Гражданите на България и Словакия смятат САЩ за заплаха за своите страни, а гражданите на Полша и Румъния са разтревожени от руската външна политика.
Това става ясно от резултатите от анкета, проведена от международната изследователска организация „Глобсек“ в седем страни от Централна и Източна Европа. Интервюирани от руския вестник „Известия“ експерти и политици анализираха резултатите от проучването.
В хода на изследването, проведено от международната неправителствена изследователска организация, на анкетираните е зададен въпрос: „Считат ли Русия или САЩ за опасни (за значителна заплаха) за своите държави?“
Както показват резултатите, гражданите на Словакия и България имат най-малко страх от Руската федерация (съответно 26% и 7%). Но опасенията за политиката на САЩ в тези страни се оказали много по-големи – в Словакия 41%, а в България 25%.
В Словакия идеята за славянството и чувството за принадлежност към славянския свят, чийто център е Русия, имат силни корени, казва словашкият депутат Петър Марчек.
„Въпреки че мнозинството от жителите на нашата страна са католици, а вие сте доминирани от православието, християнството и придържането към традиционните ценности обединяват нашите страни в много отношения”, коментира политикът за „Известия”.
„Освен това голяма роля играе историческата памет и чувството на благодарност на много словаци за освобождаването на страната от фашизма през 1945 година“.
Според депутата много негови сънародници смятат, че Русия е „балансиращата сила на международната сцена, която не позволява на САЩ да направят каквото и да било“, докато външната политика на Вашингтон – агресивна демократизация и намеса във вътрешните работи на други страни, предизвиква страх сред жителите на Словакия.
„Сигурен съм, че около 60% от населението всъщност вижда САЩ като заплаха за международната стабилност“, твърди Марчек.
Русофилските настроения имат силни корени в България, където много граждани смятат себе си за откровени симпатизанти на Руската федерация, заяви в интервю за „Известия“ политологът Аждар Куртов. Общественото мнение е повлияно от факта, че Русия играе важна роля за формирането на българската държавност, помагайки в борбата срещу Османската империя.
Освен това решението на София да прекъсне традиционните връзки с Москва и да се преориентира към Запада не допринесе за просперитета на България, подчертва политологът.
„България беше принудена да се откаже от руския пазар, който получи, например, за селскостопанските си продукти. Тя също беше принудена да затвори много фабрики за производство на военно оборудване. Това доведе до ситуация, в която хората загубиха работата си. Населението на България е много чувствително към факта, че тяхната страна е една от най-бедните в Европа. На този фон разговорите, че Москва е виновна за всичко и че Русия представлява заплаха, не намират разбиране”, обяснява Куртов.
Българите възприемат с опасения действията на САЩ на Балканите. По-специално това се отнася до подкрепата на американците от Косово, албанското и мюсюлманското население като цяло. Българите възприемат укрепването на албанския фактор в региона като заплаха за собствената им стабилност, тъй като в страната има доста сложни отношения между мюсюлманско малцинство и славянското население, заключава Куртов.
Австрия се оказа единствената страна от общия списък, чиито граждани разглеждат и Русия, и САЩ като заплахи: 37% от австрийците се страхуват от Руската федерация, а 29% имат същото мнение за САЩ.
В други държави огромното мнозинство от населението по-скоро е загрижено за действията на Москва, отколкото за тези на Вашингтон.
„В САЩ има държавна институция за отпускане на големи субсидии за различни програми, които би трябвало да повлияят върху формирането на общественото мнение в чужбина. Целта на американците е да откъснат европейските страни и преди всичко държавите от бившия социалистически лагер от Москва. Във Вашингтон това започна активно да се развива още през 90-те години на миналия век и, уви, действа върху определена част от населението“, твърди професорът Александър Домрин.
В Унгария 31% от гражданите са разтревожени от руската политика и 16% – от американската политика. В Чешката република разликата е много по-забележима. Русия се счита за заплаха от 52% от респондентите, докато САЩ са възприемани като заплаха от едва 20%. Според чешкия депутат Ярослав Голик ключова роля в това схващане за Русия играят медиите, които редовно споменават „ужасната заплаха от Москва“.
Събитията от август 1968 г., когато страните от Варшавския договор въвеждат войски в Чехословакия, заемат специално място в чешкото общество. И много граждани и до днес помнят действията на Москва в онзи момент, казва политикът.
„Историята не бива да се намесва в изграждането на добри отношения в момента. За съжаление, в Чешката република се създава изкуствена атмосфера на страх, въпреки че Русия е културно, географски и исторически по-близо до нас от САЩ“, заключава Ярослав Голик.
Най-малко доверие в Русия имат хората от Полша и Румъния. И ако 23% от румънците и 12% от поляците възприемат САЩ като заплаха, то съответно 58% и 77% от гражданите се страхуват от Русия.
„Първо, полските власти водят активна антируска пропаганда и Руската федерация се позиционира не просто като съперник, а като враг, който е напът да атакува. Можем да припомним обединението на Крим с Русия през 2014 г. След това събитие в почти всички полски издания се появи заглавието: „Днес е Крим, а утре Варшава“. Ето защо определен процент от населението наистина живее в страх, че сутринта ще види руски танкове през прозореца. Това помага на управляващите да следват изключително проамериканска политика”, казва пред изданието Олег Неменски, водещ изследовател в Руския институт за стратегически изследвания.
Политическият анализатор добавя, че основният фактор обаче е историческата традиция. Полша от XI век преследва експанзионистична политика на Изток. В същото време редовните конфликти научиха поляците да се страхуват от руснаците и да живеят в условия на постоянна конфронтация, отбелязва Олег Неменски.
Във военно отношение Полша и Румъния са приоритетните съюзници на САЩ, които подкрепят концепцията за укрепване на Източния фланг на НАТО. А митът за руската заплаха е изключително важен за прилагането на такава политика. Проблемът с Приднестровието и неуспехът на проекта за обединението на Румъния с Молдова имат фундаментално въздействие върху румънското население, убеден е Олег Неменски.
Подкрепата за синдикализма нараства в страната и много румънци смятат, че Русия възпрепятства създаването на Велика Румъния. Тази формация трябва да включва Приднестровието, където сега се намират руските войски, обясни експертът.
Проучването е проведено през март 2019 г. чрез индивидуални интервюта в Словакия и задаване на въпроси по телефона в останалите шест страни (Австрия, България, Унгария, Полша, Румъния, Чешката република). Във всяка от седемте държави са анкетирани най-малко 1000 души. Извадката на респондентите е извършена по пол, възраст, образование и местоживеене.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране