04.04.2022 | 15:07
След провала на двата blitzkrieg-a
Опитът на САЩ и Европа да нанесат парализираш икономически удар на Русия катастрофира

Едва ли някой може да каже със сигурност, че Путин е вярвал в бързия разгром на Украйна, но очевидно работеше за него. Самият факт, че руското настъпление започна на един широк фронт и бе осъществен въздушен десант в предградията на Киев, говори, че се е целяло бързо да се парализират украинските военни и управленски ресурси, което да лиши страната от възможността да осъществи някаква организирана съпротива.

Този план очевидно се провали. Украинците дадоха силен отпор в района на големите градски агломерации и поставиха руската армия пред тежката дилема или да премине към тотално разрушаване на всяко едно изпречило се пред нея населено място, което оказва съпротива, или да смени своята тактика. Изборът очевидно падна върху втория вариант, което обозначи и края на надеждите за руски blitzkrieg.

Междувременно САЩ и техните съюзници задействаха така широко рекламираните унищожителни санкции спрямо Русия, надявайки се, че икономическият хаос, който те ще предизвикат, ще доведе бързо до социално, а после и до политическо напрежение, което ще постави под въпрос самото съществуване на режима на Путин.

Вместо това, руското общество не просто се консолидира, то се циментира около своя държавен глава, подкрепата към него достигна невижданите 83%, което пък вече позволява на Кремъл да вкара войната в руслото на един продължително течащ военен конфликт, нещо като мащабна чеченска кампания.

В допълнение, Западът не успя да изгради и плътен стопански обръч около Русия. Към наложените икономическа санкции не се присъединиха такива важни играчи като Китай, Индия, арабските, африканските и латиноамериканските страни. И като се добави бумеранга на санкциите, който доведе до разгаряне на инфлацията в западните икономики, както и отключените сериозни дефицити по отношение на продоволствените звена, може да се каже, че и опита на САЩ и Европа да нанесат парализираш икономически удар на Русия също катастрофира. Провали се и западния blitzkrieg.

Показателно е, че въпреки проявите на ярко обществено съчувствие към Украйна и народа ѝ, западните общества все още не възприемат конфликта като непосредствен свой проблем. При тях не се наблюдава процес на консолидация около лидерите, дори напротив. Рейтингите на Байдън, Макрон и Джонсън в момента имат низходяща тенденция, като много ясно това е видно при американския президент. Очевидно политиката на сериозно противопоставяне на Русия  не само не обединява елитите с масите, но може в дългосрочна перспектива и да задълбочи дистанцията между тях.

Провалът на двата  blitzkrieg-a не създаде предпоставки да се търси бърза деескалация на конфликта, а по-скоро предопредели неговото ожесточаване и разтягане във времето. Защото за всяка една от участващите страни към момента е по-лесно да продължи да следва досегашния си курс, дори да повиши залога на противопоставянето, отколкото да отиде на примирие, което може да се възприеме от собственото ѝ общество като поражение.

Това важи и за Украйна, колкото и нейното положение да изглежда най-критично към момента. С едномесечна упорита съпротива тя не позволи на руските войски да завземат ключовите ѝ градове, но въпросът е колко дълго тя ще задържи сегашното си ниво на съпротива. Армията ѝ, особено тази в Донбас, явно е лишена от възможността да маневрира, принудена е да води стационарна отбрана, което позволява на противника да я унищожава на части. В момента това се случва в Мариупол. Ключовият въпрос при подобен вид бойни действия е съотношението на загубите и съотношението на резервите на двата противника.

Ако руските войски постигнат победа в Донбас и запазват капацитета си да водят настъпателни бойни действия, Украйна се изправя пред прокобата колкото по-продължителна е нейната съпротива, толкова по-тежки да са последиците от войната за самата нея. Защото руснаците ще са завзели повече територии и ще са се ожесточили повече. А и след като е ясно, че Путин няма как да спечели цяла Украйна, той ще направи всичко възможно да я осакати максимално, като територия и да принуди възможно най-голям брой украинци да напуснат родината си. За да бъде сведена бъдещата Украйна до нещо с територията на Полша и населението на Унгария.

Ако обаче Украйна съумее да пречупи руския настъпателен порив, тя не просто може да се каже, че е провела успешно една война, тя ще си създаде цял епос, около който окончателно ще се сплоти и дооформи украинското национално тяло. Това, което сега ни се представя като украинска пропаганда, ще се превърне наистина в реалност.

Разбира се, шансовете за успех на Украйна се намират в пряка зависимост от готовността и решимостта на Русия да преследва докрай своите цели. Ако и сега провеждащата се руска офанзива в Донбас не постигне решителен успех, то ще се наложи руските сили или рязко да свият своята активност или да задействат нови допълнителни сили, които могат да бъдат набрани само чрез мобилизация. Което ще означава, че те ще бъдат много по-необучени и ще се отбележи ръст на загубите на жива сила и техника. Както и много по-трудно се реализират поставените оперативни задачи.

Това ще бъде реално нов етап на бойните действия на руската армия, когато тя ще страда от загуба на качествени характеристики и може да разчита единствено на количествено превъзходство и превъзходството във въздуха. Този нов етап ще съвпадне по време с първите реални ефекти от наложените икономически санкции, което може да създаде условия и за спадане на обществената подкрепа към водената в момента военна кампания. И едва тогава рисковете за Кремъл от продължаването на войната ще се окажат по- големи, отколкото ако се стигне до някакво компромисно примирие.

Но ако се окаже, че руският народ е готов да подкрепи и една война на изтощение, вероятно Путин ще се възползва от тази възможност. Самата му натура ще го подтикне да изцеди докрай военните си предимства, с надеждата, че украинците ще издържат с един ден по- малко, отколкото е способна да воюва руската военна машина. Нещо повече, колкото повече продължава конфликтът, колкото той се разпространява на по-обширни територии, колкото повече се засяга сигурността на мирното население, толкова по-големи ще бъдат миграционните потоци към Европа.

Това ще представлява коз на Русия в битката ѝ на „втория“ фронт – срещу западната общност. В някаква степен този сблъсък ще се окаже по- определящ за бъдещия световен ред, отколкото изходът от самата война.

Защото дори и Русия да завладее цяла Украйна, ако икономиката ѝ се срути и това повлече след себе си сериозна политическа дестабилизация, военната ѝ победа ще девалвира мигновено. И обратното: ако Москва се провали на бойното поле, но изгради икономически модел, устойчив и заобикалящ наложените му ограничения, това ще означава, че Западът е загубил най-силното си оръжие за въздействие на геополитическата сцена, от което пък следва, че статуквото вече е кардинално променено.

Нещо повече, Русия ще се превърне в примера, който ще демонстрира как се изгражда един абсолютен имунитет спрямо действията и намеренията на досегашния световен хегемон. Пример, който може да се окаже заразителен и за останалите регионални сили. А рецептата е следната: авторитаризъм във вътрешната политика, създаване на силен ракетно- ядрен комплекс и преустройство на икономиката на базата на автаркията, дори с цената на загуба на икономическа ефективност и изграждане на образа на външния враг.

Ако се окаже, че санкциите не са в състояние да повлияят на руските действия в Украйна, образът на Запада ще бъде дискредитиран във външен и вътрешен план, до степен това да подрони собствената му сигурност. И тогава алтернативата ще бъде да се преговаря с Русия от позициите на победена страна.

Затова, за да избегнат подобен срам, САЩ и Европа ще трябва максимално да отиграят картата със санкциите и изолацията. Преди да отидат на преговори с Москва, самите те трябва да се убедят, че са направили всичко, което е по силите им, за да обуздаят Русия. От сега е ясно обаче, че ако те не привлекат останалите ключови играчи и особено Китай към политиката си на санкции, усилията им до голяма степен ще се провалят.

А Китай е екзистенциално заинтересован Русия да устои. Не защото е неин съюзник, а защото веднъж има интерес максимално да поддържа напрежението в отношенията между Запада и Русия, за да играе ролята на третия печеливш и втори път- за да обезсили санкционното оръжие на Запада, за да не се обърне в един момент то срещу самия Китай. А и цялата история доказва, че политическите разбирания и геополитическите интереси винаги вземат връх над икономическите отношения. И през 1913 г. и през 1938 г. Германия и Англия са основни търговски партньори, което не им пречи година по- късно да се намират във война една с друга.

Парадоксът е, че дори и ако икономическите санкции покажат висока ефективност, това също носи рискове пред глобалната сигурност. Наивно е да се смята, че Русия ще се остави просто така да бъде задушена. Ако Путин започна сегашната война, като отговор на геополитическото притискане на страната си, сигурно е, че той ще реагира и на икономическия натиск. Санкционирането на една ядрена държава прилича на душене с голи ръце на човек, който е опасан с динамит. Във всеки момент може да хвъркнат във въздуха и удушвача, и душения.

Когато най-голямата по територия страна в света нахлуе в най-голямата по територия чисто европейска страна, не се изисква особена прозорливост, за да се направи изводът, че светът вече няма да е същият. Въпросът е, че нито една от визиите на участващите в конфликта страни не е в състояние да предложи модел за възстановяване на международното равновесие. В този смисъл сегашната руско-украинска война вероятно няма да се окаже „достатъчна“ за да се очертаят контурите на бъдещия свят. За това ще бъдат необходими още катаклизми.

Ситуацията много напомня началото на миналия век. Преди повече от 100 години световната преса е гърмяла, че руско-японската война е променила кардинално световното статукво. За първи път една азиатска държава е победила велика европейска империя. Оказва се обаче, че тази война е само прелюдия към наистина великите моменти на столетието – Първата световна война, болшевишката революция в Русия, Втората световна война и падането на комунизма. Дано XXI век да не протече по подобен сценарий.

Георги Георгиев, Гласове

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране