Веднъж сдобили се с правни механизми след поправката за Закона за банковата несъстоятелност, предложена от ДПС депутата Делян Пеевски, синдиците на КТБ се втурнаха да атакуват русенския военен завод „Дунарит“. Операцията севсем не е неочаквана. „Дунарит“ беше директно сочен от медиите на Делян Пеевски, от него самия и от колегите му вносители Йордан Цонев и Хамид Хамид като една от целите на законотворчеството им.

Какво се случва?

Синдиците на КТБ са внесли искова молба за прогласяване на недействителен договор за залог на „Дунарит“ пред един от собствениците му ЕМКО. Договорът е още от 2016 г. и е на базата на заем от 10 млн. евро, които ЕМКО е предоставил на „Дунарит“. Срещу това цялото предприятие е заложено в полза на дружеството на Емилиян Гебрев.  Този договор е заявен за вписване в Търговския регистър още през 2016 г.,но до този момент тази заявка виси. Сега с решение на съда в Русе вписването е блокирано по искане на синдиците, докато Софисйки градски съд не се произнесе по искането им за обявяване на договора в полза на ЕМКО за недействителен.

Какво пречи договора?

Евентуалното вписване на договора за залог би направило ЕМКО втори по ред обезпечен кредитор на „Дуанрит“. Първият продължава да бъде „Миролио“. Но задължението на „Миролио“ беше изкупено през 2015 г. от офшорната компания „Виафот инвестмънт България“, контролирана от Делян Пеевски. След няколко неуспешни опита да придобие „Дунарит“ срещу дълга, преминали през всички фази на съдебен контрол, Пеевски продаде дълга в сложна схема от цесии. Последователно този дълг премина през компанията „Ди Пи“ ( отскоро собственик на „Телевизия Европа“) през синдиците на самата банка КТБ и накрая се озова в Държавната консолидационна компания. ДКК направи опит да замени „Миролио“ като заложен кредитор, но „Дунарит“ изплати задълженията от близо 48 млн. лв. и така лиши ДКК от опцията да стане заложен кредитор.

От какво е този дълг?

Целият дълг представлява цесии на депозити от КТБ, които в края на 2014 г. „Дунарит“ е изкупил и с които е покрил свои задължения към КТБ. В значителна част те са на компании на Едоардо Миролио. Затова и негово дружество беше вписано като кредитор на военния завод. Синдиците на КТБ оспорват по съдебен ред валидността на тези цесии и най-вече на осчетоводените прихващания с тях. Но това, че оспорват цесиите, не попречи на синдиците на банката в изкупуването им от офшорката на Пеевски в шизофренна и лишена от икономическа логика операция.

На фона на стартиралата нова военна операция срещу „Дунарит“ заводът печели няколко съдебни битки в Русенския окръжен съд и Великотърновския ателативен съд. Всички те са срещу откази на Агенцията по вписванията. Едното решение е за вписване на годишния отчет на „Дунарит“. Това е решение е важно, защото постановява вписване на документ, в който за собственик на завода е сочена компанията ЕМКО. Спорът за собствеността в „Дунарит“ е отделна сюжетна линия във войната за овладяване на завода.

Настойчивата Агенция

Забележителното в това решение на съда е, че след произнасянето на Русенския окръжен съд решението е било оспорвано от Агенцията по вписванията пред Великотърновския ателативен съд. Това е абсолютно необичайно за практиката на АП. Агенцията не е активна страна в оспорването на нейните решения и обикновено делото приключва на първа инстанция, ако то е в полза на жалбоподателя. Така например премина вписването на редица промени в структурата на собственост на Българската телекомуникационна компания (БТК). Включително вписването на Спас Русев за председател на Надзорния съвет на БТК стана след решение на съда.

Каква е причината за настойчивите опити на АП да провали редица вписвания по партидата на „Дунарит“ е неясно. Официалната позиция на длъжностните лица на Агенцията е, че решението за приемане на годишния отчет не е направено от неоспорим собственик на компанията. Въпреки че по партидата на „Дунарит“ има нотариално заверено копие на акционерната книга на завода.

С решение на  Русенския окръжен съд е отменен и още един отказ на Агенцията по вписванията. Това е решението на извънредно ОСА на „Дунарит“ да бъде сменен съставът на Съвета на директорите на дружеството. Това решение също може да бъде оспорвано пред апелативен съд. Ако АП го оспорва, ще бъде още едно доказателство за специалното „внимание“, което агенцията отделя на казуса с русенския военен завод.

Но всичко това не е изненада след бурната акция по овладяване на завода, която държавата подхвана през миналата година. Офанзивата тогава се пренесе и към собственика на завода ЕМКО, който загуби лиценза си точно когато предстоеше да затвори договор с външен контрагент. Стигна се до поредица митинги на работници от военните заводи в София.

Накрая кризата премина след среща между премиера Бойко Борисов, собственика на военните заводи Емилиян Гебрев и министъра на икономиката и водещ офанзивата по одържавяване на „Дунарит“, близкия до Делян Пеевски Емил Караниколов.

Каква е била неформалната уговорка на срещата не стана ясно. По думите на Гебрев тя е била: „какво реши съдът – това“. Ако това е така, то видимото изплъзване на възможността за налагане на контрол на „Дунарит“ кара официалната и неофициалната държавата да бързат и да прилагат всякакви механизми.

„Трансмедия“