В ход е нова драма по върховете на държавата. Обичайно, в нея участват службите за сигурност в лицето на МВР и ДАНС, както и прокуратурата. Главни действащи лица са президентът Румен Радев и председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Великобритания по глобалния закон „Магнитски“ за „значима корупция“. Службите и прокуратурата в България не намериха каквито и да е доказателства за корупция при Пеевски, който впоследствие бе легитимиран от политическите си противници „Продължаваме промяната – Демократична България“ и вече е нещо като предводител на управляващата им неокалиция с ГЕРБ.
Настоящият сюжет се върти около хора, приближени до държавния глава. Пеевски се опитва да внуши, че има данни за корупционно поведение, но самият той не е споменал и едно реално доказателство в тази посока. Опитва се да компенсира това с многократно повтаряне на квалификации и внушения за „Кешгейт“ в президентството, говорейки за Румен Радев като за „мистър Кеш“, но заобиколно.
По подобен начин говори за вътрешнополитическия секретар на президента Николай Копринков – „пътят на Копринката“, както и за „касиерите“ – категория, в която се предполага, че попада и близкият до президентството Сотир Ушев. „Според мен, има много касиери, много касиери. Има много малки кученца, които влачат плячка в тъмната институция“, коментира в понеделник Пеевски в същия енигматичен стил.
Това не му пречи да поиска от прокуратурата и МВР да намерят доказателства за корупция. В съобщение, разпространено от пресцентъра на ДПС, той попита „защо прокуратурата и службите не предприемат или не оповестяват данните за проверки и дела по случаи с висока обществена чувствителност, свързани с президентската администрация“. На принципа „Аз искам нещо, вие трябва да го дадете“, Пеевски лепна на новия скандал името „Кешгейт“, защото, по думите му, президентството е „една тъмна институция, пълна с много кеш“.
Пеевски насочи разследващите да търсят доказателства и сигнали в медиите, без да конкретизира кои. Всъщност медиите, които едно към едно възпроизвеждат твърденията на Пеевски, но от свое име и без да го цитират, в повечето случаи са контролирани от самия него сайтове със съмнителна репутация. По този начин се завърта една добре смазана машина за пропагандна кампания. Самият Радев не разполага с такива медийни възможности, но пък винаги може да разчита на големите национални медии, които по инерция отразяват всичко, което правят или казват основните политически играчи.
В първия си контракоментар за Пеевски, президентът го нарече „господин Магнитски“, без да го назовава по име. В последвалия контра-контракоментар Пеевски говори за Радев като „мистър Кеш“. Между двете включвания на Пеевски имаше изявление от страна на прокуратурата. Шефката на Софийска градска прокуратура съобщи, че проверяват дали има нещо за Копринков и Ушев, макар и с уговорката, че може и да няма нищо. Вътрешният министър Калин Стоянов заяви, че е изискана информация от всички служби на МВР за сигнали, както и оперативна информация. И така за броени дни Пеевски успя да мобилизира службите за сигурност по тиражираната от него тема „Кешгейт“, макар да е спорно дали такава същестува или той сам си я създава.
Пътят на Копринката
Кои са другите участници в „Кешгейт“? Пеевски споменава две имена – на президентския секретар по вътрешна политика Николай Копринков и на Сотир Ушев, някогашен шеф на агенцията за социално подпомагане. И двамата в миналото са били част от БСП, но след раздора между Румен Радев и Корнелия Нинова, сега те са срещу партията -майка и тя срещу тях. Намеците, свързващи Копринков с корупционни схеми, не са от вчера. По време на служебните правителства на Радев за секретаря по вътрешна политика се твърдеше, че имал много голяма роля при управлението на държавата. Дали това е вярно, няма да как да се разбере със сигурност.
Още през 2021 г. обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов започва да говори за „Пътя на Копринката“. Тогава той заявява, че по този път са „минали 4 млрд. лв.“ Пак по това време Борисов разяснява, че всъщност има предвид контрабанда в големи размери, която минава под радара на митниците, тогава под ръководството на служебния финансов министър Асен Василев. Самият Василев също споменава Копринков през месец май 2023 г. В онзи прословут запис от партийното събиране на ПП преди съставяне на сегашното правителство той заявява:
„Радев е хванал под едната ръка Гешев, под другата ръка Копринков. И с едната ръка ги подкупва, с другата ги заплашва. И това в момента се случва на абсолютно всички герберски кметове. И вместо да имаме ГЕРБ 25%, ще имаме ГЕРБ 15% и прокремълска партия на Радев с местните кметове“. Борисов говори и за „два клана“, представлявани от двама близки до президента – Копринков и някогашният служебен вътрешен министър Пламен Узунов. „Покрай Радев се борят два клана – „Торбичките“ на Пламен Узунов и „Пътя на Копринката“, казва Борисов през 2021 г.
В събота бившият служебен премиер Стефан Янев, който беше назначен за премиер от Румен Радев, също говори за Копринков и влиянието му, но разказаното от него е далеч от обрисувания от Пеевски сюжет за президентството като „тъмна институция, пълна с много кеш“. „За 7-те месеца, в които бях премиер, съм се видял с Николай Копринков един или два пъти. Въпросът е, че той вероятно се е опитвал зад гърба ми да прави някакви неща, които аз съм парирал, когато съм знаел за тях. В момента не мога да се сетя за конкретен пример, защото са били дребни неща“, каза Янев преди дни и добави: „По едно време колегите брояха колко заместник-министри съм уволнил. Аз не съм водил статистика, не помня точната бройка, но спориха дали са 12 или 13. Там, където съм знаел и можел – съм реагирал“.
Неофициално името на Копринков се свързва с назначаването на Захари Христов като зам.-министър на регионалното развитие по време на служебните правителства. Христов е назначаван и си тръгва от поста два пъти – веднъж без обяснения, докато премиер е Янев, и още веднъж през декември 2022 година по време на премиерстването на Гълъб Донев по собствено желание, докато прокуратурата го разследваше по сигнал за корупция. През 2022 година друг бивш зам.-министър на регионалното развитие – Тодор Стоянов, каза публично, че Христов е лансиран от Георги Гергов и Николай Копринков, но причината за първото му освобождаване е поискана комисионна за уреждане на плащане.
От 2003 до 2011 г. Копринков е общински съветник в община Марица, където се намира и авиобазата Граф Игнатиев, която от 2005 и 2009 година се ръководи от Румен Радев. От 2011 до 2015 година Копринков е бил кмет на пловдивското село Труд от БСП. По същото време отлъченият сега от БСП Георги Гергов ръководеше партийната структура в Пловдив. През 2012 година Копринков става председател на БСП – Марица, а от 2015 до 2017 година отново е общински съветник в община Марица. След това се прехвърля в президентството – от 2017 като съветник по вътрешна политика, а от 2019 е на сегашната си позиция като секретар. Ушев е бил управител на Националния осигурителен институт (НОИ) по време на тройната коалиция, но публично не е известно каква позиция заема сега.
Проблемът с говоренето
От всичко казано до тук става ясно, че и Пеевски, и Борисов говорят политически без да дадат никакви данни за евентуални нарушения или злоупотреби от страна на Копринков или Ушев. Естествено, това не пречи да има такива данни, но те не са оповестявани публично.
Тук обаче става дума за по-големи проблеми. Ако се приеме, че наистина прокуратурата и службите разполагат с информация за евентуални злоупотреби на близки до Радев (и то не от днес и от вчера), но не са си мръднали пръста срещу тях, това е много притеснително. Ако се приеме, че такива данни няма, но разследващите се активизират, защото Пеевски така иска, това също е много страшно.
Депутатът от ДПС е доста настоятелен в исканията си. След като градският прокурор на София Илияна Кирилова отговори уклончиво, че може и да няма данни за престъпления, Пеевски реагира по следния начин: „Не мога да разбера прибързания отговор на прокуратурата, че нямат абсолютно нищо за съветниците на президента, аз още не съм си подал питанията. Няколко години се говори за пътя на Копринката, за Сотир Ушев. Никой не реагира от органите“. Пеевски удобно пропуска, че самият той също не е реагирал.
Проблемът с партията
Цялата тази история има и втори план, не по-малко важен от първия. Наред с обвиненията за злоупотреби се прокрадна и темата за евентуална бъдеща политическа партия на президента Румен Радев. Той нито потвърди, нито отрече подобно нещо. Отговорът му предизвиква още повече съмнения:
„Българите очакват реална политическа алтернатива. Ситуацията е такава, че появата на такава алтернатива е неизбежна„. Само няколко часа по-късно Пеевски му отговори:
„Страх имаше само в неговите очи. Нека подаде оставка, да направи партия и да се срещнем на изборите, още на евроизборите, само да не се окаже, че тази партия е финансирана с мръсни пари„.
Няма да е чудно, ако в крайна сметка се окаже, че причината за настоящата политико-ченгеджийска драма е много проста – евентуалният опит на Радев да щурмува изпълнителната власт със собствена партия. И притеснението на останалите играчи, както и опитът им да го предупредят, че компромати има достатъчно. Ако пък се окаже, че данни за престъпления настина има, но всички са си мълчали, ще е грозно, но не и неочаквано. У нас отдавна разследвания се образуват и прекратяват само по команда, а не по закон.
Обзор: Медиапул
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране