Като гледам вълната от негативни настроения срещу Слави Трифонов, вече съм почти убеден, че бъдещата му партия с глупавото име „Няма такава държава“ вероятно има шанс да промени политическия ландшафт.

Левите смятат Слави Трифонов за резервната гума/патерица на Бойко Борисов и ГЕРБ. Градската десница го брои за поредния олигархичен проект на задкулисието. Герберите и всички останали заедно подчертават, че Слави е чалга милионер, който ще напълни местната власт, а след това и парламента, с музиканти и балеринки, неспособни да се справят с предизвикателствата на реалната политика. Т.е.

всички съветват българите да не настъпват точно тази мотика.  А да търсят доказали се хора, откъде – не знам – може би като Корнелия Нинова, Христо Иванов, Бойко Борисов (мил пардон, че ги слагам един до друг).

Разбира се, покрай леко фалшивия елитаризъм на хората от последната инстанция в социалните мрежи леко се прокрадва и страх. Да не вземе пък случайно Слави да повтори историята на Зеленски в Украйна – знаете, там комикът не само стана президент, но и с новата си партия (боже мой, тя се казва „Слуга на народа“) вкара в Радата 29-годишен сватбен фотограф, майстор на пици, зъболекар, музикант и тем подобни хора без един ден в политиката. Довчерашният шоумен вече има абсолютно мнозинство. В Украйна се радват, че в парламента им влизат неизвестни лица, а не крайните националисти от „Десен сектор“ или новоизлюпената партия на устатия Миша Саакашвили. Тук се усеща обаче притеснението, че „Ку-ку бенд“ ще овладее парламента и заедно с балета ще вземе мястото на статуквото.

Всъщност недоволството срещу партийното амплоа на Слави се усеща в два типа коментари. В първия се разпознават хората, на които наистина им писна случайни хора заради личните си амбиции да се захващат с неща, които са далеч от амплоато им, а след това резултатите им да са нулеви. Тези недоволни имат основание за мърморене, но в конкретния случай не са много прави. Слави е шоумен, факт, но през годините имаше силни обществени позиции – от протестите срещу Виденов до войната му с Костов, любовта и омразата му към Борисов, съграждането на „Гергьовден“ и лансирането на независими кандидат-депутати. Разбира се – и референдума. Т.е. Слави не е чак толкова далеч от политиката.

Недоволството срещу Слави се усеща доста по-силно при политически ангажираните хора. И има за какво. Ако партията на Слави направи електорален пробив на местните избори, тя ще го направи за сметка на традиционните партии. Това, което ще се нарече „Няма такава държава“ (НТД), ще намери електората си точно там, където го намери Борисов – и с това ще разяде основите на ГЕРБ. В този ред на мисли НТД няма как да е „патерица на ГЕРБ“, защото

НТД ще „краде“ гласове от ГЕРБ . В най-добрите конспирации може да стигнете само до „резервен проект на ГЕРБ“ – ако пренебрегнете дългата война между Дългия и Борисов и наблегнете само на последното интервю, което премиерът даде в „Шоуто“ – онова, в което Трифонов пожела да вземе думата от Бойко. Очертаващият се сблъсък на електорално ниво обаче е съвсем достатъчна причина герберите да не харесват днес Слави.

Трифонов посмъртно няма да намери електорат в градската десница, но ще я извади от кметската надпревара за големите градове и съвсем ще я маргинализира в малките общини. През последните три вота в София по-либералните от нас губеха кметските избори от ГЕРБ на първи тур, а сега градската десница ще бъде принудена да се бори за място на мечтания балотаж не само с БСП, но и с НТД.

В състоянието, в което се намира, БСП сериозно трябва да се притеснява дали ще остане втора политическа сила и основен опозиционен субект. Евентуалното лансиране на Мая Манолова за кмет на София, за което говорят социалистите от София, а вече и част от ръководството на партията, бе насрочено за 14 септември. Сега може би трябва да се бърза с номинацията на Манолова и може би трябва тя да бъде помолена да бъде партийна номинация. Защото в противен случай може да се окаже, че Слави ще издигне Манолова (тя е близка до „Шоуто“ от времето на референдума). А може да се стигне и дотам, че независимата сега Манолова е общ кандидат на БСП и НДТ. И в двата варианта социалистите ще си отворят нови вътрешнопартийни фронтове.

Разбира се, Трифонов търпи силни критики, но не защото е решил да прави партия с глупаво име, която да подлее вода на традиционните партии. И не защото е чалгар. В крайна сметка, откъдето и да го погледнеш, протестиращите срещу Слави леко пренебрегват базата на демокрацията – всеки има право да избира и да бъде избиран, независимо дали той свири на кларинет или обой. В тази база има и второ твърдо условие – не бива да се сърдим на суверена за неговия избор.

Ако в България поне малко се спазваха тези условия, щяхме да съдим управляващите за резултатите им, а не да се сърдим на избирателите (т.е. на себе си) за нагласите им.

Трифонов тепърва трябва да доказва, че е против статуквото, а не е част от него. Пътят му на водещ на рейтингово предаване е достатъчно дълъг, за да могат да се проследят идейните му лупинги. Второ, той не бива да повтаря отблъскващата лъжа, че гласувалите на „неговия“ референдум са негов електорат. Това са глупости на търкалета. Трето – Слави трябва да разбере, че музиката и шоуто могат да събират хора на стадионите и могат да доведат избиратели до урните, но не могат да управляват държава. Затова трябват хора. Затова в краткосрочен план може би е най-важно да видим партийците на НТД. Ако си спомняте добре, Слави вече направи кастинг за политици и в него попаднаха дори хора, които сега са евродепутати от БСП, примерно. От референдума насам неофициално се говори, че Трифонов работи върху структури на партията по места – нещо, което е повече от задължително за участието му в предстоящия местен вот. Трябва да видим кои хора са в тези структури, защото тези, които правят реалните организации на партията, не бива и не могат да са балерини и музиканти.

Имам обосновани предположения, че само при лансирането на челния отряд партийци на Слави ще последва такава анти-НТД вълна, че рейтингът на неродената партия ще се спихне яко. Хората по места се познават, знаят кой кое е и най-вече – знаят кой как прави партия. Със сигурност ще се окаже, че бивши седесари, бивши комунисти и бивши мутри правят НДТ. Щото няма кой друг. Тези, които следват Слави на концертите му, едва ли знаят, че СИК на изборите не е онова СИК.

Имам и необосновани предположения, че партията на Слави може да има трудности при регистрацията си в СГС. Имаше една партия – „Да, България“, която бе учредена в началото на януари 2017 г. и до края на месеца бе регистрирана, но подобна скорост при НТД едва ли ще наблюдаваме.

Накратко – Трифонов има потенциал да промени политическия ландшафт, но едва ли има възможност да промени коренно ситуацията в България, т.е. да пожъне небивал успех на местните избори и това да му даде основание, за да поиска предсрочен парламентарен вот  заради променените обществени нагласи.
Най-реалистичната картина пред НДТ е да даде твърд отпор в няколко големи общини, включително София, и да спечели достатъчно позиции в местната власт, с което да положи реалните основи на партията.