– Г-н Живков, според последното ви проучване за местния вот в София разликата между двете основни претендентки за кметския стол – Йорданка Фандъкова и Мая Манолова, е минимална.

– Това, което сме регистрирали като разлика между двете кандидатки за първия тур на изборите в София на 27 октомври, е в рамките на статистическото отклонение. По-скоро приемаме, че резултатът между Манолова и Фандъкова е много близък, може би и равен.

– А за втори тур? Най-вероятно в столицата ще има балотаж, което за Фандъкова е нова ситуация – досега не е била на балотаж. Как отчитате това явление?

– Да, явление е. В момента г-жа Фандъкова не може да събере подкрепа извън онова, което наблюдаваме за общинската листа на ГЕРБ. Тоест към нейната кандидатура не се надгражда над ресурса, който ГЕРБ имат в София. Наистина е нова ситуация и за нея има обяснение. В национален мащаб ГЕРБ понесе сътресения, като по-видимите са през тази година. Въпреки че резултатът на европейските избори беше добър за партията, той бе своеобразен пик. През останалото време виждаме как всички публични скандали се отразяват на управлението и постепенно трупат негативи върху него. В България политическият модел на управлението е такъв, че е от лидерски тип. До голяма степен сме свикнали да виждаме единен властови център. Този център да е министър-председателят, който решава всичко. Затова и всяко публично и социално напрежение до голяма степен носи негативи на премиера. Това явление в умален модел го виждаме и в София.

– Тогава откъде Борисов е толкова сигурен, че „мачът е предрешен“ в София, както заяви наскоро, и че ГЕРБ са победители?

– Нормално политическо говорене. Това, което виждам от проучванията ни, е, че битката ще бъде оспорвана заради изравнените сили към момента. Имахме и проучване през август, макар и да не бяха тогава заявени кандидатите, с изключение на Борис Бонев, отчетохме и стартовите позиции, особено на Фандъкова и Манолова в началото. Тогава констатирахме намаляване на подкрепата за г-жа Манолова, което е логично, тъй като тя влиза в предизборна кампания от друга позиция и онези, които са свалили подкрепата си към нея, са от средите на ГЕРБ. Тази трансформация от омбудсман към кандидат-кмет все още тече и въпросът е къде ще спре?

– Откъде ще търсят Фандъкова и Манолова подкрепа на балотажа?

– В интерес на ГЕРБ е да свали политическото напрежение и да говори конкретно за софийските проблеми. От друга страна, тук има немалко подводни камъни за Фандъкова. Примерно – проблемът със замърсяването на въздуха в София, който общината показа през последните години, че трудно може да адресира. Общината не успя да покаже бърз темп на реакция и не покри очакванията на голяма част от софиянци какви спешни мерки трябва да предприеме.

Отделно големият въпрос с ремонта на „Графа“, който може би бе преекспониран донякъде, но разкрива сериозни проблеми в разходването и контрола на средствата от общината.

В същото време отчитаме мобилизация на избирателите на ГЕРБ за Фандъкова. Но основният въпрос е, че тя е достигнала своя връх и трудно би могла да постигне допълнителна електорална сила на самите избори. Към момента това, което сме регистрирали, е до голяма степен таванът за ГЕРБ. Резервите къде са? Наказателният вот идва от широка основа и там трудно могат да се търсят резерви. Затова и ГЕРБ се опитват да се приближат към десния избирател в столицата.

В сценария на балотаж, който не е на 100% сигурен, те биха търсили подкрепа за десните по политическа линия. От друга страна, ще позиционират Манолова към БСП и ще вадят компромати, свързани с управлението на Орешарски, с братя Галеви, с Делян Пеевски и пр.

– С всичките условности и непредвидими ситуации можем ли да имаме различен кмет от кандидата на ГЕРБ и съответно промяна на 10-годишното статукво? Виждаме, че давате добри шансове и на десния кандидат арх. Борислав Игнатов.

– Много е възможно. Борислав Игнатов постига добър резултат, но има специфика между него и Борис Бонев. Те двама споделят електората на „Демократична България“, тоест има разделение на партийния ресурс и на относително консолидирана електорална маса.

– Тоест резултатът засега е доста непредвидим?

– Да, има твърде много време до гласуването. Кампанията предстои да се развива, националните дебати не са минали, постоянно се случват някакви важни събития и пр. Снимките, които коментираме в момента, са много начални.

– Като излезем от темата за София, какви са очакванията ви за други големи градове като Пловдив, Варна, Русе?

– Там ГЕРБ по-скоро ще задържи позиции. Въпросът е, че по места надали ще има драстичен срив на партията. Ще има отлив, защото тя не е във форма да задържи позициите, които постигна през 2015 г., и мащаба. Липсва й Цветан Цветанов, който в годините се доказа, че може да прави избори. От междинните ни проучвания специално за Пловдив превес има кандидатът на ГЕРБ.

– Борисов обаче казва, че я е оставил партията сама да води кампанията си, за разлика от евроизборите?

– Да видим колко мощни са тези двигатели, които са в нея и дали работят реално в една посока. Общата картина е, че като цяло следващата година-две ГЕРБ да започне да губи потенциал, електорат. Всичките сътресения, умората у българските граждани, управлението не се ползва с доверие и пр. Което подсказва, че при следващ вот ще имаме по-сериозно преструктуриране на политическата картина.

– На целия този фон къде се позиционира „антисистемната“ формация на Слави Трифонов?

– Местните избори не са фокусът на формацията на Слави Трифонов. Любопитно е, че се задава един ограничен неин хоризонт и той е възстановяването на т. нар. справедливост във връзка с референдума в края на 2016 г. Малко особено звучи за начало, защото подобно ограничение не е добре за новосъздадена партия, която би трябвало да преследва по-високи цели за представителство. Като цяло това е формация, която разполага със значителен ресурс на доверие – над 10 процента деклариран вот, но с всичките условности на динамичната обстановка в момента. Твърде рано е в сегашната турболентна среда на местни избори да кажем как ще се развият нещата около тази формация.

Можем да кажем обаче, че тя ще има популистки оттенък поради нейното ДНК, свързано с патриотични послания. Много е вероятно да прелее към себе си част от електоралния ресурс на ВМРО. Излизайки на политическия пазар, партията на Трифонов може да черпи именно оттам подкрепа, както и от патриотичните формации като цяло.

– Казвате популистки партии и формации. Имат ли обаче поле за развитие или обществото е обръгнало от тях?

– Винаги ще има почва за подобни партии както в Европа и по света, така и у нас. Моите очаквания са, че „Няма такава държава“ не би могла да постигне мащаба, който имаше влизането на НДСВ и на Симеон Сакскобургготски в политиката например. На едни следващи парламентарни избори партията на Трифонов би се позиционирала някъде над „Воля“ и ще влезе в бъдещ парламент, но не с повече от 10-12 процента.

Очакванията са ми партията на Слави Трифонов да заеме може би четвърто място в следващ парламент и тя да стане тази политическа сила, от която ще зависи формирането на следващото правителство. Когато и да било – дали след предсрочни избори през пролетта или редовни.

– Допускате предсрочни избори ли?

– Ако се случи така, че София да е с ново управление, ще станем свидетели на бързо преструктуриране в ГЕРБ. Тоест в неин интерес ще е да стартира максимално бързо един цикъл, за да минимизира щетите за нея.

Защото след битката в София, дори да оставим настрана надпреварата за кметското място, ще имаме значително променена конфигурация в Общинския съвет. Очевидно ГЕРБ няма да постигнат предишния си резултат. БСП ще увеличат резултата си. „Демократична България“ ще донесе тази по-голяма промяна в София. Двете формации, които са вдясно и вляво от ГЕРБ, всъщност се съревновават за второто място в ОС.

Ще се случи един изпреварващ модел на онова, което би се случило на едни бъдещи парламентарни избори. А след тях най-вероятно ще имаме ново Народно събрание с 5-6 политически сили.