Аферата „Султанка“ кипи с пълна сила и колкото повече обяснения се натрупват толкова повече смърди на гнило. Не знам точно какво се е случило, но картината, която се разкрива е доста съмнителна. Патриотичен „Кумгейт“.

Обясненията на Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО и вицепремиер, са правоверни. Той казва така: „2016 година е сключен договор между строителната фирма и Народното събрание. 2017 година, датата е точно 21 април, строителната фирма е сключила договори с подизпълнителите и една от тях е фирмата за охрана. В този момент въпросната госпожа нито е депутат, нито е заместник-министър, нито дори е избрана за такъв. Къде виждате конфликт на интереси?“

На 21 април 2017 година Султанка Петрова наистина не е народен представител, но е била такъв в 43-ото Народно събрание. Нещо повече – ако разровите новините от това време ще видите, че в период, в който е сключен договора, името й вече усилено се върти като потенциален заместник – социален министър, тъй като Патриотичния фронт вече сериозно е клекнал на ГЕРБ. С което не твърдя, че в посочването на подизпълнител има нещо корупционно, но със сигурност ситуацията съвсем не е толкова невинна, чиста и непорочна колкото я изкарва Каракачанов.

Има и нещо друго, което е притеснително. Петрова е заместник-министър и на теория не би трябвало да има нищо общо с фирмата. Тя е представител на властта, а това по принцип би трябвало да означава друг тип поведение. Въпреки това, когато се разбира за инцидента Султанка звъни на роднините, за да „предложи подкрепа“. Защо? Защо го прави? Нима тя все още се чувства ангажирана с фирмата? Като неин представител в управлението ли се изживява? Не е ли нормално съпругът й или „бащата на внуците й“ да направи това обаждане. Но не – обажда се самата Петрова. За мен това е много озадачаващо.

И ми звучи като нелеп опит за кризисен пиар. Като начин да предложи съчувствие, за да накара хората да не говорят. Обаждането не е незаконно, но е съмнително. В ситуация на криза Султанка бърза да звъни от името на фирмата, а това е достатъчен повод да излети моментално от министерството. Ето тук е конфликтът на интереси, дори и в момента на сключването на договора да не е имало такъв. А ако наистина е предложила пари, тогава става още по-мътно и кърваво.

Султанки и Гинки. Не знам за вас, но аз така ще запомня „Борисов“ 3.

Александър Симов