Тома Томов е политически анализатор. Роден е на 20 май 1942 г. в София. Завършва журналистика в Софийския университет през 1968 г. Работи в списание „Младеж“ (1966-1969). Прави серия репортажи от СССР и интервюира Александър Солженицин и Иля Еренбург. През 70-те години името му се свързва с програмата „Светът в действие“. Води седмичната програма „Панорама“. Пътуващ международен кореспондент е за САЩ, Европа, Япония, Азия, Близкия изток. Интервюира Джими Картър, Ричард Никсън, Хенри Кисинджър, Сайръс Ванс, Марлон Брандо, Рей Бредбъри, Индира Ганди. През 90-те години реализира култовата рубрика „Наблюдател“. Снима падането на Берлинската стена и всичко, което се случва в модерния свят след това.

Тази светла и впечатляваща страна от биографията на Томов очевидно е изкушила бизнес върхушката на БСП от „Позитано“ 20 и тя заложи на международника като авторитет, който да дърпа затъналата в калта от безидейност партийна централа за пред електората, за да спечели изборите и за да е Корнелия Нинова следващият министър-председател. Така Томов стана водач на листата на столетницата в Благоевград. От т.нар. гражданска квота.

Самоубийци ли са обаче на „Позитано“ 20, или искат да хвърлят живо месо на гладните песове, които в ефир и риалити да разкъсат позастаряващия корифей Томов даже още преди да е демонстрирал законотворческата си несъстоятелност като парламентарист от 44-тото Народно събрание. Въпроси, които са провокирани не от другата страна на Луната, а от факти от биографията на същия този Томов, който е агент Тодоров от Държавна сигурност – практика, както самият той обяснява, за да може да се работи извън страната в годините на тоталитаризма. Странно как обаче, а може би именно защото бащата полк. Никола Томов Николов е от шефовете на лагера в Белене от най-злокобните му години на убийства и унищожаване на трупове.

Самоубит или убит, кандидат-депутатът на БСП Тома Томов вече хвърли в потрес пленума на социалистите. От екрана на една от най-гледаните в България телевизии той заявява: „Баща ми никога не е бил шеф на затвора в Белене. Работи няколко години там, след което се пенсионира. Той е достоен и почтен човек, а ръцете му никога не са били изцапани с кръв“. Излъга ли журналистът?

Тези му твърдения веднага провокираха остри реакции и в публичното пространство мълниеносно се появиха цитати от кореспонденция на полковник Томов (бащата на журналиста), в която той лично обяснява как всеки ден в поделението му се убиват хора и обсъжда с началници как да се извозват и крият трупове, защото зверствата вече биели на очи.

Част от „преписката по повод погребването на лагерниците, починали в Т.Г. (Трудова група) Ловеч” (известна като „Под. (еление) 0789):

„Лично строго секретно!

ЧРЕЗ НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ЗАТВОРИ” към М. П. (М-во на правосъдието)

(По това време началник на въпросният отдел е ген.-майор Желязко Троев)

до Др. зам. министър (МВР) – генерал Мирчо Спасов

Докладна записка от полк. Никола Томов Николов

н-к З.О. (затворническо общежитие) с. Белене, относно:

Починали въдворени от под. 0789, които се заравят на остров „Предела”

Още когато под. 0789 беше на местостоянка в с. Белене починалите въдворени са заравяни на остров „Предела”. Това продължава и сега, когато поделението се намира в Ловеч и става твърде явно и открито. С камион, който е известен на цялото село Белене и на всички служители и затворници, се докарва през деня трупа в един чувал-сламеник. Камионът спира до моста пред щаба на затвора, стоваря се в една лодка, която се прикачва за моторница „Чавдар”, и заедно с трима затворници заминават на острова да заровят трупа. Случвало се е камионът в един ден да дойде по два пъти, веднаж сутринта и още веднаж до вечерта. Когато камионът дойде вечер на мръкване, трупа остава до сутринта в него и чак тогава се сваля и заминава за „Предела”. При пристигането на камиона и в селото, и в затвора казват „пристига колетна пратка от Ловеч”. Затворникът, който го заравя, се нарича Канто и му казват „Погребална агенция Канто” и пр.

Това почти явно заравяне на труповете на въдворените, изхождайки от това, че селото е католишко, и че много от служителите в затвора са от същото село и не пазят тайна, може да се ползва от врагове, за да се навреди на престижа на нашата Народна власт. От шофьора на колата от Ловеч или от служители пътуващи със същата кола от Ловеч до Белене се научават даже имената на починалите въдворени и данни „кой друг е втасал и кога ще бъде докаран със следващата пратка”.

(Подчертано ръкописно.)

На основание гореизложеното, с цел да не се вдига толкова излишен шум относно починалите въдворени,

ПРЕДЛАГАМ:

1) В заравянето на починалите въдворени да не вземат участие затворници, а само служители от милиц. охрана при О.З. Белене или от под. 0789 – Ловеч.

2) Колата със труповете на въдворените да тръгва от Ловеч около 3 часа след полунощ, за да пристигне в Белене не по-късно от 5 часа сутринта.

З) Труповете да се откарват с колата до бившият 1-ви гарнизон на Вътрешни войски и от там да се прехвърлят на „Предела”, който е срещу гарнизона. Може да се минава и покрай V-ти обект и по външната дига с камиона да се отиде пак до „Предела”.

4) Служителите, които ще участват в заравянето на труповете, да се подберат и да се задължат да пазят тайна.

Горното донасям за сведение и разпореждане.

С. БЕЛЕНЕ НАЧАЛНИК ЗАТВОРА

19 юли 1961 г. Полковник: (Подпис)”

Върху писмо до друг полковник – екзекутор от ДC, оберпалачът генерал-полковник Мирчо Спасов е поставил следната РЕЗОЛЮЦИЯ:

„Др. Монов – Бързо, веднага да се сложи край на тия демонстрации и вреден шум с труповете на починали в ТВО (Трудово (!) възпитателно (!!) общежитие (!!!)) – Ловеч при пренасянето и заравянето им.

Съгласен съм със всички предложения на др. Томов, които трябва точно да се изпълняват. Освен това да се видоизмени, а често и сменява постоянната и позната камионетка. Също може да се взима за целта камион или газка и от Окр. упр. МВР – Ловеч, за да се разнообразява транспортирането.

Заедно с др. Александров окр. Н-к МВР и др. Гогов обсъдете подробно какво още е необходимо, за да се запази известна тайна всеки случай поне при пренасянето и заравянето, макар че няма нищо незаконно. Действайте от мое име и за стореното да ми се доложи.

М. Спасов”

Зам.-министърът е дал на 5 август 1961 г. и устни указания… 

Тази „класифицирана” зловеща кореспонденция, тиражирана в медиите, се намира в архива на МВР във фонд 2, опис 1, архивна единица 102, стр.1-6.

В опита да се оправдае, Тома Томов твърди, че баща му е бил началник на затвора в Белене, който бил затвор само за криминални лица, нещо, което архивите на Държавна сигурност и политическите затворници по време на тоталитарното управление на БКП категорично отричат.

„Баща ми никога не е бил шеф на лагер, а на криминалния затвор [в Белене]. Не се срамувам от баща ми, по ръцете му няма кръв!” Томов каза това в тв ефира като реакция на обвинението от страна на Георги Харизанов от Института за дясна политика, че Томов е хранен със сребърна лъжичка, оцапана с кръв, тъй като баща му е бил началник на затвора в Белене.

Ето какви са фактите за политическите затворници в затвора в Белене. През август 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП е принудено под натиск от Запада да закрие най-големия концлагер за политически противници на тоталитарното си управление – този в Белене. В същото време на една каменна кариера край Ловеч, със знанието на висшата политическа върхушка начело с Тодор Живков, МВР-ДС създава нов секретен лагер, станал печално известен с убийствата в него под името „Слънчев бряг”.

В същото време обаче затворите на страната са пълни с хора, осъдени по политически причини или водените по това време с определението на режима на БКП за „контрареволюционни прояви”, тоест всякаква дейност, която може да се определи като „вражеска” или несъвместима с режима.

Към 4 юли 1962 г. общият брой на затворниците в затвора в Белене, когато негов началник е Никола Томов Николов, бащата на Тома Томов, е 1455 лица, от които 347 контрареволюционери и 1108 осъдени за криминални и стопански престъпления.

Документът е цитиран в мащабното изследване „Лагерът „Белене” на Борислав Скочев. Освен това в своите мемоари „Адски калейдоскоп” Георги Константинов, политическият затворник от 60-те години именно в затвора „Белене”, пише, че през 1959 г. затворът в Белене има нов началник – полк. Томов (бащата на Тома Томов). Сред политическите затворници се е разказвало, че той е изпратен да оглави затвора като един вид наказание.

Преди това Никола Томов Николов е бил на дипломатически пост под прикритие в Лондон. Бил резидент на задграничната агентура на Първо управление на ДС (разузнаването).

Но бил обявен за персона нон грата след провал на разузнавателна операция. „Сега бил зъл като оса и се престаравал в желанието си да бъде върнат в „елитната” служба”, пише Георги Константинов.