Изненадващи промени в Закона за хазарта, прокарани от ППДБ, ГЕРБ и ДПС в преходните и заключителните разпоредби на бюджета за тази година, доведоха до нов бум на и без това процъфтяващия хазартен бизнес. Оказва се, че таксите за организиране на хазартни офлайн игри, като спортни залагания, бинго, томбола и др., се увеличават на теория, но се намаляват на практика. И това е довело до бум на пунктовете за залагане по градове и селца още в първия месец от приложението на закона.

Според промяната, която влезе в сила от 1 януари 2024 г., хазартните игри, като спортни офлайн залагания, бинго, томбола, лотария и др., се облагат с 20% върху разликата между направените залози и изплатените печалби, а не с 15% върху всички събрани залози, както беше до Нова година. Макар да изглежда по-висока, таксата от 20% всъщност е по-ниска, защото се изчислява върху значително по-ниска база. По закон операторите са длъжни да раздадат като печалби над 50% от събраните залози, а някои дават и по-висок процент. Това означава, че въпросните 20% се изчисляват само върху 30-40% от постъпленията от залози. Досегашната ставка от 15% се изчисляваше върху 100% от събраните залози, разказва Mediapool.

Намаляването на таксата към момента на приемането на поправката засяга най-вече държавните тото, лотария и моментна лотария, които след скандала с фирмите на Васил Божков станаха държавен монопол. В началото на 2020 г. лицензът на най-известния български букмейкър „Еврофутбол“ бе отнет заради неплатени 329 млн. лв. данъци и такси, които НАП така и не си събра, защото държавата окончателно загуби делото срещу компанията, а актът за сумата бе обявен за нищожен от съда.

Сега частните букмейкъри се опитват да заемат мястото на „Еврофутбол“. От НАП отказват да кажат на Mediapool колко фирми са поискали лиценз за офлайн хазарт. Една вече се е сдобила с такъв – на 26 януари тази година дружеството „Инбет онлайн“, което е свързано през други фирми с един от най-големите хазартни босове Валтер Папазки, е получило удостоверението си от НАП за лиценз за наземни спортни залози. И компанията веднага е започнала мощна експанзия в цялата страна. Според сайта ѝ, букмейкърската мрежа на компанията вече обхваща над 100 обекта в големи градове, като София, Пловдив, Варна, но също и в по-малки населени места, включително – Куклен, Чепеларе, с. Дорково, с. Бенковски, с. Кирково, Мъглиж, Симитли и др., пише Mediapool.

Междувременно НАП обяви, че започва мащабна проверка на опитите на хазартни фирми да превърнат кафенета, барове, будки за плащане на битови сметки и други търговски обекти в места за онлайн залагания. Резултати от проверката обаче така и не бяха обявени, а НАП не е отговорила на въпросите на Mediapool по темата.

С промените, гласувани в края на декември, се вдигат и еднократните такси за издаване на хазартни лицензи, като обяснението отново е увеличение на приходите от хазарт. За издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания еднократна такса от 100 000 лв. се увеличава на 400 000 лв., за игри в игрално казино се вдигат от 100 000 на 300 000 лв. Скачат и таксите за издаване на лиценз за ротативки. Въвежда се и еднократна такса за офлайн игрите в замяна на по-ниския данък.

Проверка на „Сега“ показа, че промените в Закона за хазарта са приети по изключително скандален ред, в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета. Внесени са между първо и второ четене от депутатите Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев.

Това на практика означава, че ключови промени в закона за хазарта са минали само през едно четене. При окончателното гласуване на текстовете в зала параграфите са гласувани анблок с други предложения, като „за“ са били 141 народни представители, „против“ са гласували 45 (ИТН, „Възраждане“ и 1 депутат от БСП), 14 са се въздържали (БСП).

Дебатът в зала е бил в посока, обратна на реалността – с колко се вдигат таксите върху тези хазартни игри. От „Възраждане“ са изтъкнали, че трябва да се вдигнат още повече, а от депутат от ГЕРБ е имало изказване, че тежестта върху хазартните оператори става непосилна. Интересен детайл е, че въпреки шумно рекламираното вдигане на  таксите, от МФ тогава са уточнили, че се очакват само 200 млн. лв. допълнителни приходи от промяната. Анализ до какво води смяната на базата, която се облага, няма.

Тези одобрени от сглобката промени се припокриват със сходни скандални предложения за промяна в начина на начисляване на таксата, направени в разгара на скандала около Васил Божков. През 2020 г. в проект, с който искаше закриване на комисията по хазарта, тогавашният финансов министър Владислав Горанов изненадващо предложи сходно намаление – таксата да се вдигне от 15% на 25%, но отново върху променена база – разликата между направените залози и изплатената печалба. Тогава предложението не мина, защото се разрази скандал. Сега много по-неизгодно за хазната предложение е гласувано с фанфари.