След 10 дни Румен Радев ще влезе на финалната права от президентския мандат, а след още 10 ще се навърши една година откакто свали доверието в третия кабинет на Бойко Борисов. Той не е по-лош президент от предишните, радва се на много висока популярност и би трябвало да е големият фаворит във вота за държавен глава наесен. Събитията обаче отварят рискове пред него – да бъде изхвърлен от „дълбоката държава”, подобно на най-известния президент (все още) в света. Румен Радев също като Доналд Тръмп е пришълец в политическата джунгла и от самото начало първи риск за него е да не бъде изяден от лъвовете. Разярени, в България те също са кръвожадни.

Радев е жестоко скаран с Бойко Борисов. ГЕРБ периодично се замисля за импийчмънт. Президентът си позволява да критикува Делян Пеевски, свали охраната на НСО от Ахмед Доган. ДПС му поиска оставката през есента. Вследствие Радев е мишена и на Иван Гешев. Нещата биха били донякъде наред,

ако БСП стоеше твърдо зад него.

Но вече е неоспорим факт напрежението между тях. В края на есента Корнелия Нинова се изказа няколко пъти хладно по адрес на Радев, а сега, след острите му думи към турския лидер Ердоган по повод конференцията на ДПС, го стрелна и вицето Илияна Йотова (изказал се неправилно; и лидерът на БСП – София Калоян Паргов отправи сходна критика). Депутати също си позволяват да мърморят публично, най-често около предложената от държавния главата дата на парламентарния вот (28 март). Какво делят БСП и Радев не се знае, но пък е ясно, че хронологично конфликтът стана видим след снимка на маса между държавния глава и мразения от Нинова Георги Гергов; както и след освобождаването на шефа на президентската канцелария Калоян Методиев след купон със… самата Нинова. Всичко това отваря големият въпрос дали наистина Радев ще е отново кандидат на БСП (няма твърд отговор от соц.председателката засега). Никой не бива да бъде сигурен в положителната развръзка, най-малко заради стила „джаста-праста” на Нинова. А ако Радев не е кандидат на БСП, той

престава да е фаворит на вота

Превръща се просто в един от многото претенденти. Нито една формация от протеста не може да компенсира дисциплинирания електорат на БСП. Заради всичко това социалистическата партия държи ключа не само за преизбирането на Радев, но вероятно и към оставането му в политиката въобще.

Кандидат-президентският ребус е в пряка връзка с парламентарните избори, чийто изход не знаем. Още доста неща са непредвидими. Но е налице отсега допълнителен нюанс. Радев критикуваше Турция за намеса във вътрешните ни работи още след парламентарния вот през 2017 г., малко след старта на мандата му. И БСП критикуваше Турция за същото тогава, че дори и ГЕРБ. Година по-късно Нинова искаше да се разсекрети разговора между Борисов и Ердоган след срещата им във Варна – настояваше да узнае обсъждали ли са, както твърди премиерът, намесата в изборите и по-ранно изявление на госта за „границите на турската душа“. Днес Радев е последователен в позицията си, а Борисов мълчи, защото, знае се, турският лидер му още по-голям авер…. Но енигма е защо и БСП мълчи за новите попълзновения на Анкара.

Да не би ДПС да е единственият вариант пред Нинова

за управленска коалиция? И заради това да прави метани на тандема Доган – Ердоган, включително чрез атака срещу прегрешилия и по други теми Радев? Практически на този етап Нинова няма алтернативен вариант за коалиция, освен ДПС, след като формациите от протеста приравняват БСП до ГЕРБ. Позициониран срещу Движението, президентът става вреден за целите на социалистите.

Равносметката е, че много „системни” фактори се събират срещу държавния глава. А вдигнатият му юмрук срещу олигархията е гоблен – красив, епичен, исторически; но просто гоблен.

Отделно от всичко това някои негови действия напоследък смайват дори най-верните му фенове. Например извика Цветан Цветанов на консултации за честността на изборите. Сцената бе като от фантастичен филм, но е факт – не друг, а точно Радев провидя в бившата дясна ръка на Борисов консултант за непорочността на вота. С подобни постъпки скоро и рейтингът му ще се разклати.

Радев никога не е бил член на партия. Единственият друг безпартиен държавен глава бе Росен Плевнелиев. Каква ирония! – той просто отказа да се кандидатира за втори мандат.

Диян Божидаров, „Сега“