На киевския площад „Независимост“ преди близо десетилетие стотици хиляди разочаровани украинци протестираха и свалиха Виктор Янукович, приближен на руския президент Владимир Путин.

Според обикновените украинци, следващото въстание ще има за цел да довърши делото на предишните два Майдана, да демократизира Украйна и най-накрая да изчисти корупцията, която десетилетия наред спъва развитието на страната.

Революцията на Майдана от 2014 г., разбира се, имаше непредвидени последици, като постави началото на събития, които доведоха Украйна до мястото, където се намира днес – защитавайки се от руската инвазия, наредена от реваншистки настроения и възмутен Путин. И както тази цветна революция имаше последици, така и войната формира силно чувство за национална принадлежност и поражда огромни очаквания за по-добро бъдеще – очаквания, които трудно ще бъдат оправдани, пише Politico.

Бивш министър от украинския кабинет наскоро каза: „Майданът може да се повтори. Тази война породи големи надежди и хората ще бъдат много нетърпеливи за промяна. Те ще искат пари, справедливост и завършване на реформите, за които настояваха още през 2014 г., и ще ги искат бързо“, каза той.

И макар че навигирането в бурните следвоенни политически води би било трудно за всеки лидер, според бившия министър това ще бъде особено трудно за украинския президент Володимир Зеленски, тъй като той се е превърнал в част от проблема – лидер с автократични наклонности.

Това може да звучи изненадващо, ако погледнем отвън. В края на краищата от една година Зеленски е възхваляван като въплъщение на украинската съпротива и дори като икона на демокрацията. Той все още е аплодиран за това, че е отказал предложението на Америка за бягство от Киев, когато руските танкове са били на застрашителните 60 км от столицата, а вдъхновяващата му военна реторика и завладяващото му ораторско изкуство са допринесли за убеждаването на Съединените щати и Европа да подкрепят Украйна в нейния екзистенциален час на нужда.

Ръководните качества, комуникативните умения и несломимият дух на Зеленски са похвални и у дома в Украйна. Проучванията на общественото мнение показват високи резултати – по-високи са само тези на армията. Но опитни наблюдатели твърдят, че 84-процентният му рейтинг е резултат от настроенията и прогнозират, че ще спадне, след като екзистенциалната заплаха отмине – точно както се случи скоро след като популисткият комик, превърнал се в президент, беше избран с гръм и трясък през 2019 г., след като обеща да защитава интересите на хората срещу богатите и управляващата класа.

За съжаление, Зеленски не успя да повтори ролята си на телевизионен „президент на народа“ в реалния живот, като подкрепата му в един момент спадна до едва 11%, след като уволни реформаторски настроения министър-председател, подреди правителството си с приятели и бивши бизнес партньори и не постигна нищо с антикорупционния си поход. Вместо това украинският президент беше обвинен, че става все по-авторитарен и пренебрегва законите, като издава президентски укази за санкциониране на противници, всичко това в името на борбата с руската агресия – но според някои критици и с цел да разедини политическите си опоненти.

Четири месеца преди нахлуването на Русия Зеленски и двама негови близки сътрудници бяха замесени в офшорна финансова дейност. Въз основа на „Документите Пандора“ (Pandora Papers) – съвкупност от документи, разкриващи офшорната дейност на политически лидери и други видни личности по света – проектът за докладване на организираната престъпност и корупцията разкри, че украинският лидер е създал офшорни компании преди да стане президент, но е продължил да печели от тях и след встъпването си в длъжност. От своя страна Зеленски отрича да е извършвал пране на пари или незаконни действия с тези средства.

Политическите му опоненти твърдят, че след като оръжията замлъкнат, ще има въпроси относно събитията, довели до войната, и защо Зеленски е пренебрегнал строгите предупреждения на разузнаването от Запада за голямата вероятност от руска инвазия и не е поставил Украйна в състояние на война много по-рано.

Политици от опозицията и лидери на гражданското общество заявиха, че Зеленски ще бъде подложен на проверка и за начина, по който той и неговият сплотен екип от стари приятели и някогашни бизнес партньори са управлявали по време на войната – по начин, който не се различава от този, по който са го правили преди инвазията, опитвайки се да установят „управляема демокрация“ с една доминираща партия.

„Разбира се, ние трябва да подкрепяме правителството и трябва да останем единни“, каза Николай Княжицки, опозиционен депутат от западния град Лвов. „Но аз се притеснявам за бъдещето на демокрацията в моята страна. Дори във военно време трябва да има политическа опозиция, демократичният процес трябва да продължи, трябва да има парламентарен контрол“, каза той.

Подобно на други, Княжицки отбеляза, че Зеленски се възползва от президентските правомощия във военно време и военното положение, за да консолидира повече власт, да контролира телевизионните медии, да измести парламента настрана и да пренебрегне законодателния надзор върху това как се разпределят държавните средства – и на кого – и дали бенефициентите им са бизнес съюзници на украинския президент или компании, свързани с членове на управляващата му партия.

Някои се опасяват също така, че глобалното обожание, което Зеленски получава, подхранва неговата мания за величие. „Той си мисли, че е политик номер едно в света и че Джо Байдън е много, много под него, а още по-надолу са лидери като Макрон и Шолц“, казва бивш министър и добавя, че това не е здравословно и вещае лошо. Подобно на други, той спомена, че украинският лидер сякаш не желае да споделя сцената или светлината на прожекторите, подобно на актьор, който иска да получи всички най-добри реплики, а бивш съветник на Зеленски заяви, че неговият офис винаги преглежда данните от социологическите проучвания, за да провери дали някой не го засенчва.

Според критиците тази решимост да бъде непоклатим главен герой може да обясни донякъде защо Зеленски отхвърля призивите за съставяне на коалиционно правителство в Украйна в най-тежкия за страната час.

Но Тимофей Милованов, директор на Киевското училище по икономика, който е и бивш министър на икономическото развитие и неформален съветник на правителството, отхвърля твърдението, че Зеленски има автократична жилка. „В основата си Зеленски отговаря на това, което искат хората. Според мен Украйна е голям късметлия, че го има. Мисля, че предишните президенти щяха да капитулират през първите седмици на войната и да преговарят“, каза той.

Според Милованов Зеленски изгражда национална държава и затова няма друг избор, освен да заобиколи институциите, защото твърде често те са завладени от лични интереси. „Никой не знае каква по-голяма перспектива има предвид Зеленски. Мисля, че през последните три години на работа той е променил възгледите си, тъй като е разбрал по-широката перспектива и действащите сили. Мисля, че в много отношения той разбира повече от повечето от нас“, добави той.

А през януари, по време на едно от нощните си телевизионни обръщения, Зеленски увери украинците, че „няма да има връщане към предишния начин на живот“.

Но тези забележки бяха направени в разгара на корупционен скандал, свързан с незаконни плащания и завишени военни договори, който доведе до поредица от оставки и уволнения на няколко висши украински служители – включително петима областни управители и четирима заместник-министри. Скандалът излезе наяве, след като разследващ журналист публикува подробности за измамни договори, а правителството не предприе действия.

Уверенията на Зеленски не успокояват и някои ветерани наблюдатели на страната. „Не видяхме достатъчно значителни усилия за справяне с корупцията – макар и може би с едно важно изключение“, казва бивш високопоставен американски дипломат, който има значителен опит в Украйна. „Мисля, че те наистина се опитват да предотвратят отклоняването на каквато и да е част от огромната западна помощ, която получават. Вярвам, че те разбират рисковете, ако се стигне до голям скандал.“

Но бившият дипломат каза, че това, което го е поразило при последните срещи с опозиционни политици и лидери на гражданското общество в Киев, е как, „от една страна, те наистина оценяват силата на Зеленски като военен лидер“, но са „дълбоко обезпокоени и от корупцията и авторитарния му стил“.

„Според тях ще има разплата веднага след края на войната“, каза той. „И аз мисля, че това вероятно ще се случи.“ /Джейми Детмер, „Политико“.