МВР ще може да проследява електронните комуникации на гражданите, за да открива тези, които са поставени под карантина.

Полицията ще може да изисква от мобилните оператори и интернет доставчиците информация за местоположението (данни от клетки и други трафични данни), за да установи къде се намират тези лица и да ги постави под принудителна изолация и болнично лечение. Доставчиците на услуги ще трябва незабавно да дават достъп до данните при поискване от шефовете на дирекция „Национална полиция“, столичната и областните дирекции на МВР, алармира „Сега”.

Това приеха депутатите от парламентарната правна комисия снощи при разглеждането на проекта за закон за извънредното положение.

Народните избраници предвидиха и участието на военните в налагането на мерките срещу епидемията на коронавируса – те ще могат да проверяват самоличност, да задържат хора и коли до пристигането на полицията, да използват физическа сила и помощни средства и да задържат лица.

Днес законът за извънредното положение трябва да бъде приет окончателно в пленарната зала на Народното събрание. Всъщност между първото и второто четене на проекта от ГЕРБ почти изцяло подмениха неговото съдържание. Направиха го бързо и хаотично, което доведе до невиждан безпорядък при разглеждането му в правната комисия и, в крайна сметка, нито депутатите, нито медиите и обществеността разбраха какво се обсъжда и приема.

Това, естествено, се отрази и върху работата в пленарната зала. Още преди да започне разглеждането му, депутатите от БСП поискаха да се отложи с половин час, защото докладът за второ четене им бил раздаден тази сутрин и сега тепърва щели да се запознават с него. От ГЕРБ очевидно не бяха настроени за разпри, както предния ден, и без съпротива председателят на Народното събрание Цвета Караянчева даде исканата отсрочка.

Дори и в този момент депутатите не забравиха, че са и политици. Социалистите обвиниха управляващите, че погазили законодателната процедура с начина си на работа снощи – „с два различни доклада, пет хвърчащи листа и устен преразказ от референтите към комисията“ – и в знак на протест отказаха да подкрепят измененото наименование на закона. А водачът на „Воля” – безнесменът Веселин Марешки, се впусна в дълга тирада, в която обвини колегите си депутати, че мълчат за спекулата в цените на горивата, и тържествено се похвали, че той и хората му щели да даряват възнагражденията си.

Депутатите извадиха от проектозакона заповедта на здравния министър Кирил Ананиев, съдържаща мерките против разпространението на епидемията. Вместо това записаха само, че министърът, освен по Закона за здравето, може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон. Направиха го с мотива, че така се позволява на здравните власти да реагират по-бързо и гъвкаво при необходимост, без да се налага ново преминаване през дългата и тежка законодателна процедура.

От 13 март, когато беше въведено извънредното положение, до неговата отмяна, няма да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Изключение се прави за наказателните дела за налагане на мерки по принуда, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.

„Замразяват” се и давностните срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права, или се пораждат задължения за частноправни субекти – без тези по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. Същото се отнася и за сроковете по антикорупционния закон, засягащи подаването на декларации за имущество и конфликт на интереси, както и съответните проверки на КПКОНПИ.

В същото време ще бъдат удължени с месец от отмяната на извънредното положение други срокове, извън вече споменатите, които изтичат в момента, и са свързани с упражняването на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. А също и действието на административни актове с ограничен срок, който изтича сега.

Извънредното положение ще засегне и работата на държавните и частните съдебни изпълнители – спират се всички обявени публични продани и въводи във владение, които те са обявили, и се насрочват отново след края на кризата, като няма да се дължат нови такси и разноски. Временно няма да се налагат запори на банкови сметки на граждани и болници, както и запори върху заплати и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и описи на собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за заплати. Нотариалните производства ще бъдат ограничени само до най-неотложните.

Важна поправка беше приета по предложение на Анна Александрова от ГЕРБ и Христиан Митев от „Обединени патриоти”. Така беше записано, че „до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици, като просрочена изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи“. Това означава, че няма да текат лихви и неустойки, ако не се плати вноска по кредит, а просрочването няма да води до прекратяване на договор – за ипотека или изработка, нито до принудително изпълнение и изземване на обезпечения.

Сериозно се увеличават правомощията на управляващите органи по еврофондовете. Дава им се правото да изменят едностранно договори за безвъзмездна финансова помощ (включително да увеличават размера й) и да отпускат такава при опростени правила (дори без покана за публикуване на предложения). Сроковете при процедура на директно предоставяне на помощ може да се намалят по преценка на шефа на съответния управляващ орган.

Комисията гласува авансовите вноски за корпоративния данък до юни 2020 г. да се правят на базата на прогнозната печалба за 2020 г. Първоначално Менда Стоянова предлагаше за база да се ползва данъчната печалба, декларирана за далеч по-успешната 2018 г., но впоследствие се отказа от това предложение след бурно недоволство от страна на бизнеса.

В дебатите по промените в социалното и трудовото законодателство доста спорове предизвикаха предложенията в Кодекса на труда, с които се дават нови правомощия на работодателя да пуска служителите си в принудителен отпуск при извънредно положение и какви обезщетения се дължат в такъв случай. В крайна сметка комисията прие предложението на социалното министерство работодателят да може да изпраща по своя инициатива служител само в платен отпуск (първоначалното предложение предвиждаше, ако служителят няма платен, да го изпращат в неплатен отпуск). На въпроси на депутати, ако няма платен отпуск, в какво ще излиза, зам.-министър Лазар Лазаров обясни, че ще важи сегашната хипотеза – неплатен отпуск може да се взема само по искане на служителя.

Спорове предизвика и предложението на НОИ отсрочката за заявления, жалби и други документи за обезщетения, помощи и пенсии да е само 14 дни след края на извънредното положение при положение, че други срокове се изтеглят с един месец след края му. Депутати поискаха и 60-те процента компенсация на работодателя срещу съкращения да се дават на служителя, а не на началника му. В крайна сметка комисията прие предложението на МФ компенсацията да се полага за срок от 3 месеца и да я получава работодателят, а отсрочката за НОИ остава засега 14 дни.

По предложение на Даниела Дариткова от ГЕРБ до отмяната на извънредното положение се забранява паралелният износ на лекарства от България. Става въпрос за медикаменти, които са внесени у нас и след това се реекспортират. При нарушение ще се налага глоба от 10 000 лв., съответно имуществена санкция от 50 000 лв., а при рецидив наказанията се удвояват.

Одобрено беше и предложението на управляващите да се увеличи срокът за плащане на битовите сметки за ток от 10 на 20 дни. В същото време се даде и правомощие на енергийния министър да изменя със своя заповед този срок по предложение на националния оперативен щаб – „при отчитане на финансовата стабилност на сектор „Енергетика“, с цел гарантиране на енергийната сигурност“. Всички планови ремонти по електроенергийната мрежа се преустановяват, остават само аварийните.