В благородното семейство на американските милиардери се появи скандал, след като Илон Мъск обвини по-големия си брат в занаята Джордж Сорос, че „мрази човечеството“. “Вие нали не мислите, че той има добри намерения? Не. Той иска да подкопае самите основи на цивилизацията“, написа Мъск в социалните мрежи за Сорос.

92-годишният, роден в Будапеща Сорос, е критикуван от дълго време. Но по-рано той беше преследван от онези, които бяха заклеймени от западните медии като агенти на Кремъл или за маргинални теоретици на конспирацията. Освен това никой не отрича основната претенция към „дядото на световния либерализъм“, че неговата фондация финансира цветните революции по света от десетилетия. Просто това не се казва че е „организиране на държавен преврат чрез онлайн протести“, а се казва „насърчаване на демокрацията“.

Но гласовете срещу Сорос вече стават все по-силни и в самия Запад. Тази пролет книгата „Войната на Джордж Сорос“ (George Soros’ Krieg) стана трета в списъка на бестселърите на американският онлайн книжен пазар на Amazon в раздела „външна политика”. С разрешението на автора – немския журналист Колин Макмеън, сайтът KP.ru публикува фрагменти от тази книга.

100 милиона долара за медии

… 24 февруари 2022 г. изненада немските медии. Въпреки бюджета си от €8 млрд. ARD (де юре „Обществената телевизия на Германия“ и де факто контролираната от държавата телевизия) дори нямаше собствен кореспондент в Украйна. Информационният вакуум беше запълнен от всякакви „политолози“ и „правозащитници“, които се включиха в ефир по скайп. Бяха много, но излъчваха само една позиция – разбира се, антируската. И никой не знаеше (а който знаеше, мълчеше), че всички тези „социални активисти” са свързани с мрежата от структурите на Фондацията на Сорос. Тонът за германската телевизия при отразяването на конфликта веднага започна да се задава не от експертната общност, а от хора на заплата (сами разбирате кои са те).

Сорос отдавна прави нещо подобно, създавайки през 1990 г. структурата, наречена Международна фондация „Възраждане“ (International Renaissance Foundation – IRF). Впоследствие до 2010 г. IRF похарчи около $100 млн. за популяризиране на „нужните“ истории в европейското медийно пространство.

През 2014 г., веднага след преврата на Майдана в Киев, под егидата на IRF се появи Украинският кризисен медиен център (Ukraine Crisis Media Center), за да могат западните и „независимите“ журналисти да отразяват правилно „украинския път към демокрацията“. Цялата тази медийна мрежа беше много полезна в бъдеще.

Конкретен пример. На 1 март 2022 г. каналът ARD излъчи украинския депутат и бивш зам. министър на образованието – Ина Совсун от Киев. Тя невярно твърдеше, че руските войници разстрелват децата.

Вярно, каналът ARD не съобщи, че Совсун е основател на аналитичния център CEDOS, който през 2020 г. получи безвъзмездна помощ от $115 000 от IRF, а по-рано, през 2016 г., $124 000 долара от фондацията „Отворено общество“ (припомняме, че тези всичките са структури на Сорос).

Друг пример. Като „военен експерт“ немските медии привлякоха Сергей Сумлени, който от 2015 до 2021 г. оглавяваше фондация „Хайнрих Бьол“ в Киев. Тази фондация също си сътрудничи с мрежата на Сорос, като през 2020 г. е получила $222 000 от неговите структури.

Как работи „медийната мрежа“

На 4 март 2022 г. в Лвов отвори врати Центърът за свободата на пресата, където дойдоха много западни журналисти, които се страхуваха да се появят на фронтовата линия. Този Център за свободата на пресата се управлява съвместно от „Репортери без граници“ (RSF) и Института за масова информация (IMI).

А сега отваряме сайта на фондация „Отворено общество“ и четем докладите. RSF получи безвъзмездна помощ от $200 000 през 2017 г., почти същата сума през 2019 г. и $300 000 през 2021 г. Втората организация, IMI, беше финансирана по-скромно — „само“ с $75 000 през 2019 г.

Центърът за свобода на печата също си сътрудничи с Украинския център за гражданските свободи. Може би сте чували за този проект и че през 2022 г. последният беше удостоен с Нобелова награда за мир. Но фактът, че той също е получил $325 000 от фондация „Отворено общество“ от 2017 до 2020 г., не е известен на всички.

Представители на тези „независими организации“ напълниха немските медии под прикритието на авторитетни експерти с единствената вярна и разбира се, либерална и антируска гледна точка.

Тоест основните медии на Германия бяха буквално завзети от представителите на чуждестранната лобистка организация – Фондацията на Сорос.

Но след Втората световна война, в уроците по история, на нас, германците, беше казано каква ужасна роля е изиграл медийният холдинг на Алфред Хугенберг във възхода на Хитлер след като той до 1933 г. контролира повечето от немските медии, и наводняваше пресата с националистическата пропаганда.

И на нас справедливо ни се казва, че подобно потъпкване на свободния печат от „фашистките агитатори” не бива да се повтаря. Но точно това се случи 90 години по-късно, но само че с различен знак и сега медийната мрежа от либералните „експерти-активисти“ напълно ни натрапва „единствено вярното“ мнение за конфликта в Украйна, за отварянето на границите за нелегалната миграция или за затварянето на ядрените електроцентрали под влиянието на „зелената истерия“.

И така, откъде идват парите?

Според собствените му изявления Джордж Сорос е дарил астрономическа сума от $32 млрд. за основаната на негово име фондация през десетилетията. Въпреки това той все още е един от най-богатите хора на планетата, считано от декември 2022 г., и състоянието на „дядото на световния либерализъм“ беше около $8,6 млрд. Как е възможно това?

Поддръжниците на Сорос ще ви кажат, че той е просто талантлив финансист и умело играе на фондовия пазар. Въпреки че един от най-добрите световни експерти на фондовия пазар, Андре Костолани, говори колко трудно е да се правят пари в тази област: „В 51% от случаите моите прогнози за движението на цената на акциите се оказаха верни, в 49% не бяха“, твърди финансовият гуру.

Но ако приемем, че Сорос прави пари от своите инсайдери (секретна информация за бъдещите събития), тогава всичко е логично. Нека обясним това с пример. Фондацията на Сорос е един от най-големите спонсори на Демократическата партия на САЩ, и е инвестирала десетки милиони в нейните кампании.

И през 2008 г. младият демократ Барак Обама спечели президентските избори. Малко хора си спомнят това сега, но той следваше същия екологичен дневен ред като сегашните либерали за чистата енергия и „не“ на емисиите от парникови газове. И подписа съответните укази още с влизането си в Белия дом.

Какво последва? Очевидно е, че акциите на всички видове „зелени“ концерни, като производителите на вятърни мелници и соларни панели, ще се покачват, докато акциите на „старците“, като въглищната индустрия, ще падат. Дали борсовият играч Сорос не е знаел предварително за плановете на своето протеже и не е играл на това? Въпросът е риторичен.

Тогава остава само да се инвестират милиардите, спечелени по този начин, в „напредъка на демокрацията“ и образованието на същите либерални лидери в другите страни по света и кръгът се затваря.

Едуард Чесноков, kp.ru