Европейската сметна палата извършва одит на Механизма за бежанците в Турция, съобщиха вчера от институцията. Одиторите ще проверят дали с евросредствата се предоставя ефективна помощ на бежанците.

Средствата и тяхното разходване бяха сред основните теми на лидерската среща ЕС-Турция, проведена в понеделник. Тогава турският президент Реджеп Ердоган напомни, че страната му е получила 1.8 милиарда от обещаните му 3 милиарда евро. „Надявам се, че вторият транш ще бъде изпратен също, за да можем да предприемем стъпките за подобряване състоянието на бежанците в нашата страна“, обърна се Ердоган към европейските лидери.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер го увери, че „не трябва да има съмнения по отношение на ангажимента на ЕС за тези 3 милиарда евро“. Но подчерта, че „има правила“ – парите да се харчат за конкретни проекти.

Механизмът беше създаден на 1 януари 2016 г. след призив на Европейския съвет за предоставяне на значително допълнително финансиране в помощ на бежанците в Турция. Бюджетът му възлиза на 3 млрд. евро, от които 1 млрд. евро са предоставени от бюджета на ЕС, а 2 млрд. евро – от държавите членки. Механизмът подпомага както хуманитарни, така и нехуманитарни дейности, и цели бързо, ефективно и координирано мобилизиране на помощта от ЕС за бежанците в Турция. Това е един от основните инструменти на Съюза за справяне с бежанската криза.

Одиторите ще разгледат концепцията и функционирането на механизма като цяло. Те ще съсредоточат вниманието си върху неговото управление – координация, административни условия, функциониране и мониторинг, както и върху постигнатите резултати от предоставената хуманитарна помощ. Очаква се одитният доклад да бъде публикуван през втората половина на 2018 г.

Освен остатъка от обещаната помощ, на срещата с евролидерите Ердоган поиска още „час по-скоро“ да бъдат предприети стъпки за подновяването на преговорния процес за членството на ЕС в Турция. Както и бърз отговор от страна на Съюза по обещаната визова либерализация за турските граждани. „Това не трябва да се превръща в политически въпрос и нашите граждани не трябва да губят своето доверие в ЕС“, подчерта турският президент. Той порица страните членки, че отправят „неоснователни критики“ към Анкара за подхода й към борбата с тероризма, и поиска „силна подкрепа“. Според Ердоган „Турция е правова държава, която уважава основните права и свободи“.

Лидерите на ЕС изразиха очакванията си, че възобновяването на диалога с Турция ще доведе и до разрешаване на висящите проблеми между двете страни. Преговорният процес между ЕС и Турция ще продължи, гарантира Жан-Клод Юнкер. И определи идеите за прекратяването му като „демагогия“. Юнкер обаче заяви, че трябва да се обърне внимание на проблема със затворените турски журналисти, както и със задържаните от турските власти гръцки граничари.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че ЕС дава „висока оценка за изключителната работа на Турция по отношение на миграцията“ и ще продължи да подкрепя нейните усилия. Но подчерта, че очаква Анкара да работи за постигане на демократичните стандарти. И изтъкна, че „съществуват някои притеснения“ по отношение на действията на Турция в Егейско море и Сирия, както и заради задържането на граждани на ЕС на нейна територия.

Българският премиер Бойко Борисов определи срещата като конструктивна и съобщи, че вероятно такава ще бъде проведена отново до края на българското председателство. От негов коментар се разбра, че двустранните проблеми между България и Турция ще бъдат оставени на смесената комисия, която беше създадена през 2009 г. „На срещата ЕС-Турция поставих всички теми по оста България – Турция: енергетика, тракийските българи, управление на водите, културни паметници и т.н. Има и доста претенции от турска страна. За да не бъркаме тази лидерска среща с двустранните отношения, се договорихме тези въпроси да се изчистят в двустранни комисии и до юни да се проведе нова лидерска среща“, обясни Борисов. Смесената комисия обаче не се е събирала от януари 2013 г., както призна вчера външният ни министър Екатерина Захариева.