Управлението на мрежата НАТУРА 2000 с цел защита на околната среда и местното население все още не е ефективно. Това установи Сметната палата след одит на изпълнението на „Ефективност на управлението на мрежата НАТУРА 2000 с цел защита на околната среда и местното население в зоните от мрежата“ за периода от 2016 до 2018 година.

При изграждане на мрежата НАТУРА 2000 се наблюдават множество пропуски в действията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които са довели до значително забавяне в изпълнението на дейностите, разбираме от одита.

Оказва се, че са допуснати пропуски в хармонизирането на националното законодателство и непълно транспониране на изисквания от Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. А това на свой ред води до „стартирането на наказателна процедура срещу България и създават сериозен риск за бъдещ разход на публичен финансов ресурс, поради неизпълнение на целите на екологичната политиката на ЕС“, разбираме от доклада. Подобни съществени пропуски има и при транспонирането на Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици.

От одитната институция установили още, че към 31 юли 2019 г. от министъра на околната среда и водите не са издадени заповеди за обявяване на 211 защитените зони от общо 341 одобрени зони в България от Европейската комисия. Това е трябвало да стане в срок шест години от одобрението, но за повечето зони без заповеди този срок е изтекъл. Поради забавянето на заповедите за обявяване на защитените зони не са определени режими за опазването им, което е причина за стартирането от Европейската комисия на наказателна процедура. По този начин отново е създаден сериозен риск за бъдещ разходи на публичен финансов ресурс, посочват от Сметната палата.

„За собствениците на имоти, попадащи в защитени зони без издадени заповеди за обявяване, не е ясен предметът и целите на защитената зона, общата площ, описа на имотите, както и забрани или ограниченията на дейности. Това създава риск да се предприемат действия, водещи до увреждане или унищожаване на местообитания или видове, и се ограничава възможността за получаване на компенсаторни/инвестиционни плащания за пропуснати ползи и извършени разходи“, разясняват одиторите.

Освен всичко това липсва и стратегическа рамка на дългосрочна политика, става ясно от документа.

„Министърът на околната среда и водите не е изготвил Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие и Национален план за опазване на биологичното разнообразие“, пише в доклада. От там разбираме още, че с този пропуск се създава риск за провеждането на ефективна политика за опазване на биоразнообразието в зоните от мрежата НАТУРА 2000.

Според одита организацията за управление на мрежата не е ефективна. Това е така, защото отсъства работещ механизъм за ефективна комуникация и координация между участващите органи и субекти на национално, регионално и общинско ниво, както и с неправителствения сектор.

„При финансиране на изпълнението на мерките не е осигурена надеждна управленска информация, която да дава възможност за обективна оценка и прозрачно отчитане на публичните разходи и резултата от тях“, пише още в доклада.

Уточняваме, че Националната приоритетна рамка за действие за НАТУРА 2000 (НПРД) определя необходимото финансиране за изпълнението на мерките, предвидени за мрежата от защитени зони НАТУРА 2000. Бюджетът в евро на Националната приоритетна рамка за действие за НАТУРА 2000 за периода 2014-2020 г. възлиза на около 1,585 млрд. евро. От тези средства 94 на сто са от Европейски структурни и инвестиционни фондове, 4 на сто от други източници и 2 на сто е национално финансиране от държавния бюджет.

От Сметната палата подчертават, че проследяването на напредъка и постигнатите резултати от реализирането на мерки и дейности от НПРД е значително затруднено.

„Не е изградена предвидената Система за мониторинг, контрол, допълване и актуализация на Националната приоритетна рамка за действие за 2014-2020, което затруднява събирането на актуална и пълна информация за изпълнението и невъзможност на измерване и определяне на постигнатия очакван напредък от мрежата“, отчитат от одитната институция. Освен това отсъстват данни за видовете, птиците и местообитанията с подобрено природозащитно състояние в България. Липсват и данни за степента на съхранение и подобрение на биологичното разнообразие в защитените зони от мрежата. Трудности създава и фактът, че няма измеримост на състоянието на местообитанията и на видовете в България, която да показва степента на съхранение и подобрение на природозащитното състояние.

От МОСВ е идентифицирана липсата на ефективен механизъм за управление на мрежата НАТУРА 2000 и необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба, допълват от Сметната палта.

На министъра на околната среда и водите са дадени девет препоръки, а на министъра на земеделието, храните и горите – две препоръки, като следва да се предприемат мерки за изпълнението им в срок до 31 декември 2020 година.