От всички 13 епархии на Българската православна църква Сливенската притежава най-много имоти. Това няма как да бъде потвърдено документално, защото църквата не поддържа собствен имотен регистър (въпреки приетото решение за такъв) и не регистрира всичките си имоти в държавния. Но в църковните среди епархията, която се простира от Сливен до границата с Турция по цялото Южно Черноморие, е известна като „златна кокошка“.
В последните 44 години Сливенска епархия се управляваше от митрополит Йоаникий, който почина на 9 януари тази година. Първите избори за негов заместник бяха касирани от Светия синод заради обвинения за външно вмешателство в изборния процес, бизнес и политически интереси, както и желание за овладяване и продължаване на експлоатиране на имотите на Сливенска епархия от частни лица. Синодът дори обяви, че ще проведе ревизия на епархията, включваща епархийските избиратели, финансовото състояние и имотите ѝ, пише „Капитал”.
Не е ясно какви са резултатите от тази ревизия, но за сметка на това тази седмица се проведоха втори избори, на които неудобни кандидати бяха отстранени, а правилният – в лицето на пловдивския епископ Арсений Знеполски, беше изведен напред.
Проверка в регистрите обаче показва ясно защо битката за тази епархия е важна не просто заради участието на главата ѝ в избора на патриарх. Сливенска митрополия и човекът, който я оглавява, управлява огромно количество имоти по най-апетитната част от българското Черноморие – от Бургас до турската граница. С тях могат да се сключват всякакви сделки – от това да се продадат хиляди декари на цената на апартамент в София, до това да се строят вилни комплекси, които църквата да ползва.
Ако се вземе само една имотна сделка за 20 декара, чиято ипотечна стойност към църквата е близо 2 млн. лв, излиза, че само епархията (без манастирите и другите църковни лица) управлява имоти, чиято пазарна стойност възлиза на поне 3 милиарда лева.
Първо – неудобните
Част от имотната ревизия, която бе започната от Светия синод след касирането на изборите на 18 февруари включва Поморийския манастир „Св.ВМЧК Георги Победоносец“. Ревизията според местни представители е оставила привкус на целенасоченост по две причини. Първата е, че едва две църкви и манастира са проверени от общо 418 в епархията. А втората е, че игумен на Поморийския манастир е епископ Йеротей – главният претендент от първите избори, първи викарен епископ на покойния митрополит Йоаникий и отстранен от вторите избори.
Не е ясно какво точно е открила проверката, но явно църковните регистри притежават повече или друга информация от Имотния регистър на Република България, тъй като се цитира заключение на нестопанственост. Извод, до който „Капитал“ не може да стигне, тъй като в обществения регистър излизат само 116 дка земеделски имоти, които се отдават редовно под аренда.
Но за сметка на това в епархията има други, много по-интересни имотни сделки.
С малко помощ от миналото
Сливенска епархия като юридическо лице притежава малко над 33 хил. дка земя. Това обаче е нищожна част от всички имоти, собственост на митрополията. Броят им със сигурност би се увеличил в пъти, ако бъдат разгледани всички 418 църковни юридически лица на териториите на област Бургас, Сливен и Ямбол, които са част от нея. Всеки един храм, църква, манастир, църковно настоятелство и епархия са отделно юридическо лице, което притежава земи. Тоест информацията не е централизирана под един правен субект.
По-голяма част от имотите на епархията като юридическо лице се придобиват от решение на поземлена комисия след 2015 г., като процесът за тяхното възстановяване започва още през 2005 г., според едно от замесените лица в казуса с касираните избори за митрополит на Сливенска епархия – отец Силвестър Янакиев (който на местно ниво се свързва с пловдивския митрополит Николай).
Отецът споделя, че тогава е било направено споразумение между епархийския съвет на Бургас, отец Борис Беров, архиерейски наместник в Бургас от храм „Света Богородица“ и познатото име от прехода Георги Агафонов. Агафонов е бивш управител на банка „Славяни“, фалирала през 1997 г., един от кредитните милионери от ранните години на прехода, осветен като агент на Държавна сигурност.
Агафонов също така е добър приятел на Сливенската епархия. Според това споразумение той е трябвало да намери и възстанови църковните имоти, които са били отнети в периода на социализма, като в процеса той би получил 45% от имотите, а църквата 55%. За съществуващо такова споразумение потвърждава пред религиозния уебсайт dveri.bg бившият секретар на Сливенска епархия Вълкан Вълканов (по-често вписван като Вълкан Янев), който е изпълнявал длъжността около 50 години.
Според Янакиев имотите, принадлежащи на църквата, които Агафонов и екипът му са намерили и по които са можели да започнат процес по възстановяване, са над 300 хил. декара земя, включващи 12 хил. дка от Царево до Лозенец, 50 хил. гора в село Българи, 78 хил. пасища в близост до Созопол (самият Агафонов е родом от село Маринка, което се намира в подножието на Странджа, между Бургас и Созопол), 28 хил. лозя на поморийските манастири, както и 10 хил. ливади, 12 хил. около село Емона, 40 хил. около Тололовградско и т.н.
През 2008 г. обаче събор на БПЦ въвежда забрана за продажба на имоти на външни лица, което слага край на споразумението. Въпреки това през 2015 г. църквата ползва част от намерените документи, за да възстанови под 1/10 от намерените земи – около 22 хил. дка.
Бог обича Агафонов
От документите в Имотния регистър обаче става ясно, че Сливенска епархия не е спазила Устава на БПЦ и в началото на февруари 2022 г. бившият банкер все пак получава своя дял.
На 9 и 28 февруари Сливенската епархия сключва две споразумения с „Ем Джи пропъртис“ (MG properties). Компанията е собственост на Георги Агафонов и неговите син, Георги Агафонов, и дъщеря, Анна-Мария Агафонова, чрез обръч от фирми. Едноличен собственик на капитала е „Лекс-консулт 2010“, която от своя страна е със собственик „Есте консулт“, която е собственост на „Макс билд“, където собственици са семейство Агафонови. В първото от споразуменията между „Ем Джи пропъртис“ и Сливенска епархия, срещу скромната сума от 549 хил. лв. епархията продава 3362 дка от реституираните през 2015 г. имоти.
Тази сделка обхваща няколко отделни региона. Първият разширява притежанията на „Ем Джи пропъртис“ в територията на Ченгене скеле и Отманли по южното крайбрежие до Бургас, където са придобити почти 300 дка в района на вилна зона „Росенец“ – почти всички имоти около зоната.
Северозападно от „Ченгене скеле“ са придобити 45 дка селскостопанска и горска земя, които включват и няколко селскостопански сгради. Само на няколкостотин метра западно от тях още 114.6 дка горски земи стават собственост на „Ем джи пропъртис“.
От другата страна на републиканския път фирмата на Агафонов е придобила 4.4 дка от крайбрежната ивица на плаж „Отманли“, както и 5.2 дка от крайбрежната ивица, започваща на 100 м западно от плажа на „Рибарско селище“. В същия район са придобити 72.6 дка горска територия, които са били част от имотите на бившата държавна школа за водолази. Всичко това се е случило срещу средна цена от 163 лв. на декар. Сума, която е много пъти по-ниска от пазарната за подобни имоти – за сравнение, например средната цена за селскостопански имоти в региона през 2022 г. според данни на НСИ е 1042 лв. на декар. Голяма част от тези имоти са годни и за доста други употреби, където цената може да достигне тази стойност и на метър (например на първа линия).
В сделката влизат и целия бряг на езерото източно от Горно Езерово – общо 1297 дка земя северно от Меден Рудник и западно от „Стрелбището“.
Последното място, където има струпване на имотите е в защитената зона „Пода“, на близко разстояние от Крайморие. В близост до водните площи Сливенската епархия е продала 62 дка земя на частната компания.
Другото споразумение между Сливенска епархия и „Ем Джи пропъртис“ (MG properties) е за доброволна делба на 2849 дка земя срещу 139 хил. лв. Имотите тук включват същите области: всичката горска територия до републикански път II-99 между вилните зони „Черниците“ и „Росенец“, както и части от територията източно от в.з. „Росенец“.
За седемнадесет от имотите от „Ем Джи пропъртис“ са пуснали запитване към РИОСВ – Бургас, на 7 март 2023 г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие. Според направената оценка предложената горскостопанска програма за имотите е одобрена, тъй като предвижда разчистване и поддържане на териториите и само пет от тях попадат в границите на защитени територии.
На този етап за седемнадесетте имота не са внесени инвестиционни предложения с цел изготвяне на ПУП за застрояване. За останалата част от имотите все още няма информация да е предприето действие от страна „Ем Джи пропъртис“.
Тихият собственик в Созопол
Още преди да започне процесът по реституция, Сливенската епархия притежава над 10 хил. дка земя – 2500 от които са земеделска земя. Част от тях са 220 дка в района около Созопол. Те могат да бъдат разделени на две. Първите се намират южно от Созопол и са с общ размер от 170 дка. Няколко от тях се намират между плаж „Смокиня“ и Равадиново от източната страна на главния път. В момента върху тях няма разположени строителни или други обекти и представляват необработени поляни.
Малко по-източно пред територията на хотел „Южната перла“ малко повече от около 2 дка земя са собственост на църквата, в момента незастроени територии.
Северно от тях на близко разстояние един до друг Сливенската епархия притежава три отделни имота с общ размер от 48 дка. Те включват ивицата на Черноморието между „Марина порт Созопол“ и „Света Марина“, която е с размер от 20 дка, горските територии между хотела „Хасиенда бийч“ и Старият път – 12.6 дка, както и 16 дка започващи малко след къщата за гости „Лимани“ на изток, северно от автомобилния път.
След няколко скандала в митрополията, свързани с неправилно управление на имоти, през 2022 г. Сливенска митрополия прави нещо рядко за църковните среди – обявява покана за инвестиционни намерения на територията на нейните имоти в нейния сайт. Тогава епархията обявява общо 3 хил. дка територия, на която търси партньорство в управлението.
Едно от заключенията, до които бихме могли да достигнем от описаните там имоти е, че заедно с продадените на „Ем джи пропъртис“ имоти Сливенската епархия притежава почти всички неземеделски имоти в Ченгене скеле, северната част на Ала тепе до републиканския път и западно от в.з. „Росенец“, плаж „Отманли“ и териториите южно от Рибарското селище.
Преглед на регистрите не открива строителни разрешителни за повечето от тези земи или за промяна на предназначението. Изключение правят два парцела в „Росенец“.
На първия – 21 дка земя в парка, където се предвижда изграждането на 14 вилни жилища от местната компания на Кристиян Киров „Ворик финанс мениджмънт“, като за целта са сключени две споразумения. Първото е за учредяване право на строеж и ползване на 14 вилни жилища в района Росенец за периода от 50 години срещу сумата от 200 хил. лв. Второто е за учредяване на договорна ипотека, където Сливенска епархия се явява кредитор на „Ворик финанс мениджмънт“ срещу сумата от 1.95 млн. лв. за четиринадесетте вилни жилища (единствената към момента сделка на цени, които поне приближават пазарните).
Радомир Чолаков, експерт по канонично право, бивш епархийски избирател от Пловдив и народен представител от ГЕРБ, обясни пред „Капитал“, че „това е от англо-саксонското право – land lease. Това възпира много инвеститори да си направят инвестиция, защото в крайна сметка те искат да си притежават имота, но понеже църквата не може да продава земя тя дава право за строеж на 50 години и след това то остава собственост на църквата. Има вече такива случаи. Но колко дълъг е човешкият живот, колко смятаме да живеем? Нека да остане после да може да се управлява от църквата“, коментира Чолаков (интервю с него за имотите на църквата вижте тук).
Друга част от придобитите имоти – в размер на 14.7 дка в източната част на парк „Росенец“, които на този етап не са застроени и в момента са горски масиви, също ще бъдат застроени. На 23 април 2023 г. община Бургас издава разрешително за изработване на проект за ПУП – план за регулация и застрояване на имотите.
В спор за водолази
Реституцията на имоти е сложен процес и невинаги преминава плавно и без възражение. От 2006 г. насам Сливенска митрополия води съдебни спорове с частната компания „Пламс 2001“, собственост на Пламен Найденов, за 92 дка земя западно от Рибарското селище.
Спорът започва, когато митрополията подава молба към кмета на Бургас за неправомерно владеене от частния собственик на земи, принадлежащи на епархията. Жалбата е призната и през 2015 г. епархията става собственик на земите. От „Пламс 2001“ оспорват решението и според друго решение на районния съд през 2017 г. и после потвърдено през 2018 г. от Бургаския административен съд, имотите се връщат на частния собственик.
От своя страна през 2020 г. митрополията оспорва решението на базата на реституция, извършена с решение №1-113/12.03.2020 г. на Областна служба „Земеделие“ – Бургас. Споровете за този имот продължават и до днес. Въпреки това част от тези имоти – 72 дка, са продадени на „Ем Джи пропъртис“ през 2022 г.
Всичко това сега ще се управлява от новия митрополит на епархията. Тук трябва да се има предвид, че в тези земи не влиза нищо от собствеността на стотиците манастири, разпръснати из областта, което говори, че вероятният размер на истинските владения на сливенския митрополит е многократно по-голям.
Солари и „Веселие“
В началото на април 2015 г. с решение на поземлена комисия в територията на село Веселие, община Приморско, 4578 дка земя е реституирана в полза на Сливенска епархия. Само три седмици по-късно се сключва договор за аренда с компанията „Р&Д Солар“, собственост на Димитър Господинов, срещу неизвестна сума, а единствено е заплатена такса от 10 лв.
Четири години по-късно арендата е прекратена заради встъпване в ликвидация на дружеството, но неин правоприемник и нов арендатор на земите се явява „Еко сън“, собственост на Красимир Денков.
Преглед на имотите в местността не показва съществуването на съоръжения от типа на соларни панели или други ВЕИ мощности, както биха предполагали имената на компаниите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране