Люба Кулезич: …Имахте декларация за т.нар. Суджук гейт, което е срамно – споренето и битките в парламента се свеждат до мерене на суджуци. Как? Как да се излезе от тоя омагьосан кръг?

Крум Зарков, депутат от БСП и хуморист: Моята рецепта, ако мога да си позволя, макар че надали някой има готова рецепта, е да се опитаме да влезнеме малко в дълбочина. Извън и отвъд меренето на суджуци. Декларацията ни преплиташе няколко теми – всъщност ние не казахме нищо друго от това, което вестниците, списанията и хората говорят последните няколко дена. Няколко неща. Агресивното поведение на различни хора – властимащи, представители на работодатели и други, които агресивно водят един публичен дебат – съчетано с много тежки прояви на насилие, неоправдано, брутално, грозно, което имаме впечатлението, че се засилва и избуява; всичко това ние в една декларация се опитахме – и мисля, че го направихме до голяма степен – да подчертаем. И върху това нещо има така и Суджук гейт, който не е въпрос на суджуци, а въпрос на начин на упражняване на политическа власт. Политическа власт от наградени с отговорност от преки избори. Когато преките избори не работят, а качват на власт хора, които могат да си позволят да рекетират други хора, то ние, не че имаме проблем – ние сме отвъд проблема.

ЛК: Много сме зле обаче. Защото г-н Цветанов ви каза така: вие ни мерите наште суджуци; я си вижте вашия купувач на гласове! Тоест има някакво равновесие в пропадането. Това се цели, нали – еднаквост.

КЗ: Не, това е тактиката на „всички сме маскари“. Тя се прилага успешно в България, защото понякога е имала сериозни основания… (…)

ЛК: Нека да ви кажа нещо – много държах да ви го кажа. Гледах Георги Гергов онзи ден… Г-н Гергов се похекимянчи малко и каза… че вие, най-младите в Изпълнителното бюро, сте дечурлига, лишени от собствена воля. Че сте нещо като декорация на промяна, която не може нищо да направи… Тази вътрешна опозиция подкопава вашето влияние.

КЗ: О, дааа. Не е лесно. И съвсем не е лесно. И аз вече 6, 8, 10 седмици съм депутат, година, година и нещо съм в ИБ – бях в него и когато г-н Гергов беше там. И съвсем не е лесно, действително. Ние сме в една игра, казано в добрия смисъл на думата – политиката, която е игра за власт, борба за власт, понякога страшно агресивна. Всеки лидер има своите опоненти, има претенденти – за всяко място се води битка, често ожесточена. Това е част от тази битка.

ЛК: Вие казахте, че отличителен белег на българската политика, особено в парламента, е жестокостта. Аз го запомних това. Но вътрешнопартийната жестокост…

КЗ: …е не по слаба.

ЛК: Въпросът е как… Такъв поглед като вашия – да кажа, че е неопорочен, за да не употребявам по-гръмки думи – от вашия млад типаж, как ще го наложите?

КЗ: Не е лесно – и това според мен е проблем – за младите хора да проникнат в политиката. Първо, защото, честно казано, няма кой знае какво да ви привлече в нея, това не дава кой знае какво, по-скоро е отблъскващо. Второ, защото вие сте позициониран или позиционирана в една ситуация, в която няма правилен ход. Или сте активен и вървите, и тогава ви гледат като – виж го този, поредния кариерист, кой седи зад него, какво прави! Успявате и сте дечурлига, или не успявате и това е нормално. Или просто седите, гледате, мислите, но тогава казват: вие сте придатък на някого, изпълнявате неговата воля. А най-вероятно ще ви кажат и двете в различни моменти. И това се случва на мен, на моите колеги, предполагам, че се случва и на колегите от другите партии. Но аз мисля, че първо, младостта не е синоним на непорочност, нито на особена енергия, така както и старостта не е символ на мъдрост и на някакво кой знае какво интелектуално извисяване. Става дума за хора – млади, стари, средни – които в даден момент са на правилното място, в друг момент може би не.