Народният представител от „Продължаваме промяната“ и заместник-председател на парламента Мирослав Иванов попита шефа на обвинението за разминаването между данните, излизащи от прокуратурата и публикувания доклад на Антикорупционния фонд. Според информацията от обвинението по над 90% от делата се постигат осъдителни присъди, а според мониторинга на АКФ през 2021 г. не е започнало нито едно разследване за корупция по високите етажи на властта.

Пред депутатите Гешев каза, че „неправителствените организации са хубаво нещо“, но на тази конкретно не е чел доклада. Документът обаче твърдял неистини. Гешев обясни, че у нас имало около 30 хил. НПО-та и подчерта, че Иванов обръща внимание „само на една организация“.

След това главният прокурор даде данни за стотици образувани дела за корупционни престъпления. От подобна информация обаче не може да се направи извод дали става дума за корупция по високите етажи на властта, тъй като прокуратурата не дели производствата. И от справката не може да стане ясно дали става дума за разследвания за злоупотреби срещу висши държавни служители, или срещу служители на по-ниски нива.

В четвъртък, часове преди заседанието на правната комисия, стана ясно, че главният прокурор е изпратил до членовете й общо 120 тома с материали за резултатите от работата на държавното обвинение, правомощията на главния прокурор и предложения за промени в Наказателния кодекс. Всеки депутат получи по 5 тома материали.

Няколко пъти Гешев акцентира, че явно депутатите не са прочели изпратените им материали. Очевидно той е разчитал на краткия срок, тъй като народни представители твърдят, че са ги получили снощи. Оказа се обаче, че че депутатът от БСП Крум Зарков е изчел томовете.

Цитирайки ги, той попита как така главният прокурор твърди, че престъпността се увеличава, а в отчета на прокуратурата е записано, че тя спада в тригодишен период. Зарков попита също как при „лоша“ нормативна база като НК и НПК прокуратурата постига такива резултати (98% осъдителни присъди). Въпросът му се базира на твърденията на Гешев, че НК е „остарял закон“, защото е писан през 1968 г.

Изслушването е второто в рамките, на което шефът на обвинението разказва пред народните представители какви са правомощията му. Преди по-малко от седмица той пак им занесе книжки за правомощията си.

Преди заседанието на комисията в четвъртък Гешев заяви, че се надява да се обсъждат важни за гражданите въпроси и да не се говори политически. След което самият той изложи поредица политически размисли като това „какво би се случило в Италия ако политик се качи в колата на подсъдим“. Става дума за снимка на лидера на „Демократична България“ Христо Иванов, който беше засечен с бизнесмена Пламен Бобоков.

ГЕРБ като гардове на главния прокурор

При всеки въспрос, поставящ главния прокурор в неизгодна позиция, и при споменаването на знаково нехайство на прокуратурата – като пачките от спалнята на Борисов, или разследването на АКФ „Осемте джуджета“, думата в комисията вземаха депутатите от ГЕРБ, които опитваха или да защитят Гешев, или да сменят темата.

Бранимир Балачев например на няколко пъти критикува председателя на комисията за въпросите, които му се задавали. А Дани Каназирева пък смени темата, като го подкани да разкаже какво става с делата на закрития специализиран съд. Главният прокурор отново повтори тезата си, това щяло да е амнистия за организираната престъпност. Той за пореден път очерта апокалиптичната картина с провал на делата и констатира, че престъпността се радва. Страдали обаче и нашите европейски партньори и поставяли въпроса какво ще се случи с разрешените от закрития вече съд СРС-та.