Подобно на своите предшественици, които построиха Великата стена, за да осуетят чуждите заплахи, китайският лидер Си Дзинпин издига крепостни стени, за да направи нацията си по-самостоятелна, мисия, която войната на Русия в Украйна направи по-наложителна.

Китай вложи милиарди долари в производството на полупроводници, натрупа зърнени храни и петрол и установи международни връзки с финансовата си система. В основата на тласъка е страхът от блокиране от западните икономики чрез тежки санкции от вида, който САЩ и Европейският съюз наложиха на Русия, пише The Wall Street Journal.

Запознат с щетите от санкциите на САЩ, Китай може да се сблъска с по-значими такива в случай на военна конфронтация със САЩ, може би заради Тайван, или ако Пекин предложи решаваща помощ на Москва по време на войната в Украйна.

В Пекин не беше пропуснато, че когато се изправиха срещу Москва, „западните сили се задействаха с огромна бързина и като единен фронт“, казва Есвар Прасад, бивш шеф на отдела за Китай на Международния валутен фонд, а сега професор по търговска политика в университета „Корнел“.

Много по-голямата икономика на Китай е по-трудна за откъсване от света в сравнение с руската. Въпреки това Прасад казва:

„Един урок, който Китай вероятно извлича от последствията, е, че остава уязвим към финансови, икономически и технологични санкции.“

По време на управлението на Си три последователни администрации на САЩ наложиха санкции срещу Китай, включително на Huawei Technologies Co. и компании с предполагаеми военни връзки, както и длъжностни лица и организации, които Вашингтон държи отговорни за злоупотребите с правата на човека.

Изглежда, че всеки ход задълбочава стремежа на Си страната да разчита единствено на себе си.

Ден след като Русия започна инвазията си в Украйна, което бързо предизвика санкциите на Запада, редакционна статия във вестник People’s Daily на Комунистическата партия заяви: „Независимостта и разчитането на собствени сили гарантират, че каузата на партията и хората ще продължат да се движат от победа към победа.”

По-добри защити

За разлика от слабия производствен сектор на Русия и експортната база, доминирана от стоки като петрол и газ, Китай има голям мащаб и широк обхват в производството. „Това е предимството на Китай“, пише в коментар от март в националистическия таблоид Global Times.

Китай доставя една трета от световния текстил, повече от 27% от електрониката си и почти 20% от машините, според данни от Харвардския център за международно развитие. Той е практически единственият износител на редкоземни метали, необходими за производството на артикули от очила за нощно виждане до батерии за електрически превозни средства като Tesla.

Оттеглянето в руски стил от Китай не би било лесно за американската икономика. Доклад на Американската търговска камара-Rhodium Group от миналата година изчисли, че ако половината от американските инвестиции в Китай бъдат изоставени, това ще струва на американските компании 25 милиарда долара годишно в пропуснати печалби, като авиационният, химическият и медицинският сектор ще са особено засегнати, а допълнително ще има 500 милиарда долара удар върху брутния вътрешен продукт на САЩ.

Уанг Вен, изпълнителен декан на Института за финансови изследвания Chongyang в университета „Ренмин“ в Пекин, твърди, че многостранната координация би била твърде тромава срещу икономика, която е десет пъти по-голяма от руската, и че Пекин ще се справи с предизвикателството, както направи по време на търговската война на администрацията на Тръмп.

Във Вашингтон нараства осъзнаването, че силата на санкциите на САЩ също се подкопава от възможността те да бъдат прекомерно използвани. Над 1000 свързани с Китай юридически лица фигурират в списъците със санкции, поддържани от правителствените агенции на САЩ.

Само Министерството на финансите управлява 37 отделни програми за санкции и миналата година заяви, че системата е била преразгледана в лицето на „технологични иновации като цифрови валути, алтернативни платежни платформи и нови начини за скриване на трансгранични транзакции, [които] всички потенциално намаляват ефикасността на американските санкции.“

Рей Далио, основател на хедж фонда Bridgewater Associates, който твърди, че Китай расте за сметка на САЩ, казва, че ако санкциите срещу Русия помогнат да се сложи край на войната в Украйна, това ще засили влиянието на САЩ. Въпреки това Далио написа през април:

„Ако те не са ефективни, ще рискуваме да видим, че Америка губи най-уникалната и най-голяма сила – контрола си върху световната резервна валута и системата на капиталовите пазари – тъй като други все повече се измъкват от нея.“

Исторически план

Като млада нация САЩ започва съществуването си като обект на санкции и превърна ситуацията в преломен момент за развитието си.

САЩ обявяват война на Великобритания – войната от 1812 г. – отчасти заради превземането на американски търговски кораби, за да се блокира американската търговия с Франция. „Преди войната съществуваше тази идея за зависимост от Европа, а след войната имаше поява на независимост и национална идентичност“, казва историкът Уолтър Р. Борнман.

Китай има своя собствена историческа схема: стремежът на Мао Цзедун към самодостатъчност е породен от дълбоките икономически проблеми след гражданската война, която доведе Комунистическата партия на власт през 1949 г. Стратегията се оказа пълен провал – последва огромна бедност, но всички следващи китайски лидери възприеха някои елементи от насочената навътре визия на Мао.

Все пак лидерите на Китай след Мао също се отвориха за глобална търговия и инвестиции. Яростен националист, Си все повече заимства терминологията от ерата на Мао за „разчитане на собствените сили“, за да опише основната си отбранителна стратегия.

„Версията на Си Дзинпин за разчитане на собствени сили със сигурност е по-фокусирана върху местното производство и местните технологии, отколкото видяхме от други китайски лидери в ерата на реформите“, казва Нийл Томас, регионален анализатор на нюйоркската политическа консултантска група Eurasia Group.

Линии на доставки

Тъй като напрежението в Украйна повиши цените на зърното, Си приложи призивите за самостоятелност към местното производство на храни. „Кой ще храни Китай? Китай трябва да разчита на себе си и да се издържа”, заяви Си пред законодателите в Пекин през март.

На практика самодостатъчността за Китай, най-голямата търговска нация в света, означава намирането на алтернативи на вноса или създаването на надеждни линии за доставка.

Данните на Американско-китайския бизнес съвет показват, че всеки от десет американски щата е изнесъл над 1 милиард долара маслодайни семена и зърнени култури за Китай миналата година за общо близо 22 милиарда долара. Пекин също разчита на внос на много плодове, зеленчуци и семена.

Най-голямата му сметка за внос е за петрол, като 70% от нуждите му идват от чужбина. Източниците обаче са нации в Близкия изток и Африка, които са се възползвали от финансирането и политическата подкрепа на Китай, заедно с Русия.

Отчасти за да защити линиите за доставка, Китай насочи огромни финансови ресурси, за да помогне на бедните, но богати на ресурси страни да изградят пристанища и железопътни линии в рамките на инициативата на Си „Един пояс, един път“. Дерек Сизърс от базирания във Вашингтон мозъчен тръст American Enterprise Institute казва, че подобни връзки биха осигурили ограничена застраховка на Пекин, ако САЩ наложат много съществени санкции.

При сценарий от военно време, при който САЩ могат да санкционират китайските банки, например, страните ще бъдат изправени пред избор да поддържат добри отношения с Пекин и да бъдат откъснати от доларите, които са им необходими за търговия. „В сериозен случай по-голямата част от „Един пояс, един път“ ще се отдели“, казва Сизърс.

Богатство на хартия

В крайна сметка доларът е задушителната точка, която прави санкциите на САЩ ефективни.

На хартия Китай е изключително богат с малък международен дълг и 3,2 трилиона долара във валутни резерви. Но колко от тези пари ще може да използва Китай по време на конфликт със САЩ, беше поставено под съмнение, когато Федералният резерв на САЩ и други водещи централни банки замразиха около половината от руските резерви от 600 милиарда долара след нейната инвазия.

За да повиши привлекателността на собствената си валута, Пекин намали бариерите пред инвестициите в акции и облигации в Китай, като същевременно предприе стъпки за развитие на мрежи за пари, които да се движат по света по начини, които биха могли да избягват долара.

Системата за трансгранични междубанкови плащания на Народната банка на Китай е предназначена да съперничи на базираната в долари система за парични преводи, известна като Swift. Китай също работи с други централни банки, за да направи цифровата версия на своя юан приемлива в други страни.

Китайската кредитна карта UnionPay, която може да се похвали с повече потребители от Visa, се превърна в предпочитаната мрежа за руски банки. Въпреки това анализаторите твърдят, че паралелните финансови системи на Китай не се използват от достатъчно други държави, за да осигурят жизнеспособна алтернатива за бягство от американските санкции.

Прасад каза, че Пекин стои в опасна точка от либерализацията на финансовите пазари, където чуждестранните институционални инвеститори са вкарали достатъчно пари, за да причинят болка, ако загубата на доверие ги подтикне към бягство, но държавата няма много лостове за влияние върху тях и техните родни правителства.

Корпоративни връзки

След нахлуването на Русия стотици мултинационални компании, включително вериги за бързо хранене, производители на автомобили, петролни гиганти и банки, сигнализираха за частично или пълно изтегляне от Русия. Много от тях са по-силно вградени в икономиката на Китай.

Никаква голяма промяна не е последвала призива на бившия президент Доналд Тръмп през 2019 г. американски компании да проучат алтернативи за правене на бизнес в Китай, според скорошно проучване, фокусирано върху електрониката и машините, проведено мозъчния тръст MacroPolo на Paulson Institute.

Докато делът на вноса на такова оборудване в САЩ с произход от Китай спадна до 32% през 2021 г. от пика от 42% през 2018 г., проучването казва, че промяната отразява основно напускането на Китай от дейностите по сглобяване с най-ниска добавена стойност.

Китай също затегна правната си защита срещу външния икономически натиск. Новите „блокиращи“ устави включват Закон за санкции срещу чуждестранни граждани, който предоставя правно основание за действия срещу лица или компании, които нараняват китайските национални интереси в отговор на санкции, наложени от друга нация.

Досега неизползваните мерки позволяват на Китай „да отвърне” на санкциите, според обобщение на устава, публикуван от Вашингтонския мозъчен тръст Peterson Institute for International Economics. Съавторът Мери Е. Лавли, професор по икономика в университета в Сиракуза, каза, че без много съществен срив в отношенията между Китай и САЩ е малка вероятността Китай да дръпне спусъка и да удари американска компания.

Технологичен дефицит

Високите технологии като полупроводниците може да са най-голямата уязвимост на Китай, където той остава силно зависим от САЩ.

Базираният в Обединеното кралство изследовател от Oxford Economics Инес МакФий изчислява, че тъй като около една четвърт от износа на технологии от Китай зависи от компоненти, доставяни в чужбина, САЩ и ЕС ще бъдат засегнати, ако изключат Китай от подобни доставки, но според него годишното въздействие върху китайските икономиката ще бъде три пъти по-лошо.

Комплексното производство на слънчеви панели и дузината стъпки, необходими за производството на батерии, използвани в електрическите автомобили, е в рамките на възможностите на Китай, но страната зависи от чуждестранни експертизи за по-напреднали научно базирани приложения като производство на реактивни двигатели и овладяване на софтуера, който управлява оборудването за производство на полупроводници, казва Дан Уанг, технологичен анализатор във фокусираната върху Китай изследователска служба Gavekal Dragonomics.

„Китай не е брониран срещу санкции“, казва той.

Блумбърг