Поне 215 млн. дози Ковид-19 ваксини, купени от страните от Евросъюза в разгара на пандемията, са изхвърлени оттогава. Стойността им е 4 млрд. евро и тази оценка със сигурност е занижена, сочи анализ на „Политико“.
След одобряването на първите ваксини срещу коронавирус в края на 2020 г. страните от ЕС колективно поръчаха 1,5 млрд. дози (над три на човек в ЕС). Много от тях вече са изхвърлени.
Изчисления, базирани на достъпни данни, показват, че страни от ЕС са бракували средно по 0,7 дози на глава от населението. Първа в тази класация е Естония с над 1 доза на жител, следвана от Германия, която е изхвърлила най-голям брой дози ваксини – 83 млн., пише издаваното в Брюксел „Политико“, което прилага данни за 19 страни членки на ЕС.
Не е лесно да се установи колко ваксини са били изхвърлени. Правителствата, включително втората по население държава в ЕС – Франция, не желаят да разкриват мащабите.
Изминалото време означава, че получените от нас цифри са консервативни, като реалният брой на изхвърлените ваксини вероятно е много по-висок.
Германия, например, предостави на „Политико“ своите данни за отпадъците през юни. По това време в складовете ѝ са се намирали още 120 милиона ваксини. Оттогава производителите на ваксини са въвели и по-нови версии, които са адаптирани към най-новите варианти на коронавируса, което прави изостаналите ваксини ненужни и подлежащи на изхвърляне.
„Политико“ оценява стойността на 215-те милиона изхвърлени ваксини на повече от 4 милиарда евро въз основа на цените на ваксините, съобщени в медиите (те не са публикувани официално). За държавите, които съобщават само общия брой унищожени ваксини, без да го разбиват по видове ваксини, „Политико“ използва среднопретеглена цена от 19,39 евро, изчислена от данните, предоставени от държавите, които са предоставили разбивка.
Тази цифра отново е почти сигурно минимална. Но дори 4 млрд. евро са значителна сума, равна на голям инфраструктурен проект или на годишните разходи за здравеопазване на Хърватия.
Голяма част от въпросните ваксини са закупени в разгара на пандемията през 2021 г., когато ЕС, САЩ и Обединеното кралство се борят да осигурят ограничен брой дози. Именно в това трескаво време ЕС сключи единствения си най-голям договор за закупуване на 1,1 млрд. дози от Pfizer и BioNTech.
Лесно е да се забрави колко несигурни бяха нещата през 2021 г., а сделката с ЕС беше възхвалявана по онова време. Но както размерът, така и моментът на сключване на споразумението се оказаха проблематични. Държавите бяха принудени да купуват дози дори когато пандемията отшумя, а усилията за даряване на излишните инжекции на трети държави бяха осуетени от намаляващото търсене и логистичните проблеми.
Последиците са не само финансови. Въпросите за начина на договаряне на големия договор с Pfizer преследват председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, откакто New York Times съобщи, че ръководителят на ЕС е разменял съобщения с главния изпълнителен директор на Pfizer при подготовката на сделката.
Договорът вече беше предоговорен от Европейската комисия под натиска на страните от ЕС, които страдат от пренасищане с ваксини. Полша и Унгария спряха да приемат ваксини и са съдени от Pfizer за неплащане. В Румъния прокурорите искат да свалят имунитета на бившия министър-председател и двама бивши министри на здравеопазването, като твърдят, че прекомерните покупки на ваксини са причинили щети на държавата в размер за над 1 млрд. евро.
Междувременно ваксините ще продължат да се поставят, тъй като преразгледаният договор с Pfizer задължава европейските държави да купуват ваксини поне до 2027 г.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране