Със скандал завърши гласуването в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание на законопроекта за ратифициране на подписания от правителството договор за дилърство с четири банки, които да управляват емисиите на дълг на страната в следващите три години. Подписаният договор от правителството е свързан с нов заем от 16 млрд. лева.

В крайна сметка той бе ратифициран. По-рано също имаше казус с гласуването във външната комисия. Първоначално стана ясно, че ратификацията не е приета, но впоследствие пресцентърът на НС уточни, че на заседанието е преброен като въздържал се и гласът на Красимир Богданов от Патриотичния фронт, който всъщност не е присъствал, и предложението е одобрено.

В началото на заседанието на бюджетната комисия от БСП попитаха Стоянова дали ще зачете гласа на отсъстващия Георги Търновлийски и тя се съгласи с това предложение. При това положение обаче гласовете бихa станали равни, което щеше да отхвърли предложението. Броят на гласувалите „за“ би съвпаднал с този на въздържалите се и на гласувалите „против“. „За“ гласуваха 9 народни представители от ГЕРБ, Реформаторския блок и Български демократичен център (БДЦ), „против“ бяха трима от БСП (без Търновалийски), а с „въздържал се“ гласуваха петима депутати от ДПС и Патриотичния фронт. Ето защо Стоянова промени решението си с мотива, че е избързала и Търновалийски е нямал уважителни причини да отсъства и няма как да се зачете гласът му.

По време на дебатите депутатът от БСП Румен Гечев заяви, че споразумението е сключено незаконно, защото банките са избрани, без да се гласува за това в парламента. Той смята, че това противоречи на Конституцията, а МФ е сгрешило, като не е публикувало разчети за това как ще се разходват парите, но и какви лихви ще се плащат по задълженията през годините.

Гечев отново повтори, че е опасно българската икономика да се товари с дългове за 8 млрд. евро, и затова е категоричен, че това споразумението не трябва да влиза в сила.

Депутатът от ДПС Йордан Цонев смята, че навлизането в дългова спирала може да се изостри. Според него трябва да се намери адекватен отговор защо за 8 години страната ще увеличи дълга си близо 2,7 пъти.

Той се позова на данни, според които през 2009 г. делът на дълга като част от БВП е бил 12,6%, или 9,7 млрд. лв., а през 2017 г. се предвижда да нарасне до 31,3% от БВП, или до 27,4 млрд. лв. За 8 години повишението е в рамките на 17,4 млрд. лв.

По думите на Цонев именно съотношението на дълга към БВП е индикаторът за реформи. Той е на мнение, че са нужни сериозни мерки не само по отношение управлението на дълга, но и за публичните разходи. „Виждаме начините, по които ще се вземе дългът, но не и начините, по които ще се намалява“, заяви депутатът от ДПС.

Министърът на финансите Владислав Горанов призова членовете на Комисията по бюджет и финанси да не използват трибуната за политически лозунги и да говорят за поддържането на бюджетни излишъци и за намаляване на дълга.

Пред журналисти финансовият министър сподели, че изборът на банките Citigroup Global Markets Ltd., HSBC Plc., Societe Generale и Unicredit Bank AG е направен съобразно сключения договор за мостов кредит. През декември банките предоставиха 1,5 млрд. евро на правителството. По думите на Горанов уговорката е впоследствие този заем да бъде рефинансиран.

По отношение на заложената максимална лихва по заемите от 10% той коментира, че лихвеният процент се залага като бенчмарк в предходни договори за дилърство от 2010 г. насам и увери, че това лесно може да се провери. Финансовият министър добави още, че лихвеният процент, по който ще получим парите, ще бъде нисък, близък до пазарния, защото, по негови думи, пазарите са свръхликвидни.

Максималният срок до 30 години, залегнал в законопроекта за ратифициране на дилърство с четирите банки, може да се използва с цел по-добро управление на матуритетната структура, тъй като в последните години е имало струпване на падежиращи облигации, поясни още Горанов.