За един ден вчера чухме и видяхме какво ли не:

словесни бисери и панаирна жизненост,

шопски хумор и гларусна освободеност,

булгар, булга-ар и и ний сме дали нещо на света,

соцрефлекси и първични инстинкти,

глобална мода и локален ентусиазъм,

широки пръсти и пренебрежение към протоколни детайли,

спонтанна игривост и предозирано заиграване,

импровизирани жестове и неподкупна лъчезарност,

детско любопитство и ненаситна веселба,

скрито задоволство и нескрито себелюбие,

окриленост за приемането ни като равни и убеденост, че не падаме по-долу, даже напротив,

показване кой е равен сред първите и доказване кой е пръв сред равните у нас.

Отгоре на всичко – събиране накуп и вдигане на куб на всичко като наръкуване, нацелуване, напрегръщане и напотупване на разните там Берлускони, Камерън, Меркел и Юнкер…

А какво остава за цели шест месеца председателство…

Николай Слатински