Тези комплекс и страст са породени от разяждащото чувството на вина и са хиперболизирани от осъзнаването, че носителят им много късно са е включил в „отбора“ и това го прави уязвим и подозрителен, затова на всяка цена и с цената на всичко той трябва да се докаже и то по начин, че да разсее всякакви съмнения.

– Последните, присъединили се към дадена секта са най-яростните нейни последователи, с най-радикалните изяви, с най-страстните изказвания, с най-агресивните апели за разправа с верските опоненти.
– Последните, приели каноните и законите на дадена научна школа са най-екстремните нейни говорители, най-фундаменталистките ѝ защитници, най-безкомпромисните към всеки, който принадлежи на друга школа, най-нетърпимите към чуждите научни идеи и тези.
– Последните, влезли в дадена партия най-активно се бутат в първите ѝ редици, най-злословно критикуват иначемислещите, най-горещо зоват за отлюспване на алтернативните виждания в партията, най-силно и най-кресливо се стремят да демонстрират своето идеологическо кинжалство.

Да добавим и еничарите, чиято памет за род, рода, народ, родина е изчегъртана и те стават най-смелите и саможертвоготовни бойци на султана, най-безпощадните към противниците войници на падишаха, най-кръвожадните и най-решително сражаващите се за правото дело и правата вяра на владетеля воюващи.

И като казах нещо за еничарите, ще посъветвам всеки доброволен еничарин да прочете в историята какво е станало накрая с еничарския корпус…

Николай Слатински