Гръцката финансова криза наднича през границата в югозападната част на България. Там собственикът на текстилната фабрика „Felipe Z” се притеснява, че другата седмица няма да може да плати на 60-те си работници. Снежана Закариу пояснява, че купувачи на нейните стоки са гърци. В понеделник тя има среща с един от тях, за да намерят начин как да получи плащанията за цял куп стока, докато банките остават затворени и действат наложените финансови ограничения.

Драмата на Закариу е доказателство колко уязвими са бившите комунистически държави в Централна и Източна Европа, съседки на Гърция. Положението може да се влоши, ако гърците отхвърлят исканията на международните кредитори на референдума в неделя. „Не знам как ще се справим, независимо дали има пари или не, защото този бизнес не е особено печеливш. Не можем да натрупаме резерви”, казва Закариу, чийто съпруг е капитан на гръцки кораб. „Може да оцелеем около месец, но ако след това не започнат да идват пари отнякъде, ще бъде много трудно.”

„Много се притеснявам за хората, които работят при мен. Те имат семейства, заеми в банките… Ако не могат да платят заемите си, те също ще имат проблеми.”

Държави като България, Румъния и Македония са в опасност от негативния развой на кризата, защото някои от банките им са гръцка собственост. Гърция е третият по големина инвеститор в България, както и четвъртата по големина дестинация за износ на страната. Въпреки че съдбата на работниците й е свързана с тази на Гърция, Закариу казва, че те са разделени в мненията си. Някои от тях изпитват съжаление за гърците. Други казват, че е време техните съседи, които въпреки годините на рестрикции продължават да живеят много по-добре от българите, да започнат да се простират според чергата си.

Продажбите на компанията на Закариу, която шие дамски сака и рокли, са за около 40 000 до 50 000 лева на месец. Гръцката криза е започнала да изяжда приходите на компанията. Закариу казва, че сако, което преди е продавала на гръцките си купувачи за 9 евро, сега струва 6 евро. „Слушам какво говорят жените тук, защото прекарвам времето си на работа и после – вкъщи. Нямам време да се виждам с други хора”, казва Закариу. „Те имат различни мнения. Някои говорят със състрадание за хората, които живеят в тези трудни времена. Други казват, че съседите ни досега са пели и танцували, без да знаят какво ги чака.”

Гърците вече не са важни клечки

Докато българи летуват в Гърция заради плажовете и древните й градове, гръцки туристи посещават планинските курорти на България. Гърци правят и седмични разходки за храна и дрехи, възползвайки се от по-ниските цени. Българските работници в Гърция берат маслини, тютюн и домати. Няколко текстилни фирми като „Felipe Z” изнасят за гръцкия пазар. В Сандански, български курорт близо до границата, пред зъболекарските кабинети висят табели на гръцки, за да примамят тези, които търсят по-ниски цени за лечение.

Но комбинацията от гръцкия финансов дълг и незавършената магистрала от Сандански до границата влияе зле на приходите от гръцки туристи в последните две години, твърди кметът на Сандански Андон Тотев. „Когато дойде кризата, гръцките посещения спряха”, казва Тотев. „Много, много малко хора идват тук в момента. Преди, особено през уикендите и по-големите православни празници, можеха да се видят по 18-20 автобуса пълни с туристи. Сега почти няма такива.”

Преди гръцките туристи са носели приходи на стойност 1,5 милиона евро на месец, но в момента те са паднали под 100 хиляди евро, твърди Тотев. „Гръцките туристи просто ги няма”, казва още той.

От години гръцката икономика понася тежки удари от съкращенията, наложени от кредиторите в замяна на два спасителни транша. Един на всеки четирима гърци е безработен, а 59 предприятия прекратяват работа всеки ден. Но България, която се присъедини към Европейския съюз много по-късно от Гърция, през 2007 година, все още е най-бедната държава в съюза.

Българите изживяха своя собствена банкова криза в средата на 90-те години, и отново миналата година, когато фалит претърпя четвъртата по големина банка в страната. „За жалост, ситуацията в Гърция ще има негативен ефект върху инвестициите в България. Големите инвеститори гледат общо на региона”, казва Веселин Илиев, директор на отдел „Международно икономическо сътрудничество“ в Българската стопанска камара. „Целият регион става много нестабилен заради Гърция. Той става все по-малко привлекателен.”

Кристина Митова, която също ръководи малка текстилна компания в Сандански, смята че проблемите на Гърция са изкуствени. „Не мисля, че има криза”, казва тя. „Пътувам постоянно за Гърция и не виждам да има разлика.”

Георги Петров, 45-годишен мъж, който пуши на стълбите пред заложната си къща, ядосано критикува млада гъркиня, която се оплаква от икономиите по местен телевизионен канал. „Последните 20 години българите сме със стегнати колани”, казва той. Пенсията на родителите му е около 200 лева на месец, докато средната гръцка пенсия е 833 евро. „Когато ходехме в Гърция, те ни гледаха надменно”, разказва още Петров. „Когато гърците идваха тук, се държаха като важни клечки. Мисля, че трябва да си платят за това.”