Дни преди последните избори, в края на септември, служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев влезе в открит конфликт с ръководството на подопечната му Българска банка за развитие (ББР).

Той в публични изяви писа „Слаб 2“ на ръководството на кредитната институция и обяви, че намалява заплатите на надзорния съвет от 10 на 2 хил. лв. А от там му отговориха, че не е проявил интерес към усилията им да възстановят средства по някои от наследените проблемни големи кредити, и загатнаха, че именно това може да е причина за атаката му към тях.

После всичко някак заглъхна в хладно примирие с неговата закана, че предстоят нови назначения. „Капитал“ попита министерството кои са те, но конкретен отговор на въпроса така и не беше даден.

От свои източници медията научи, че подадените за одобрение от БНБ имена са адв. Росен Карадимов и Деляна Иванова, с което надзорният съвет ще се увеличи от трима на петима членове. И двамата потвърдиха, че са поканени от служебния министър.

Промяната на ръководството на държавната банка от кабинета „Радев“ няма да спре до надзора. По информация на „Капитал“ се готвят имена и за управителния съвет. Което означава, че се очаква и поне един от настоящите надзорници да ги подкрепи.

От комсомолец до банкер

Заявката на министър Пулев е да се „подобри експертизата“, като обаче и двете назначения идват и с политическа окраска.

Определено по-проблемна откъм банков опит е номинацията на Росен Карадимов, който е дългогодишен адвокат, бил е и депутат от БСП, като името му често се спряга като важен фактор в партията, но няма в биографията си ръководни позиции в банки.

Самият той изтъкна, че номинацията му е именно в качеството му на доцент и преподавател по право в Софийския университет, като от 1994 г. не е в ръководството на БСП.

Карадимов често е обрисуван като последния първи секретар на комсомола (Димитровският комунистически младежки съюз, което е своеобразната младежка организация и трамплин към висшето ръководство на БКП).

Избран е на поста след падането на желязната завеса през декември 1989 г., като няколко месеца по-късно при трансформирането на организацията в Българската демократична младеж става неин председател.

През по-голямата част от 90-те години на миналия век е в редиците на БСП, като депутат във Великото народно събрание (1990-1991) и в 37-ото Народно събрание (1994-1997).

След това се пренася в отцепилата се от партията „Българска Евролевица“ начело с Александър Томов и Николай Камов. Няколко години по-късно обаче отново се завръща в орбитата на БСП като съветник към Министерския съвет, когато премиер е Сергей Станишев. Тогава името му изплува и покрай лобистката афера „Хохегер“.

Впоследствие след овладяването на контрола в БСП от Корнелия Нинова той беше приеман за част от приближения й кръг и в публичните си изяви и анализи по-скоро я подкрепяше.

При честите трусове и размествания на фракциите в партията обаче е трудно да се отсече кой в кое крило попада.

Името на Карадимов изскача и от материалите по делото КТБ. При разпити на свидетелката Юлия Илиева, която е била касиерка във фирмите около банката, тя се сеща за Росен Карадимов, който идвал „всеки месец за 10 хил. евро на ръка“.

Някогашният съветник на премиера Сергей Станишев няколкократно е споменаван от Цветан Василев като архитект на цифровизацията на ефира, където КТБ имаше солиден интерес.

Негови бивши съпартийци като Татяна Дончева също са обвързвали Карадимов публично със санкционирания от САЩ политик от ДПС.

„Може да ви звучи тежко днес, но двама души управляваха държавата в края на нашия мандат – Делян Пеевски и Росен Карадимов. Мисля, че никой не би трябвало да се изненадва“, казва през 2009 г. в интервю за „Труд“ Весела Лечева, която в момента е служебен спортен министър.

„Това е абсолютно невярно и не съм имал никакви взаимоотношения с Делян Пеевски. Познавам го единствено доколкото бях консултант в правителството, където той беше заместник-министър на бедствията и авариите“, каза Карадимов.

Друга интересна връзка е с настоящия депутат от ДПС Петър Чобанов, който преди това гравитира около БСП. Те двамата са били заедно в управата на Института за нов икономически напредък, преди Чобанов да стане финансов министър в кабинета „Орешарски“.

Любопитно е, че досега Карадимов има няколко допирни точки с ББР, като е бил и неин процесуален представител покрай делата около нейните замразени пари в КТБ.

Освен това е автор и на становище, ползвано банката да се оневини за големия кредит към Пловдивския панаир, контролиран от друг виден БСП функционер – Георги Гергов, въпреки законовата забрана държавната банка да финансира политически лица.

Неговото мнение помага на прокуратурата да стигне до извод, че няма свързаност между фирмите на семейството на Гергов и партията, в чиито ръководни органи тогава е той. Становището на Карадимов е спорно не само заради близостта му с БСП, а и защото в лично качество е имал финансови взаимоотношения с Билян Балев, един от изпълнителните директори на ББР по времето, когато кредитите за фирмите на Гергов са отпуснати.

Във финансовия отчет на британската фирма FININVEST LLP (100% собственост na Балев) се вижда, че на Карадимов и на Нина Ненова (жената, с която живее на семейни начала) компанията е отпуснала безлихвени кредити за съответно 114 480 и 251 856 британски лири. Карадимов заяви, че становището му е изцяло принципно и би застанал зад него и сега, а въпросният кредит е изплатен и няма никакво отношение към случая.

Пред „Капитал“ Карадимов потвърди, че е получил покана.

„Още не съм взел окончателно решение дали да приема, но съм склонен да поема това предизвикателство“, каза той и обясни, че вижда ролята си по-скоро като на независим член.

„Според мен над държавната банка би трябвало да има обществен и медиен контрол, но в никакъв случай политическа намеса. Не бива да има намеса и на надзора в оперативното управление на банката“, добави той.

От финансист до депутат… и обратно

Що се отнася до другото назначение на Пулев, Иванова по-лесно може да мине за експертно попълнение. С името от преди брака си Деляна Пешева е позната в банковите среди, като е заемала различни мениджърски позиции в Пощенска банка, ДСК, „Биохим“ и „Креди агрикол България“.

В края на 2013 г. тя става изпълнителен директор на последната, малко преди да бъде обявено, че КТБ ще я купи. Сделката е финализирана дни преди поставянето на КТБ под специален надзор и така и двете банки са затворени заедно.

Старото ръководство не е сменено и затова Пешева е отстранена от БНБ, която назначава квестори. В следващите години тя е директор в производителя и търговец на слънчогледово масло „Олива“.

По-известна публично Деляна Пешева (от 2021 г. Иванова) стана покрай обвързаността й с „Има такъв народ“. Тя влезе като депутат от Габрово в две от кратко просъществувалите (45-о и 46-о) Народни събрания.

По време на кабинета на Кирил Петков беше заместник на регионалния министър Гроздан Караджов, излъчен от квотата на ИТН. Тя беше водач на листа и на последните избори преди месец, когато партията на Слави Трифонов остана извън парламента.

Иванова потвърди пред „Капитал“, че е била поканена за поста в ББР от Александър Пулев, когото познава от годините му в ЕБВР („Олива“ ползва финансиране от банката).

„След като бях зам. регионален министър, влязох в кампания и в момента не работя. Предстои решение на управителния съвет на БНБ, но не мисля, че ще има проблем, след като през 2013 г. съм била одобрена за изпълнителен директор на банка“, обясни тя, като на този етап не пожела да коментира визията си за ББР.

Подсилване или подмяна на „Промяната“

Официалната версия на министерството е, че с новите лица в надзорния съвет ще се подобри капацитетът в ББР с компетентност и визия, за да работи по-добре.

Критиките на Пулев бяха най-вече, че банката не изпълнява в достатъчна степен задачата си да подпомага малките и средните предприятия – обемите са незадоволителни, а при лимит 5 млн. лв. е давала средно по 350 хил. лв. кредити.

Ведомството изтъква още, че за цялата 2022 г. ББР е заложила за изпълнение кредити за 342 млн. лв., а към края на август е подкрепила бизнеса с около 60 млн. лв.

„Ако искахме да действаме политически, можехме да предприемем тези действия още в началото на това временно управление, но не това целим, а да се запознаем с качествата на хората и със системните проблеми. Министър Пулев идва от ЕБВР и добре познава потенциала и инструментите на този вид банки“, се казва в отговорите от министерството му на въпросите на „Капитал“.

Тези числа и констатации се оспорват от настоящото ръководство на ББР, като според тях одобреният целеви обем нови кредити за годината е 130 млн. лв., като от началото на 2022 г. са финансирани 90 МСП, докато преди това за четири и половина години бройката е била едва 64.

Предвид тлеещия конфликт лесно може да се предположи, че с разширяването на надзорния съвет се цели не просто допълване, а подмяна на ръководството и нови назначения и в управителния съвет.

По устав промени там може да се правят само от надзорния съвет. В момента негов председател е Валентин Михов, а зам.-председател е Васил Щонов – и двамата назначени през лятото на 2021 г. от тогавашния служебен министър Кирил Петков с мандат да преразгледат наследения портфейл от големи съмнително раздадени големи кредити, включително и към близки до политици (и най-вече до ДПС) фирми.

Третият член Стамен Янев беше там още от управлението на ГЕРБ, но запази поста. Прави впечатление, че отвореното писмо от края на септември, с което ББР отговаряше на обвиненията на министъра, беше подписано само от Михов и Щонов.

Деляна Иванова каза, че познава двамата надзорници от годините си в ДСК (2004-2006), когато те са били външни консултанти на банката. И тя, и Карадимов не коментираха по същество работата на директорите, като той обясни, че по негово мнение не бива да се прибързва с промени и че е вредно за самата ББР темата да се политизира.

Извън кадровите промени от министерството заявяват, че лимитът за кредитиране на ББР категорично остава 5 млн. лв. и няма да се вдига, като ще се залага на разширяване на продуктовата гама.

„Целта ни е по-фокусирана подкрепа за МСП, например в сферата на туризма, земеделие и животновъдство, транспорт, енергетика и др.“, пише в отговорите.

Също така отново беше преповторена и идеята ББР да създаде нов инвестиционен инструмент, чрез който да се насочва част от ресурса й към МСП, набиращи финансиране на фондовата борса.