Василев, цитирайки мотото на Бил Клинтън от президентската му кампания през 1992 г. – „Икономиката, глупако!“, перефразирайки я на „Икономиката, глупако, не репресиите!“.

„Трябва да си поставим по-амбициозни задачи“, каза Румен Гечев от БСП. Депутатът от ГЕРБ-СДС Любен Дилов – син направи кратко изказване след Гечев: „Смятам, че е лоша поличба, когато г-н Гечев подкрепя бюджета“.

Мартин Димитров от „Демократична България“ каза, че има потенциал за развитие на производството и инвестициите. 4,7 на сто растеж на икономиката е възможен. България може да стане богата държава, добави той.

Кирил Симеонов от „Има такъв народ“ изрази мнение, че не са основателни критиките на опозицията, че бюджетът не се вписва в Маастрихтските критерии, които са условие за вливането в еврозоната. Всички знаете, че тези критерии са суспендирани до края на годината, посочи той.

Министърът на икономиката и вицепремиер Корнелия Нинова заяви, че този бюджет наистина е най-социалният в последните години и той е равномерно и правилно ориентиран към различни групи от българското общество, които имат нужда от социална подкрепа – деца и млади семейства, работещи, безработни, хора на науката, културата и образованието.

В отрицателен вот Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) коментира, че бюджетът не е реформистки, а илюзионистки. „Подклаждахте илюзията, че докато се харчат 10 млрд. лева по не най-функционален начин, има пари за всичко, за инвестиции, за вдигане на доходите, обаче, абракадабра, парите не ги намерихме“, коментира той. В момента наляхте бензин в инфлационния пожар, допълни Иванов.

Колегата му Христо Гаджев го определи като „бюджет на прикритието“ на провала на служебните правителства на президента Румен Радев в инвестиционните проекти. „Това е бюджет на илюзиите, който ще се разпадне като къща от карти, а вие продължавайте да си играете с детски колички, явно това можете“, коментира той.

Байрам Байрам от ДПС определи бюджета като „политическа лъжа“ и „предизборен“. Така предложеният бюджет не може да ни изведе от кризите, категоричен бе той. Ние от ДПС го характеризираме на предизборен, проинфлационен, на продължаваме подмяната – или продължава бюджетът от джипката, коментира още Байрам. И обобщи: „Най-вероятно правителството е с къса визия на управление и смята още тази година да хвърли бялата кърпа“.

Зам.-председателят на парламента и депутат от „Възраждане“ Цончо Ганев изрази мнение, че в проектобюджета липсват реформите. Според него не се разбирало за какво ще се предвиди и новият външен дълг.

Когато икономиката е в растеж, тогава държавата трябва да спестява или поне да запази баланса в бюджета, посочи той.

Кои са главните параметри на Бюджет 2020

Асен Василев определи бюджета като „инвестиционен“ и „доста социален“, като посочи, че е заложено двойно увеличаване на капиталовите инвестиции до 5,8 процента от БВП, значително увеличение на средствата в образование, здравеопазване, култура и спорт, и програма, която да осигури социална солидарност. Василев каза, че дългът, който взимат тази година, е малко по-нисък от дълга, който беше предвиден в бюджета миналата година, а разходите са увеличени значително.

Проектобюджетът за 2022 г. предвижда ръст на БВП от 4,8 процента, дефицитът по консолидираната фискална програма е 4,1 процента с включени ковид мерки и 2,5 на сто от БВП без тях.

Разчетено е увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 април т.г. от 650 на 710 лв.

Отделени са 13,2 млн. лв. за издръжката на децата в детските ясли, с оглед пълното освобождаване на родителите от заплащане на такси, считано от 1 април т.г.

С цел смекчаване на икономическите последици от внезапно настъпилата нестабилност на цените на електрическата енергия и природния газ са заделени средства за подпомагане на бизнеса в размер на 931,5 млн. лв.

Вицепремиерът Корнелия Нинова отбеляза, че в повече за тази година са средствата за семейни помощи за деца – 43,8 млн. лв. Наред с доходния критерий се предвижда и увеличение на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование.

50 млн. лв. допълнително ще бъдат дадени за изплащане на помощи за отопление във връзка с увеличение на правоимащите лица в тази тежка криза и увеличаване на цените на енергоносителите. За хората с увреждания са предвидени 280 млн. лв., като размерът на социалните разходи достига общо 973 млн. лв.

От 1 април минималният дневен рaзмер на обезщетението за безработица нараства от 12 на 18 лева.