С решение от 20 декември Върховният касационен съд (ВКС) остави в сила решението на САС, с което е потвърдена оправдателната присъда на първата инстанция по отношение на Христо Бисеров.  Решението не подлежи на обжалване и протест, съобщават от ВКС.

С присъдата още на СГС Христо Бисеров е признат за невинен и по трите повдигнати срещу него обвинения – че е избегнал установяването и плащането на данъци в особено големи размери; нарушил е задължението за деклариране на сделки с валутни ценности и затаил истина в подадена по електронен път и на хартиен носител писмена декларация до Сметната палата.

Делото бе „знаково“ още от първата инстанция за прокурор Боряна Бецова, на която според мнозина се падат казуси, свързани с интересите на ДПС, а бившият френски посланик Дьо Кабан попита за нея „каква ябълка е“. След като навремето бе отделено второто производство срещу бившия втори в ДПС и доведения му син Ивайло Главинкова за „пране на пари“, прокуратурата го прекрати. Така срещу Христо Бисеров останаха само трите обвинения по трите доста леки члена.

Интересно е, че в произнасянето на САС бе записано, че държавното обвинение не е събрало необходимите доказателства, че той не е платил данъци в особено големи размери (19 хил. лв.), а другите две обвинения – че не е декларирал сделки с валутни ценности и не е декларирал пред Сметната палата около 700 000 лева по сметки в Швейцария, са изобщо несъставомерни

След като всичко падна на първите сдве инстанции, прокурорският протест и жалбата и на Минстерството на финансите пред ВКС бяха само против оправдаването за неплащането на данъци. Върховните съдии приемат, че протестът е неоснователен и изтъкват, че САС е анализирал т. нар. суифт-съобщения, съдържащи информация за преводи от една банка в друга банка и е достигнал до верен и законосъобразен извод, че само въз основа на данните в тях не може с категоричност да се приеме, че титуляр на сметката, от която е направен преводът, е подсъдимият.

Т.е. – че суифт-съобщенията, както пледираше и защитата, не са никакво доказателство.За да направи тази констатация, САС е съобразил, че с оглед двукратния отказ на швейцарските власти да дадат конкретен отговор по съществото на въпросите, поставени към тях в двете молби за правна помощ, като доказателства по делото не са приложени договорът за откриване на банковата сметка и доказателства за движението и наличностите по нея, както и такива за лицата, имащи право да се разпореждат с тях.

В същото време законосъобразно е преценено, че по естеството си съобщенията не представляват първичен счетоводен документ и в тях е отразено единствено кой е клиентът – наредител. Отчетено е, че това може да бъде не само титулярът на банковата сметка, но и всяко друго лице, което на различно правно основание е овластено да се разпорежда със средствата по нея.В съответствие със забраната в НПК присъдата да почива на предположения е отхвърлена тезата на прокуратурата, че след като името и адресът на наредителя са вписани в съобщенията, е извършена проверка кой е титуляр на сметката и е установено, че това е Христо Бисеров.

В мотивите на ВКС се напомня, че за разлика от данъчното производство в наказателния процес заключенията на данъчните власти в ревизионния акт поначало не обвързват съда и съгласно не се ползват с формална, предварително установена доказателствена сила.Върховните съдии пишат в мотивите си, че след като не е установил по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин, че Бисеров е титуляр на сметката в швейцарската банка, от която са осъществени двата превода, както и че средствата за тези преводи представляват облагаем доход, респективно – че за тях се дължи ДОД, въззивният съд законосъобразно е потвърдил присъдата, с която подсъдимият е оправдан по обвинението за избягване установяването и плащането на данъчни задължения. Съдът приема, че касационната жалба на министъра на финансите също е неоснователна.