Волен Сидеров е сред водещите български политици, общественик, журналист, галерист и лидер на партия „Атака”. Бил е народен представител в няколко събрания, а името му сякаш е абонирано за всевъзможни скандали. Заради чепатия си характер атакист №1 е осъден за хулиганство по няколко дела.

В края на декември 2022 г. Сидеров научава, че отново попада под ударите на Темида и е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер. Оказва се, че за времето от 13 декември 2021 г. до 8 юли 2022 г. той е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото, които са събрани в едно дело. За „дързостта”  си трябва да плати 10 000 лева съдебна гаранция.

Сидеров смята, че поредните обвинения идват по повод на журналистическото му разследване за татуираната полицайка Радева от Първо РПУ и едностранчивото представяне на темата „Украйна” по Нова телевизия. Пред репортера на „Уикенд” Дани Златанчева Сидеров сподели, че се чувства поръчан и притеснен за близките си.

 – Г-н Сидеров, някак си не е учудващо, че името ви е замесено в поредица от скандали през 2022 г. и дори сте привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер. Какво се случва?

– Ще започна по-отдалече. Аз съм човек на словото, поет, публицист, писател. В политиката влязох под натиск. Много хора дойдоха и ми казаха, че пиша хубаво. Вече имах зад гърба си хиляди написани статии. Нека някой ми посочи друг политически лидер с 5 книги и безброй телевизионни предавания. За съжаление, вече има политици, които два листа не са написали. Те са продукт на т. нар. „проекти”. Хората отиват и гласуват за човек, когото не познават, нито знаят грамотността му. Аз съм свикнал на дисциплина, защото в продължение на години отговарях за 6 аналитични страници във в. „Монитор” всеки ден. Политическите лидери днес не обичат да четат и пишат. През 2003-2005 г. бях водещ в телевизия „Скат”, но реших да скоча в авантюрата политика. Не съм продукт на посолства, на проекти. Тогава мнозина ми казваха: „Давай, Волене”. И се почна…

– Какво се почна?

– Натиск. Първите атаки започнаха, когато създадох партия „Атака”. Почна се с магистрала „Тракия”. Там се опитаха да ме убият. Пътувах с кола след митинг в Стара Загора. Беше 23 часа, тъмно, мокро, ръмеше дъжд. Бяхме само с шофьора. Изведнъж един автомобил ме удари от моята страна. Целта вероятно е била да се ударим в мантинелата и да се претрепем. Шофьорът ми овладя ситуацията и оцеляхме. Делото се влачи 2 години. През това време се опитаха да ме изкарат хулиган, стрелец и какъв ли не. Това повлия на избирателите ми, макар че през 2006 г. имах 650 000 избиратели лично за мен, не за партията ми.

– Случката на автомагистралата е вашата първа хулиганска проява, нека така да наречем инцидента. Последната коя е?

– Имайте търпение, ще стигнем и до нея. През 2006 г. ми беше повдигнато обвинение, че подбуждам към лъжесвидетелстване покойния вече Павел Чернев. То падна в съда, но 2 години бях тормозен. Живеех на „Петте кьошета”, на първия етаж, в жилище на бащата на Капка – тогавашната ми жена. Сутрин в 6 часа звъняха двама униформени, призовкаджия и камерата на Би Ти Ви зад тях. Това се случваше няколко пъти. Капка също я привлякоха за обвиняема. Тя не издържа на напрежението и направи спонтанен аборт. През 2008 г. съдът отсъди, че сме невинни. С времето забелязах, че през 2-3 години някой прави така, че да имам дело. Очевидно целта е да ми се оказва натиск.

– Имате ли „нагласени” дела?

– През 2013 г. пристигнах във Варна. Имаше разправия с една дипломатка, пък се оказа, че не била такава. На летището отидохме да правим митинг срещу решение на областния управител, който спря решение на общинските съветници да сменят турските имена с български. Тогава изпратиха поставен човек, който тежеше около 130-140 килограма. Същият заяви, че аз съм го ударил и той е отскочил един метър. Е, как ще стане? Аз съм 70 килограма с дрехите. Всичко това отива на прокурор и става едно от многото дела срещу мен. През 2015-а Сотир Цацаров събира всичките ми дела, като вади случка от Батак през 2008 г.

Каква е тя?! Правихме митинг, искахме 17 май да бъде ден за честване на геноцида над българите. Избрахме 17 май, защото тогава е било Баташкото клане. Светият Синод тъкмо беше канонизирал мъчениците. В същото време кметът на града правеше музикална програма с мажоретки. Пускаха музиката, за да ни заглушат. Отидох и дръпнах кабелите им. Това бе определено като хулиганска постъпка, извършена с особена дързост и цинизъм. Смятайте тази история, колко години е седяла във фризера и е била извадена в подходящия момент. Последва екшъна във ВИТИЗ, където никой не знае какво точно се случи.

– Искате да кажете, че сте жертва?

– Упражниха насилие върху мен. Този, който ме удари пред сто камери и цяла България – Камен Попов, не получи присъда. Не беше осъден. През 2016 г. ми се струпаха няколко обвинения. Малкият Волен тъкмо беше  на 2-3 месеца, Деница – млада майка. За да не ме подкарат на дела, се съгласих на споразумение, а те ми направиха пробация. Три пъти в седмицата ходех да се подписвам в пробационната канцелария… Така стигаме до 2020 г., когато в студиото на телевизията ни казвам: „Нека всички да отидат масово на църква”. Тогава беше кулминацията на истерията Ковид-19. И хоп! – призовка, обвинения от СДВР, от прокурора Иво Боев. Призовавал съм бил към неподчинение.

След 3 дни, пак от ефира на „Алфа”, говорих за една прокурорка, която ме обвини в неизвършени неща от мен и почина след време от рак. Всемирни закони! Веднъж ме бяха обявили за общонационално издирване, макар че всички знаят адреса ми – от години работя на площад „Славейков”. Мисля, че тогава лично Бойко Борисов нареди моето задържане, без основание. Как да се крия, като почти всеки ден съм в ефир?!

Арестът ми беше точно на Велики четвъртък през 2020 г. Двама души ме водиха с белезници до Трето РПУ. Носеха маски. Едната беше жена. Направих комплимент на полицайката, а като излязох от ареста, й написах хайку. „О, полицайке, Тодорова, в службата бъди сурова. Не вливай в сърцето си отрова”. Подарих й го. Аз съм вярващ човек и искам да кажа, че не бива да се бъзикат с мен…

– А кой и защо има интерес да ви тормози с дела? Вече сте леко встрани от политиката…

– На Бойко Борисов съм написал SMS-и, които ще реша дали да публикувам. Той не понася някой да го критикува и мисля, че за това се е заел с мен.

– Какво толкова му написахте?

– Наистина ли искате да знаете? Казах му, че е мъжки характер с пет букви, започва с буква „п”. Той не отговори. Изведнъж почват да се компилират случки, свързани с моето уж хулиганско поведение от 2021 и 2022 г. Сервираха ми ги в края декември 2022-а. Толкова са бързали, че дори са ми сбъркали името и са написали Волен Дочев, очевидно са копирали от някъде текста. Твърдяха, че трябва да бъда наказан с 10 000 лева парична гаранция, внесени до 3 януари 2023 г. Беше по време на Коледните празници и банките не работеха. До 3-и не успях.

Прокурор беше отново Иво Боев. Имам чувството, че е дадена директива да бъда мачкан. И имам трима „заподозрени” за това. Двама отпадат по метода на отхвърлянето. Остава един, на когото съм писал SMS-и. До къде ще стигне той, не зная? Дали ще ми направят присъда – условна или ефективна, пак не е ясно. Когато зрелищно ме задържаха, детето ми беше на 5 години. Разбираше всичко и плачеше, каза: „Татко, не искам да лежиш в затвора”.

Пълния текст четете във в. „Уикенд“