За нас и за света въпросът за македонския език е затворен. Много трудно е да се създава близост и приятелство, ако нашият съсед ни предизвиква по подобни въпроси, заяви в интервю за скопската „ТВ 24 вести“ македонският външен министър Никола Димитров.

Според Димитров, в самия Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между София и Скопие македонският език има равен статут с българския език.

И клаузата за езиците е следната: договорът е подписан на македонски език – съгласно Конституцията на тогава Република Македония, и на български език – съгласно Конституцията на Република България. Тази формулировка важи само за двустранните отношения, каза македонският външен министър.

Той е на мнение, че вече нито една държава няма правно основание „да ни казва нещо по отношение на нашето име и на македонския език“.

В интервюто Димитров съобщи, че неотдавна се е чул по телефона с българския външен министър Екатерина Захариева, за да й представи позицията на Северна Македония.

Съседите трябва да разговарят. За решаване на проблемите винаги по някакъв начин предпоставка е диалогът. Нашата задача като външни министри е да работим така, че да върнем двустранните отношения в положителна посока, заяви Никола Димитров.

Какво иска София от Скопие?

През март министрите на външните работи и на европейските въпроси на държавите членки на ЕС решиха да започнат преговори за членство със Северна Македония и Албания.

В съответствие с приетата от българското правителство на 9 октомври 2019 г. Рамкова позиция относно „Разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания“ България включи в заключенията текст, който акцентира върху важността от постигане на „осезаеми резултати и добросъвестно изпълнение“ на Договора за приятелство – като част от процеса на присъединяване.

В документа са записани условията, които България поставя пред Северна Македония – за тях страната ни ще следи по време на целия преговорен процес.

Обърнато е специално внимание на въпросите относно езиковата норма и използване пълното име на Република Северна Македония:

„Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с промените на езика, наложени в някогашната югославска република. Никой документ в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“.

„Краткото име на страната няма нищо общо с географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България.“

България няма да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС „да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа.“

Северна Македония трябва да премахне „от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“.

София очаква от Скопие да „задейства процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание.“