През 1932 г. американският журналист Мейнард Уилямс пристига в България. Той пътува с мотоциклет из екзотични страни и пише репортажи за National Geographic. „Най-хубавият паметник в София не е на българин, а на руснак – цар Александър Освободител“, хроникира янкито.

Отвъд океана белите не знаят какво е робство, знаят само черните. „Руската църква при Шипка и голямата софийска катедрала „Александър Невски“ са дарове на признателност“, отбелязва Уилямс.

Ние също не сме роби от Освобождението насам. Ако не беше Александър II и храброто му войнство, сега щяхме да носим фесове. Всеки ден ходим по улици с имената на Гурко, Скобелев, Тотлебен и Дондуков. Срещаме духа на ония, заради които ни има. София е столицата на освободителите!

Руският паметник е първият свидетел на историята

Пирамидата е осветена на 29 юни 1882 г. „Сутринта рано музикантите гърмяха из града. Те водеха войниците, които със своите началници отиваха да отдадат приличната почит и тържественост на празника. По целия булевард от града до паметника се развяваха национални флагове“, отразява събитието вестник „Български глас“.

Според Захари Стоянов наблизо е заровена главата на Георги Бенковски. Погребението направил отец Христо Павлов на 21 май 1876 г. „Тя била турена в една конска торба, била се вече разложила и свещеникът я заровил с торбата заедно в присъствието на един мюлезимин и на Николчо гробаря само, който изкопал дупката с мистрията (с която мажат дюлгерите) и я закопал“, свидетелства летописецът.

Истамбул джадеси е било днешното Цариградско шосе, което тръгвало от Народното събрание. През 1889 г. общинският съвет го преименува на бул. „Цар Освободител“. „Царя“, както е известна, е главната артерия на града.

През 1907 г. срещу парламента е вдигнат паметника на Александър II. Негов автор е италианският скулптор Арнолдо Дзоки. „Царю Освободителю. Признателна България“, пише на монумента. Комунистите изкъртиха буквите и ги заместиха с протезата: „На братята освободители“.

Смениха и „Царя“ с „Руски“, нещо като руска салата!

Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ е на същия булевард. Градежът й започва в края на XIX век, осветена е през 1914 г. Куполите са позлатени, камбаните са дар от Николай II. След Октомврийската революция в храма служат свещеници от Руската задгранична църква. Наскоро беше поругана от озлобени русофоби.

Величествената катедрала „Св. Александър Невски“ трябвало да бъде осветена през 1912 г. За да взриви Балканския съюз, турското правителство се готви да вдигне във въздуха православния храм. Атентатът е възложен на Червените братя, които с терор се борят за единна отоманска нация. Идеята всички да се претопим под чалмата на султана е на Младотурската революция от 1908 г.

Към петима „братя“ се присъединява тъмната фигура на Христо Иванов-Дежурния, известен и като Черната маска. Четири бомби са доставени от професионалния атентатор и оръжейник Наум Тюфекчиев. Той е палачът на Стефан Стамболов. Главните мишени са цар Фердинанд и император Николай II. Двамата ще се срещнат за освещаването. Колкото повече загинат покрай тях, толкова по-добре! Това покушение е осуетено, но схемата е използвана при атентата в „Св. Неделя“ през 1925 г.

Докторският паметник е пирамида със саркофаг

Върху гранитните блокове са изсечени имената на 528 загинали медици. Имаше осем бронзови венци, които отмъкнаха любители на цветни метали. Отляха ги отново и пак ги откраднаха. Друг поруган монумент е на генералите Василий Каталей и Дмитрий Философов. Той е открит през 1885 г., взривен е от бранническа команда през Втората световна война. Сега е възстановен срещу сградата на БТА.

Преди години загадъчно изчезна Кръста в квартал Лозенец. Самобитната каменна пластика също е свързана с Освобождението. Осветена е с църковна служба на Спасовден 1878 г. Присъствали софиянци, селяни от околностите и руски солдати. Това възвишение над София е било древно оброчище.

Десетки са улиците с имена на заслужили за свободата на многострадалното ни отечество. Освен руснаци има французи, италианци, англичани, ирландци, американци. Някои като ген. Гурко са се врязали в народната памет. Той е освободителят на София. На гърдите му свети съзвездие от отличия. Сред тях са ордените „Св. Александър Невски“, „Св. Андрей Първозвани“, „Св. Владимир“ и „Белият орел“.

През 1879-1880 г. Гурко е губернатор на Санкт Петербург. После е временен губернатор на Одеса и командващ войските на тамошния военен окръг. От 1883 до 1894 г. е генерал-губернатор на Варшава. За заслуги слага пагоните на фелдмаршал. Член е на Държавния съвет. Умира на 15 януари 1901 г. във фамилното имение Сахарово, Тверска губерния.

„Йозеф Валдхард“ е улица в столичния квартал „Витоша“. Той е един от тримата дипломати, които спасяват София от опожаряване. Заедно с французина Леге и италианеца Позитано представителят на Австро-Унгария се изправя пред поробителите. Предупреждават ги, че ако запалят града, ще отговарят пред цивилизования свят.

Росен Тахов, trud.bg