Вече е неотложно да се заемем с темата „страх“. Българите, както виждаме всеки ден, са смайващо страхлив народ. Обиколил съм доста страни и единственият народ, който съм виждал да живее в по-голям страх от българите, е беларуският.

Много сме страхливи, но е време да се справим с това. Защото инак ще изпаднем в положението на беларуските ни съ-страхливци, които от страх си имат все един и същи диктатор на главата, без всякакво прекъсване, от 1994 година насам. Ще живеем все по-зле, а децата ни ще бъдат пребивани по улиците заради носенето на дънки, след което – затваряни, каквато е практиката в Беларус на Лукашенко.

Страхът на отделните хора може да бъде обясняван с всякакви психологически причини – малодушие, боязливост и пр. Страхът на цяло едно общество обаче е вкоренен в липсата на способност да обясниш, кой си, откъде идеш, какво си постигнал и защо ти се дължи уважение. В този смисъл, страхът на беларусите има ясна причина. До 1990 година те никога не са имали независима държава. Не могат да обяснят, откъде идват. Нямат и постижения, тъй като веднага след съветската диктатура демократично избират диктатурата на Лукашенко.

Нямаме чак такъв проблем с обяснението, откъде идваме. Но в последните години, паралелно с укрепването на режима на ГЕРБ, все повече българи имат проблем да обяснят, какво са постигнали и защо, съответно, им е дължимо уважение, а не унижение. Проблемът е, че ГЕРБ целенасочено ликвидираше, година след година, самата възможност човек да постига нещо, със собствени усилия, което впоследствие да стане основа на неговата независимост.

Първо ГЕРБ завладя икономиката

като я раздаде „на порции“ на свои приближени. Те веднага се превърнаха в монополисти, т.е. ликвидираха, с помощта на държавата, всякаква конкуренция на „своя“ територия. Нито можеш да влезеш на нея без разрешение, нито пък можеш да конкурираш монополиста. Прогресираха единствено послушните, т.е. страхливите, онези, които можеха да се „уредят“ без оглед на своята професионална или друга компетентност.

После монополът, и бездруго влошил икономиката поради липсата на конкуренция и поддържането на високи цени, допълнително срина стандарта на живот, тъй като започна да разчита единствено на лакеи – на хора, които нищо не умеят да вършат. Много от тях веднага се ориентираха към крадене, с което допълнително влошиха стопанската среда.

В икономиката страхът, не иновациите, започнаха да доминират, тъй като лакеите прогресират единствено чрез подчинение. Те друго правило, освен коленичене пред силата – не знаят. А онези, които негодуваха против това положение – и към тях беше приложена сила, та да започнат и те да се страхуват. Бизнеси бяха превзети, фалирани и затворени; съдебно преследване бе организирано срещу фирми, подаващи сигнали за корупция и нагласени поръчки. Така икономиката, вместо да стане инкубатор на една независима средна класа, неподдаваща се на страх и натиск, тъй като знае, коя е и на какво стъпва – стана инкубатор за всяването на страх. Поради липсата на достатъчно интелектуален капацитет, кадрите на ГЕРБ бяха „отървали“ Айти сектора. Днес виждаме, как чрез прокуратурата те превземат и този сектор, досега развиващ се добре поради липсата на интерес на държавата – т.е. на овластените лакеи и разбойници – към него.

Второ, ГЕРБ преструктурира целия административен апарат

По подобие на икономиката, от него бяха извадени онези, които умеят да вършат нещата – и, стъпвайки върху това си умение, отказват да се подчиняват на произвола на началниците. Знам огромно количество случаи, в които професионалисти напускат администрации, тъй като началниците им ги карат да се подписват под документи, които нарушават закона. И така ги оформят като бъдещи обвиняеми на принципа „винаги виновен е най-нисшият в йерархията“.

На тяхно място се назначават – съвсем съзнателно – хора, които абсолютно нищо не умеят да вършат. Защото такива хора никога не могат да развият онова достойнство – т.е. липса на страх – което идва с добре свършената работа. Те много добре знаят, че единственият начин да се задържат на заплата не е да работят добре за гражданите, а да са добре с началството. А началството изобщо не го интересува резултатът от работата на неговия апарат, стига този апарат да му е съратник в корупцията.

В администрацията, както в иконимиката, произволът и, съответно, страхът се наложиха над правилата и достойно свършената работа. Несъгласните се натъкнаха на системен тормоз, уволнения (на тях и на цялото им семейство), заплахи, предварителни производства.

Като системи, икономиката и администрациите (вкл. образователните, здравните) днес се разпадат именно поради факта, че там цари подчинението на шефа, а не – на правилата. Разпадът, на свой ред, генерира още страх, тъй като веднъж попаднал в тези системи като отделно взет гражданин (пациент, студент) ти бързо разбираш, че там писаните правила не се спазват. Защото се спазват неписаните. И започваш да се ориентираш, кому да се поклониш, за да постигнеш резултат. Вместо да изискваш, цитирайки закони, падаш на колене, молейки се за внимание.

На този фон истинска гавра е разсъждението на прокуратурата от онзи ден, че арестуваните от тях Айти специалисти са имали за цел: „Намаляването на доверието в социалните и финансови структури на държавата в обезпечаване нормалния ход на развитие на съвременното общество.“

Съвременното общество – това е, когато се подчиняваш на предсказуемата, защото е разписана, разпоредба на закон. Когато се подчиняваш на произволната воля на човек – това е диващина и варварство. Цялата мобилизация на репресивните органи, стартирала с ареста на Иванчева, има точно това за цел: да ни натика в царството на диващината и на варварството, т.е. в онзи мрак, в който нямаме никакви права, не действат никакви закони и във всеки даден момент всеки човек може да се окаже без работа, без достъп до банковите си сметки или без свобода.

Така разпадът, заложен в модела власт на ГЕРБ, се настани и в съдебната система. Намираме се на нов етап – не постепенното затягане на режима на ГЕРБ, с което бяхме посвикнали; а мутирането му в друго, в открита диктатура, която – както пише Ленин – „е гола сила, неограничавана от никакви закони“. А голата сила може да вирее единствено там, където има страх.

Вождовете на тази диктатура вече дори не се правят, че се съобразяват с някакви си закони. Вижте „доказателствата“ на прокуратурата срещу собственика на ТАД груп – бил писал в интернет: „Ще свалям правителството ха-ха…“, което го правило терорист. Това положение няма нищо общо с никакъв закон; разбирам адвокат Лулчева, която е в положение „шах с пешката“. Нейният клиент е задържан без никакъв закон; а тя може да го защитава единствено по силата на някакъв закон. Тя защита срещу произвола на отделни овластени лица – няма.

Или – да видим казуса „Листи“. Това, което знаем до момента, е следното. Решава „Нова телевизия“ да снима „риалити“ на тройно защитена територия на плаж „Листи“. И твърди, че има „съгласувателни писма“ от „всички институции“. Въпреки, че това са публични документи, до днес никой от публиката не ги е виждал, макар да се трупат десетки (може би вече стотици) сигнали от граждани и организации. Да криеш публични документи от публиката – и това е варварски произвол на диваци.

Единствено видяхме, публично, части от „съгласувателен документ“ с РИОСВ-Бургас. Принудени сме по свои канали да се докопаме до устна информация, че има такива и от Община Царево и ДГС-Сливен. Единственото, което би могло да пише в тях е, че в продължение на два месеца за „Нова телевизия“ няма да важат куп закони. За всички останали ще важат, но за нея – не.

Това е все едно аз да пиша на КАТ: „Моля за съгласуване за това, в следващите два месеца за мен да не действа Законът за движение по пътищата“. За всички останали – да действа. За мен – не. Защото съм много важен. Отново опираме до разликата между съвременното и варварското общество. В съвременното общество законът е цар. Няма човек, който да може да отмени неговото действие върху друг човек за определено време.

При варварството, разбира се, волята на шефа е законът. И той може всеки ден да издава „съгласувателни писма“ на разни хора да правят, каквото си искат.

В този казус са замесени половин дузина институции и десетки хора. Всички те в момента знаят, че участват в нарушаване на закона. И всички си траят, макар да им плащаме заплати, за да спазват закона. Както си траеха десетките, замесени в казуса „Иванчева“, стотиците, замесени в опита за отнемане на бизнеса на Емилиян Гебрев. И още, и още, и още. Хиляди са онези, които не вършат работата, за която им плащаме, защото ги е страх – не от закона или от нас, а от някакви техни си дерибеи.

Защо си траят? Защото знаят: закон вече няма

ако поискат да приложат закона така, както той е разписан в служебните им характеристики, ще се окажат без служба. Ще бъдат уволнени от варварските вождове, заместили с волята си предписанията на закона.

Страхът обаче няма да спаси никого. Виждаме, в случай след случай, как някой особено покорен лакей все пак го отнася, когато се разместят пластовете между вождовете. Никакво навеждане не е гаранция за оцеляване. Всеки може да бъде ударен по всяко време като следствие от променливата воля на някой вожд. Виждаме: собственикът на ТАД груп не е спасен от това, че е основател на ГЕРБ. Дошъл е неговият ред и следва удар.

Единствената гаранция – това е законът. Ако няма закон, утре всеки, и най-страхливият, и най-старателният в подмазването ще бъде пратен да зимува при раците.

А за да има закон утре, трябва да преодолеем страха си днес. Нашият страх ни докара днешното бедствие на главите. Ако бяхме се съпротивлявали овреме, всеки на своето си място, нямаше днес да гледаме как прокуратурата демонстративно отказва да спазва закона, замествайки го със сила, заплахи и произвол. Вече заплаши всички адвокати, всички медии и всички, които критикуват властта.

Всеки от нас е потенциален затворник, няма изключения

Не си адвокат или журналист, усърдно се страхуваш? Гаранция пак няма: утре някой ще напише донос, че попържаш властта. И?

На всички, които ги е страх да се изправят срещу произвола „Листи“; на всички, които ги е страх да се изправят срещу безобразията в здравеопазването; на всички, които ги е страх да се изправят срещу изнудването на Иванчева, Гебрев и стотиците други жертви на произвола; на всички, които ги е страх да си загубят работата; на всички, които ги е страх да… (попълнете вашия си страх) – препоръчвам следната древна мантра; да се рецитира всяка сутрин на гладно:

Страхът погубва разума. Страхът е онази унизителна смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще съм останал единствено аз.

Само ако си преодолял страха можеш да обясниш – на себе си, на децата си – кой си, откъде идеш, какво си постигнал и защо ти е дължимо уважение, а не унижение.

Евгений Дайнов, „Дневник“