Бавно и полека, дори ненатрапчиво за широката общественост, но не без помощта на управляващото мнозинство в Столичния общински съвет, дружеството-доставчик на вода за нуждите на столичани – „Софийска вода“, успя да удължи монополното си съществуване с още 8 години и четири месеца. Независимо от изявленията през годините на кмета на София Йорданка Фандъкова за преразглеждане на договора с концесионера, поради неизпълнение на задълженията и при липсата на каквото и да е допитване до потребителите на тази услуга за продължаването му, близо две години преди изтичането на договора, дружеството наложи монополната си воля над безволевия концедент.

Независимо от всички нарушения по договора през годините, свързани с неизпълнение на показателите за качество на услугата, заложени от регулаторния орган КЕВР, когато си монополист – можеш да се държиш като такъв, без да се съобразяваш с когото и да е. Малко заплахи за недовършване на инвестициите, малко нарушени икономически интереси, малко съдебни претенции бяха напълно достатъчни за гарантирането на бъдещи стотици милиони печалба в банковите сметки на концесионера.

Като първоначална стъпка, тихомълком бе прокарано прословутото Четвърто допълнително споразумение през Столичния общински съвет, градящо се единствено на предполагаеми бъдещи инвестиции и то две години преди крайния срок.  От Столичния общински съвет дори не се е разглеждала възможността за

търсенето на алтернативен концесионер

на услугата по доставяне на питейна вода на столичани. Следващите стъпки бяха „театъра“, който бе разигран пред обществеността за спиране продължаването на концесията последователно от Комисията за енергийно и водно регулиране, областния управител и „за капак“ – личния подпис на кмета на София Йорданка Фандъкова. Естествено, срокове, в които това да се случи в общественото пространство липсваха, но в началото на месеца стана ясно, че нито КЕВР, нито областният управител са в състояние да прекратят продължаването на концесията, а за кмета е ясно, че ако все още не го е подписал, „горещият картоф“ отива в ръцете на следващия кмет на София, за който вече се знае, че няма да е от ГЕРБ. Може би затова, кандидатът за кмет на София от ГЕРБ не знаеше дали е подписано, но открито заяви в телевизионните студия, че ще подпише споразумението, ако бъде избран.

И така, уважаеми столичани, новият стар концесионер на водата, която пиете ще продължи да властва над вас, както само той си знае. А той иска само пари. Много пари. Срещу тях ви обещава „цветя и рози“.
Между другото, ако прочетете инвестиционния план за периода 2022-2026 година няма как да не забележите, че въпреки исканите увеличения, с които ще ви изсурвакат още в началото на 2024 година, не всичко ще бъде според правилата.     Първият белег за това е, че регулаторният орган КЕВР, по същество, няма да може да изпълнява своите функции. Няма да може да задава нивата на показателите за качество, постигането, на които са пряко свързани с определянето на цената на услугата. Няма да определя дори нормата на възвращаемост на собствения капитал на Софийска вода, която функция е в прерогативите му и се отнася за всички останали големи ВиК оператори в страната.

За концесионера тя ще бъде завишена, тъй като такова е желанието на монополиста. Ако си мислите, че „Софийска вода“ случайно не е вдигала цената на водата през последните две години, то не се притеснявайте, че е ощетена по някакъв начин. „Софийска вода“ си е самоопределила 13% норма на възвращаемост (за всички големи ВиК оператори тя е в размер на 8.12%) или ако трябва да цитирам изпълнителния директор на дружеството пред една от телевизиите: „Не се безпокойте, сметките ни излизат“.

Стигна се до там, че показателите за качеството вече не се определят от КЕВР, а според доклада на дружеството до СОС „Предвид отменителното съдебно решение КЕВР помоли „Софийска вода“ да изпрати своите предложения за прогнозни индивидуални цели за показателите за качеството за ВиК услугите до 2026 г.“

Ха сега де – стигнахме дотам, че КЕВР ще моли някакво дружество да определя само какво да бъде качеството на услугата. По-голямо дъно в поведението си КЕВР едва ли би могла да стигне, както разбира се и по-голяма наглост от страна на концесионера. Следствие на това, веднага цъфват претенциите на дружеството да не изпълнява поставените от КЕВР дългосрочни нива, респективно да не влага средства в качеството на услугата за сметка естествено на печалбата.

Ето и някои от тях. Качество на питейната вода в големите и малките питейни зони. Понеже още в началото на концесията този показател е бил достигнат, от дружеството смятат, че дори да намалят стойността му спрямо текущите нива, не е кой знае какво, след като самата стойност е над дългосрочните цели.

Непрекъснатост на водоснабдяването. Предвид факта, че дългосрочната цел на това съотношение е 8, то за следващите 5 години е предвидено показателят да се повиши едва от 1.09 до 1.99 в края на периода.
Каквото и да ви говорят знайте, че винаги става дума за пари. Дружеството „Софийска вода“ твърдо стъпва на този принцип и за следващия инвестиционен период 2022-2026г. обявява, колко пари иска да получи. Затова тя моделира потреблението на фактурираната вода, за което са й необходими броят на населението, върху което да го разпредели. Именно така тя определя цената, която да впише в сметките на концесионната област. Средното количество фактурирана вода за следващите пет години е 77 млн. м3.

Относно общите загуби на вода

Предвидено е на ден да се губят по 106 596 м3 вода или 38 907 569 м3 вода на година. Тъй като, според дружеството, това са 33.29% загуби (виж таблицата), означава, че за софиянци е предвидено да бъдат отпускани все по-малки, но явно достатъчни количества, достигащи до 116.87 млн. м3 в края на 2026г. Елементарно – по-малко водоподаване – по-малко загуби. При положение, че тази вода е питейна и ще бъде доставена и пречистена, но поради загубата й няма да бъде фактурирана, то през дупките на нерехабилитираната от Софийска вода водопроводна мрежа, в земята ще изтича вода за над 130 млн. лв. годишно.

Относно авариите по водопроводната мрежа, през 2022г. дружеството е постигнало ниво от 87.11 бр./на 100 км. /год., при обща дължина на водопроводната мрежа от 3 691 км.

От тези цифри се вижда, че годишно в столицата се случват над 3 200 пробива във водопроводната мрежа, което ясно показва плачевното й състояние. И това се случва вече в продължение на 7-8 години, като трябва да се има предвид, че това са само засечените и отстранени пробиви. За следващите 5 години от компанията смятат да ги намалят до 73.6 бр./на 100 км. /год., при положение, че този брой би трябвало да се намалява по естествен път, тъй като е в пряка зависимост от дължината на водопроводната мрежа, която расте с всяка изминала година.

Същата логика я има и при намаляване на загубите на количествата вода, поради намаляване на отпусканата на входа на системата вода.

По отношение на рехабилитацията и подмяната на водопроводната мрежа: Колко километра водопроводна мрежа ще бъдат подменени през следващия инвестиционен период?
Стигне ли се до някой важен показател, от който зависят подобряванията на други показатели за качеството на услугата, „Софийска вода“ показва монополните си зъби.

От една страна, чертаят стотици милиони инвестиции като намерения (в случая 260 млн. лв. до 2026г.), но от друга страна твърдо отричат заложените от КЕВР цели за постигане, обявявайки ги за нереалистични и залагат свои, без да се съобразяват с комисията. По този начин те просто си казват, че едни пари ще бъдат усвоени, но срещу минимални и доста под целта резултати.     Друго, което се набива в очи в инвестиционния план е, че по отношение на този показател от дружеството демонстрират усилия едва до края на тази година, която съвпада с времето на преподписване на концесиониня договор с още 8.4 години. От следващата година рехабилитацията на водпроводната мрежа заминава в „трета глуха“, а стойността на показателя е заложен на 0.69%, при нива от 1% и нагоре през последните три години. Заложената цел от КЕВР пък е за скромните 1.25%. Дори при нивата на КЕВР всеки може да пресметне, колко години ще са необходими, за да се рехабилитира 60-70% от водопроводната мрежа на столицата. Малко „кухо“ звучи обяснението на дружеството за влошаване на този показател с оправдания от типа, че не се вземали предвид диаметъра, материала, технологията, теренни условия, настилка и околно пространство, съоръжения по водопровода, които фактори били рефлектирали върху цената на изграждане на метър водопровод.

А нима досега тези фактори не са съществували?

В инвестиционния план е предвидено да бъдат рехабилитирани или новопостроени по 20 км. мрежа годишно и то основно на мрежа с малък диаматър. Ако цитирам изявлението на дружеството – „Дружеството не е мотивирано да насочва финансов ресурс за водопроводи с големи диаметри“. Това според мен е предварително заложена бомба, която ще гръмне в средносрочен план.

По отношение на показателите, засягащи водомерното стопанство, намеренията на дружеството съвсем няма да са цветущи. При показателя за ефективност на привеждане на водомерите в годност, от дружеството предвиждат той да се срине от 16.73% на 9.24%, вместо да се гони целта 20%, предвидена от КЕВР. Същото се отнася и за ефективността на изграждане на водомерното стопанство, където е предвидено, че от 92.25% водомери, които са в срок на годност, в края на 2026г. е предвидено те да останат 63.46%. Иначе казано, от дружеството заявяват, че спират да поддържат годността на водомерите, тъй като им били скъпи и за отпуснатите им пари – толкоз. Но тук има проблем, който ще лъсне „като политически обещания след избори“, тъй като той остава неизяснен и за който проблем никой не смее да говори.
В повечето случаи водомерите, които биха били спрени от поддръжка са общите водомери, по които се сравнява фактурираната вода на потребителите и продадената от Софийска вода. Ако водомерите не бъдат в срок на годност, те стават излишни в цялата система и ще трябва да се разчита само на индивидуалните водомери на потребителите. Това пък е свързано пряко с така нареченото „Общо потребление“ вода, което тормози особено живеещите в многофамилните жилища. Ако дружеството абдикира от тази си дейност, то няма да има основание да събира пари от потребителите за вода „Общо потребление“ за онези сгради, чийто „Общи водомери“ не са в метрологична годност.

В един момент ще се окаже, че едни потребители ще плащат вода Общо потребление, а други не. Не е ясно, какво става с тези неизмерени количества вода, които няма да бъдат фактурирани. Съвсем сигурно е, че те ще бъдат причислени към Неносещите приходи вода, като „нефактурирана неизмерена консумация на вода“ или „Неточност при измерванията“.

Въпросът е кой ще плаща тази вода

и включена ли е тя към ценообразуването на услугата? Случайно или не, периодът съвпада с началото на процеса в който потребителите ще бъдат натоварени с още една услуга, а именно ежемесечното отчитане на водомерите, за която от началото на 2027г. те ще трябва да модернизират водомерите си с подходящи технически устройства (за своя сметка). Абдикирането от дейностите по поддържането на този показател в норми, със сигурност ще породи у потребителите желанието да скрият част от потреблението си, тъй като контролът за това отпада.

Какви приходи искат от дружеството за периода 2022-2026г.?

Видно от таблица 1 е, че дружеството иска общата прогнозна сума на приходите да е в размер на 1.097 млрд. лв. и то без приходите от лихви за забавени плащания, като респективно общите приходи да се увеличат с 30% от 186.6 млн. лв. на 242.1 млн. лв. в края на периода.

Какво повишение иска „Софийска вода“ в цената на 1 кубик вода?

Видно от таблица 2 е, че за 5-годишния период, дружеството иска повишение от 90 ст. на кубик вода, или 30% в края на периода. Засега цените са задържани на ниво 2.935лв./м3, но това рязко ще се промени от началото на следващата година, според предвидените в таблицата цени.

Основни самонатрапващи се изводи

от инвестиционния план на „Софийска вода“ за периода 2022-2026 г.:
– Още от 1 януари 2024г. столичани ги очаква сериозно повишение на цената на водата, като до края на 2026 г. е предвидено тя да стигне до 3.83 лева за 1 кубик вода.
– От дружеството искат едни приходи, на база потреблението на столичани, като общият размер на тези приходи ще надхвърлят 1 млрд. лв. в края на периода. Ако потребителите си позволят да намалят своята консумация, по каквато и да е причина, дружеството ще бъде принудено да предприеме действия по повишаване цената на водата, за да бъдат достигнати исканите от него необходими приходи.
– Показателите за качество ще бъдат определяни от дружеството и предлагани от КЕВР за одобрение, чиято единствена функция ще бъде май само да ги узаконява. Нещо като „гумен печат“.
– Както и до сега, приоритетите за дейността ще се определят от дружеството. Всъщност, по същество дейностите ще се извършват от подизпълнители и определени доставчици, от които основно ще зависят цените на суровини, материали, дейности по охрана и т.н. Респективно искат или не, столичани ще плащат за тези разходи през цената на водата.
– Основните инвестиции ще бъдат насочени в изграждане на нова канализационна мрежа.
– Подмяната и рехабилитацията на вече амортизираната водопроводна мрежа се намалява до 0.56% от водопроводната мрежа годишно.
– Поетапно се намалява броят на поддържаните в метрологична годност водомери до 63% от наличните.
– Служителите на дружеството ще бъдат защитени от колективния трудов договор с гарантирано повишение на заплатите от около 15% годишно.
– Загубите на вода ще бъдат намалени основно чрез намаляване количеството вода на входа на системата от 132 млн. м3 до 117 млн. м3 вода. Продадената и фактурирана вода обаче трябва да остане в рамките на 77-78 млн. м3 вода. Но до кога?
– През настоящия инвестиционен период дружеството си залага норма на възвращаемост на капитала в размер на 13%.
Интересното е, че всичко това ще бъде завещание към следващите общински съветници и те нищо няма да могат да направят. Неслучайно темата с концесията на „Софийска вода“ не присъстваше по никакъв начин в предизборните дискусии и дебати на кандидатите за кмет и общински съветници на столицата ни. На печелившите – честито.

Емил БРАНДИЙСКИ, Икономически живот