Лидерът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев подкрепи днес в Европарламента търговското споразумение между Европейския съюз и Канада (CETA), но после обясни, че натиснал погрешен бутон. Другите трима български евродепутати от левицата спазиха партийната дисциплина и съгласно решението на Националния съвет на БСП от събота гласуваха против. Разцеплението на групата разгневи партийната лидерка Корнелия Нинова, която поиска поименен списък на гласувалите за СЕТА.

Днес 408 евродепутати гласуваха за CETA, 254 бяха против, а 33 се въздържаха. Веднага след гласуването представители на ГЕРБ обявиха във „Фейсбук“, че Станишев е подкрепил CETA. Така той е попаднал в лагера на Европейската народна партия, Европейските консерватори и реформатори и либералите от ALDE, както и на отцепници от групата на социалистите. Парламентарната група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D) се разделила в гласуването, като две трети са били за СЕТА.

Станишев вероятно се е объркал при гласуването и дал вот „за“, но вече е задействал процедура гласът му да бъде поправен и да се брои като „против“, обясниха от екипа му пред „Дневник“. Преди това групата на българските социалисти в ЕП огласи позиция срещу СЕГА, която посочва, че споразумението:
– накърнява интересите на хората на наемния труд;
– нарушава приоритета на публичните интереси;
– се отразява негативно на националната икономика.
Изброени са следните конкретни рискове за България и Европа:
1. По отношение на интересите на хората на наемния труд:
– В най-добрия случай ще има пренебрежимо малък ръст на заетостта в ЕС с не повече от около 0.02 процента за период от 6 до 10 години, като някои последни изследвания дори предричат загуба на над 200 хиляди работни места;
– Сериозни секторни размествания, водещи до съответните увеличения на трайната безработица;
– Споразумението ще задълбочи разрива в заплащането между квалифицираните и неквалифицираните работници, водещо задълбочаване на неравенствата и на социалните напрежения (0,66% увеличение в полза на притежателите на капитал);
– Особено неприемлив е резкият контраст между привилегирования статут за защита на интересите на инвеститорите при Системата на инвестиционните съдилища спрямо неангажиращите консултации, предвидени за защита на интересите и правата на труда;
– Системата на инвестиционните съдилища може да се превърне в инструмент срещу възможността на държавите да провеждат активна политика по доходите, както и за ограничаване на обхвата на колективното трудово договаряне.
2. По отношение на публичния интерес:
– Редица клаузи на споразумението осигуряват явно предимство на приватизационните интереси над публичните. Споразумението предвижда създаването на трибунал, пред който инвеститорите могат да изправят дадена държава, ако преценят, че с действията си е нарушила техни очаквания за печалби.
– Подходът на „негативния списък“, съгласно който всички видове услуги са отворени за приватизация освен изрично изключените, което представлява пълен отказ от досега прилагания подход на позитивните списъци, досега по правило прилагани в търговските споразумения, сключвани от ЕС;
– Механизмите в сферата на услугите за необратимост относно въвеждана либерализация и за неизменяемост във вече либерализиран сектор означават силно да се затруднят евентуални мерки на публичните власти да въвеждат необходимите регулации в сферата на публичните услуги, в това число и тогава, когато случаи на либерализация и приватизация са се оказали във вреда на обществения интерес;
– При договарянето на СЕТА Европейската комисия не взе под внимание протестите на стотици хиляди граждани във всички държави-членки на ЕС, както и възраженията на синдикати, неправителствени организации и други структури на гражданското общество.
3. По отношение на последиците за националната икономика
– Канада се нарежда едва на 48-о място сред търговските партньори на България. Съгласно данните на Националния статистически институт за първите 11 месеца на 2016 г. българският износ към Канада възлиза на 28,7 млн. евро (0,15% от общия износ), а вносът от Канада – на 38,3 млн. евро. Обемът на отрицателното салдо за България е 9,6 млн. евро;
– Съгласно данните на БНБ преките чуждестранни инвестиции от Канада у нас възлизат на едва 1,4 % от всички ПЧИ в страната за 2015 г.;
– Отпадането на търговските бариери ще направи българския пазар на земеделска продукция уязвим от внос от Канада, особено в чувствителни сектори като производството на месо. Евтиният внос от Канада може да допринесе за по-нататъшна промяна в структурата на българското селско стопанство в посока производство на продукти с ниска добавена стойност, както и да направи хранително-вкусовата промишленост зависима от внос на суровини;
– Пазарите ще бъдат отворени за продукти съдържащи хормони и/или ГМО. Поради по-ниската им цена те биха оказали натиск върху местните производители и ще бъдат привлекателни особено за ниско- доходните групи с неясни последствия за общественото здраве;
– Обемът на търговията при услугите между България и Канада варира съществено от година на година и зависи най-вече от глобалните тенденции в аутсорсинга. Съществуващите тарифи и ограничения не могат да бъдат считани за препятствие, но „надпреварата към дъното“ в търсене на нови аутсорсинг дестинации с все по-ниски цени на труда реално смазва възможностите за увеличаване на двустранната търговия с услуги между двете страни;
– Българският пазар на труда е изправен пред демографска криза. Работната сила намалява и понастоящем повече от 70 % от фирмите в България се оплакват от недостиг на квалифициран персонал. Страната преживя огромна емиграционна вълна и продължава да страда от „изтичане на мозъци“ към по-развитите държави-членки на ЕС и САЩ. В този контекст по-нататъшната либерализация на достъпа до канадския пазар на труда може да има траен отрицателен ефект върху развитието на българската икономика и да доведе до повишаване на загубите на човешки капитал;
– Споразумението не съдържа нито една глава с конкретни мерки в подкрепа на малките и средни предприятия. Понастоящем има 20,9 милиона МСП в ЕС (93% с по-малко от 10 служители), но само 619 000 извършват износ извън ЕС. При либерализираните условия, създадени от СЕТА, тези МСП ще бъдат изложени в пълна степен на конкуренцията от големите транснационални корпорации от Северна Америка. В допълнение, МСП са заплашени от загубата на защитата, която им осигурява традиционната правораздавателна система, която е много по достъпна, включително като цена, спрямо Системата от инвестиционни съдилища, облагодетелстваща на първо място и най-вече големите мултинационални корпорации.