Вече е ясно кой ще стане следващият главен прокурор. А какво ли ще стане с настоящия Сотир Цацаров ? Под нивото му е да остане в прокуратурата, мястото за председател на Върховния касационен съд така и не се освободи въпреки сериозните намерения на статуквото да разкара Лозан Панов. Празни столове в Конституционния съд скоро няма да има. А януари, когато свършва мандатът на Цацаров, чука на вратата. Той трябва да изиграе картите си преди това. Защото, съблече ли прокурорката тога, силата му чувствително ще намалее. Пък едва ли му се връща като окръжен съдия в Пловдив.

Към края на мандата на предишните двама главни прокурори вече беше ясна бъдещата им професионална съдба. За Никола Филчев се знаеше, че отива посланик в Казахстан, а Борис Велчев дори не довърши седемте си години на поста, за да се възползва от шанса да стане конституционен съдия. Конспирацията с Цацаров обаче е пълна.

Вярно е, че за 7 години на поста, зареден с огромна власт и никаква отчетност, вероятно е натрупал достатъчно капитал под формата на информация и контакти. Подсигуряването на подходящ наследник в лицето на заместника му Иван Гешев също е факт, който може да дава някаква увереност, че няма да има ревизия на ерата „Цацаров“. И все пак историята показва, че бившите, останали без власт могат да са доста уязвими.

Ако шефът на антикорупционната комисия КПКОНПИ Пламен Георгиев успя да се уреди така, че въпреки скандала „Апартаментгейт“ правителството го подслони като генерален консул в слънчева Валенсия, сигурно Цацаров би могъл да си избере и по-добра дестинация. Една от версиите в Съдебната палата е, че би отишъл посланик в Анкара. Лесна работа. Макар и посланическите назначения, за разлика от консулските, да минават през президента. А поне на повърхността Цацаров и Румен Радев не дават признаци, че са в добри отношения.

Принципно няма нищо лошо в това от главен прокурор да се продължи към дипломатическа кариера. Проблемът е, че след 7 години на върха на прокуратурата Цацаров не я оставя на едно по-добро място. Напротив. Последиците от нереформираността й се задълбочават. Т.е. изпращането на Цацаров на дипломатическа мисия ще е награда. Но не за работата му в полза на обществото, а за поддържането на прокуратурата като политически и бизнес играч.

С оставката на Пламен Георгиев и заминаването му в чужбина точно навреме се отваря място за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Позицията може и да изглежда под нивото за бивш главен прокурор с амбиции за върховен съдия. Но пък разполага с доста лостове за влияние. Проверки за конфликт на интереси, проучване на имотното състояние на хората на висши длъжности, искове за запори и конфискация, които, „правилно“ насочени, могат да сринат всеки бизнес. А в комбинация с прокуратурата, за която Цацаров има шансове да остане сив кардинал, КПКОНПИ може да е идеалният пристан за бившия главен прокурор.

Другият сценарий, който вече месеци наред е в обращение – Цацаров става главен съдебен инспектор на мястото на Теодора Точкова. Подготовката за това изглежда започна още в началото на годината. Тогава парламентът прие спорни промени в Закона за съдебната власт, регламентиращи, че ако съдебният инспектор напусне предсрочно поста си, новоизбраният не довършва мандата му, а получава свой 5-годишен мандат. А всички инспектори имат право да бъдат възстановени на по-висока длъжност от заеманата от тях, преди да влязат в инспектората. Сега е и перфектният момент за свалянето на Точкова от поста й.

Ако имаше някаква останала легитимност, Точкова я загуби покрай скандала с изтичането на личните данни на съдия Мирослава Тодорова и блокирания повече от месец уж публичен регистър на декларациите на магистратите за имущество и интереси. (Регистърът беше затворен на 18 юли и заработи отново едва на 21 август. Никой не понесе отговорност за грандиозния гаф с личните данни на съдията, нито пък беше дадено смислено обяснение защо файлът с декларацията й имаше отметка NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII. Точкова не благоволи да прекъсне отпуска си, за да бъде изслушана във Висшия съдебен съвет по темата.) Още с избирането на хасковската съдийка на поста през април 2015 г. беше спорно дали Точкова притежава необходимите за длъжността качества, или назначението й е резултат от политическа договорка. Под нейно ръководство инспекторатът си остана институцията, която е силна единствено в това да преследва магистратите за забавени дела, без да полага никакви усилия за отстраняване на причините за свръхнатоварването. Но с огромно старание инспекторатът замете под килима не един скандал в съдебната система през годините. Най-показателният пример е изчистването на Цацаров след ЦУМ-гейт, подсигурено от Точкова. Инспекторатът нито веднъж не се задейства, когато се изнасяше информация за безобразията в съдебната система. Остана глух и когато съдия Методи Лалов излезе с името си и разказа случаи на откровен натиск. Но да разровиш авгиевите обори на системата не е като да броиш делата на неудобните съдии.

На Цацаров постът на главен съдебен инспектор би му паснал идеално. Ако получи власт за проверки в системата, той ще има шанс да се разправи с всички неудобни съдии, които от край време са му трън в петата с изказването на позиция и настояването за реформи. За разкош ще може да ревизира и работата на прокурорите, които пропуснаха да се подпишат в петициите в подкрепа на следващия главен прокурор и Цацаров настоящ заместник Иван Гешев.

Единственото неудобство за главния инспектор, както и за председателя на КПКОНПИ, е, че и за двете позиции трябва да има решение на парламента. При тази ситуация опозицията има някаква вероятност да използва парламентарната трибуна, най-високата в държавата, за да потърси отговори за прокурорското минало на Цацаров. Като се има предвид вероятността той да разполага със средства да усмири питащите, не можем да се надяваме особено на опозицията. А и не веднъж сме ставали свидетели колко единна може да е тя с управляващите, когато се раздават ключовите постове.

Тъй че при евентуално изслушване на Цацаров за председател на антикорупционната комисия или за главен съдебен инспектор, сигурно ще видим същото раболепие и услужливост, която наблюдавахме всеки път, когато той като главен прокурор се отбиеше в парламента. Без значение дали да имитира отчетност на прокуратурата, или да уверява, че със СРС-тата проблеми няма.

Затова е спорно дали тези постове биха обидили Цацаров като твърде ниска топка за един бивш главен прокурор. Или биха му се усладили като перфектни позиции за отстрел на неудобните. Не само ще бъде началник на отдела по отмъщенията, ами ще бъде и първият главен прокурор, който ще остане реално на власт и след края на мандата си.

Доротея Дачкова, „Сега“