Само да напомня, че концертите на Щурците по време на соца се организираха от Държавата, така също – плащаха се от Държавата! На Щурците им се плащаше от Държавата! Стотиците им концерти и турнета се организираха и плащаха от Държавата, а те са 2600 на брой – обърнете внимание – ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТОТИН! Плочите, касетките с албумите им са платени от Държвата.

От 1968 до 1975 се издават шест малки плочи, последната 1975 цели две в годината. Следват осем албуми, единият от коите е концертен (от 1988 г.) Чак след десет години в демокрация издават шест нови ПЕСНИ.

Записите на Щурците, правени в най-скъпите за времето студиа, са платени от Държавата! Щурците имаха скъпи инструменти и се смятаха за богаташите сред музикантите, пък и как не – с толкова участие те просто си бяха богати, защото соца поддържаше финансово много, много добре своите културни дейци – това беше част от студената война – да си премерваме кой колко филми, спектакли, музиканти, концерти прави и има. Тогава освен индустриална, войната беше и в надцакването в културата. И да, имаше я! Имаше масова, имаше и висока! Естрадата и рокът вървяха под ръка и се водеха за масова – т.е. обслужват вкуса и желанието за развлечение на масите. Те са и били такива винаги!

Да се върна на темата и да напомня, че сигурно нямаше ден, особено 80-те години, без прожектиране на поне една песен на Щурците по телевизията, единствената – и всяко прожектиране на група посочваше, че групата се харесва на властта.

Пропуснах – клиповете по соца, а на Щурците бяха много, защото късният соц искаше да се показва пред света, че си имаме рок-групи, се плащаха СЪЩО от Държавата. Ако някой отрече това, то тогава ще стане ясно, че частната дейност не е била просто забранена, а публична и поощрявана, нали така? Комсомолът изграждаше мрежа от репетиционни по читалища и културни домове за новите младежки (в повечето случаи рок, но имаше и естрадни и диско формации) групи през 80-те. Нови групи изникваха сигурно всеки месец. Даже аз на 16 години вече си имах моя група и трещяхме в мазето на Сашо Андонов на Обощире още през 80-те. А още в 5-ти клас имах „гръб“ на дънковото елече на Мейдън. Та – Всички концерти с младежки групи (така ги наричаха тогава) през 80-те се организираха чрез комсомола. Това се случваше даже и в началото на 90-те, докато не разпаднаха Комсомола с цел грабеж на капитала му. Повечето участници в разграбването станаха политици, някои са още действащи.

Още в средата на 80-те Щурците се смятаха за НЕмладежка група и повтарям се –  за статукво. Тогава в България вече се слушаше тежък рок и Щурците ни се струваха не точно рок, как да кажа – социалистически рок, което за нас не беше много ок, даже хич не беше гъзарско да слушаш Щурците, ако се сещате.  То тогава вече се появи пънка и нюуейва, представяте ли си да се изложиш и да кажеш, че слушаш Щурците. Колкото по-тежка музика ставаше популярна по соца, толкова повече ни прожектираха Щурците по телевизора.

Била съм поне на два концерта на Щурците по соца. Никога не е имало „БАРЕТИ“, имаше полицаи, които следяха за реда, но никога не е имало бой на концерти на Щурците, защото още тогава бяха СТАТУКВО и всички знаехме това.

И така – искам да ви попитам, ако някой е искал да забрани Щурците, то защо, аджеба, му е плащал и организирал 2 600 концерти, десетки плочи и албуми, клипове и прожектиране, напоително, по телевизора.

Моля, отговорете ми!

Относно К. Маричков, имаше музикантска история в зората на 90-те за едно турне на Щурците в провинцията, където феновете ги носеха на ръце и те се преживяваха, пък и бяха, абсолютни звезди там. Та след един концерт най-тачените мадами в градчето следват Щурците по ресторанти и запои.

В буйната нощ Маричков и фенка ползуват привличането си и в мига на сюблимация екзалтираната фенка изкрещява – Хубаво ми е, другарю Маричков! Хубаво ми е, другарю Маричков!

Та, тази фраза си беше култува в зората на 90-те за фенките на Маричков, реципрочно Щурците, ако се сЯщате.

Тъжно е, че един възрастен човек методично се опитва да създаде нов имижд на група, съществувала като водеща преди повече от 30 години.

Тъжно е, че адресат на тези лъжи са единствено свидетелите на това време, защото никой друг не се интересува от тази група, уверявам ви.

Чакам денят когато Маричков ще се обяви за дисидент и забранен бард, който въпреки преследването е осъществил тайно 2 600 концерта в България. Ммммммм!

Ако този човек има близки, спрете го!

Ако ли пък именно обкръжението му го подкокоросва да създава нов образ на групата с цел изграждане на мета-образа на соца, като мрачно и безрадостно време на хора със сиви униформи и никога не слушали музика (тъй щото е забранена) – пак ви казвам, нямате вече адресат – младите абсолютно не се интересуват от това и им е повече от досадно да ви слушат.

Тогава ще се попитаме – каква е целта на това!

Ами да удовлетворят спонсора – ние знаем кой е – който спонсор много настоява светът да е устроен плоско – до края на соца е било ад, след соца – Рай… Хубаво, ама ние го живеем това време – и преди, и сега – и всичко виждаме!

Та, ако някой обича К. М., да го спре, защото идват още по стари години за него и там спомените ще стават все по-паталогично объркани и на финала ще стане – с вашите камъни по вашите глави!