В Хърватия има една прекалено голяма верига от супермаркети, за да й бъде позволено да фалира. Опитите за спасяването й обаче доведоха до разпадане на управляващата дясноцентристка коалиция в страната и могат да предизвикат свикването на предсрочни избори.

Историята на концерна „Агрокор“, който стои зад веригата супермаркети „Конзум“ и дава работа на около 60 000 души в Югоизточна Европа, хвърля светлина върху балканския капитализъм, който е токсичен микс от рисково финансиране, слаб корпоративен надзор и близки връзки между бизнеса и политиката. Тази смесица може да принуди най-новата държава – членка на ЕС, да проведе трети общи избори за по-малко от 2 години в момент, когато икономиката й – една от най-бедните в Общността – показва признаци на възстановяване след рецесия, продължила почти 8 години.

95% от „Агрокор“ са собственост на Ивица Тодорич – богаташ, често наричан Босът. Той започва като дребен продавач на цветя, а днес живее в замък в покрайнините на столицата Загреб. Компанията му  има огромно значение за Хърватия,  тъй като годишните й приходи са около 50 млрд. куни (малко под 7 млрд. евро), или около 15% от БВП на страната. И когато в началото на годината „Агрокор“ се оказа на ръба на оцеляването заради огромни дългове, правителството на премиера Андрей Пленкович бързо прие закон, позволяващ на държавата да се намеси и да помогне на компанията, за да не фалира. Тодорич се оттегли от управлението й през април и ръководството й беше поето от назначен от правителството екип, който веднага започна преговори с кредиторите за уреждане на дълговете.

Ангажирането на правителството с кризата в частната компания показа близките отношения на „Агрокор“ с хърватския политически елит. Опозиционните социалдемократи настояха за оставката на финансовия министър Здравко Марич, който отговаряше за стратегията на компанията и на капиталовите пазари до началото на 2016 г. Той категорично отрича да е знаел за финансовите затруднения на „Агрокор“, но социалдемократите казват, че са изгубили доверие в него заради участието му във фирмата и поискаха вот на недоверие в парламента. Позицията им беше подкрепена от по-малкия коалиционен партньор в правителството – обединение от организации, обявили се срещу корупцията, наречено „Мост“.

Вотът на недоверие се оказа много оспорван – 75 от депутатите гласуваха „за“ и 75 бяха „против“ и така според парламентарния правилник поне засега Марич запази поста си. Коалицията между консервативната партия на Пленкович Хърватска демократична общност (ХДО) и „Мост“ обаче изглежда мъртва. Министър-председателят, който е бивш евродепутат, уволни трима от министрите от „Мост“, тъй като подкрепиха отстраняването на Марич, а четвърти министър от по-малкия коалиционен партньор се оттегли по собствено желание. След като вотът на недоверие не мина, лидерът на „Мост“ Божо Петров подаде оставка от председателския пост в парламента. „Гласуването показа, че ХДО вече няма мнозинство в парламента и единственото правилно решение е да се свикат нови избори“, заяви той пред депутатите, преди да се оттегли.

ХДО може да се опита да сформира ново парламентарно мнозинство, след като спечели проведените на 21 май местни избори. (Партията получи най-много гласове в повечето от хърватските градове, въпреки че кандидатите й не успяха да спечелят четирите най-големи населени места – столицата Загреб, Сплит, Осиек и Риека. В тях предстоят балотажи на 4 юни, но на първия тур кандидат-кметовете от ХДО се класираха втори. „Хърватия става все по-синя ( това е цветът на ХДО)“, обяви лидерът й Андрей Пленкович, който вероятно ще инициира нови преговори за намирането на съюзници в парламента. – бел.ред.) Ако преговорите обаче се провалят, най-вероятният сценарий са нови избори – въпреки че това може да върне партиите там, откъдето тръгнаха. „Ако няма ново мнозинство и проведем предсрочни избори, ХДО пак вероятно ще спечели, тъй като социалдемократите се намират в лоша форма. Но ХДО няма да може да управлява самостоятелно, така че отново трескаво ще търси коалиционни партньори“, обяснява Жарко Пуховски, който е независим политически анализатор и бивш преподавател по политология. Според него скандалът „Агрокор“ е показал опасностите от това една компания да поддържа близки взаимоотношения с политици. Доста висши държавни чиновници в последните две десетилетия влизат във властта, след като са работили за компанията. „Вместо държавните институции да наблюдават „Агрокор“, то „Агрокор“ контролира държавата“, допълва Пуховски.

Дългата ръка на „Агрокор“

Само казвате какво искате и „Агрокор“ разполага с добри възможности да изпълни желанието ви. Компанията произвежда месо, млечни продукти, сладолед, бутилирана вода и олио, а освен това стои и зад най-голямата мрежа за разпространение на вестници в страната. 7 от компаниите в конгломерата са листвани на Загребската фондова борса. В търговията на дребно „Конзум“ е най-голямата верига супермаркети на Балканите, а магазините са жизнено важни за доходоносната туристическа индустрия в Хърватия през лятото. В много малки хърватски градове „Конзум“ е единственият магазин в разстояние на километри.

Компанията изпадна в затруднения, след като започна мащабно да разширява дейността си в последното десетилетия и натрупа дългове към кредитори и доставчици от 50 млрд. куни (6 млрд. евро). Финансовият консултант Андрей Грубишич смята, че кризата в „Агрокор“ е „типична комбинация от бърза експанзия, прекалено големи инвестиции, ниска доходност и висока цена на заемите“. Резултатът от това са недостатъчни финансови потоци за обслужване на задълженията към кредиторите. „Все пак всички – от банките и притежателите на ценни книжа, които имат по-висока доходност, до доставчиците, на които е разрешено да искат по-високи цени, знаят как стоят нещата и наблюдават това, което се случва“, допълва Грубишич.

„Ръководството никога не е правило дори и намек за възникнали проблеми. Ние обаче имахме съмнения, че нещата се развиват зле, тъй като бизнесът продължаваше да се разраства, взимаха се заеми, а в последните няколко години парите намаляваха и плащанията към доставчиците се бавеха“, разказва служител.

Две руски банки – „Сбербанк“ и ВТБ, са сред основните кредитори на хърватската компания. „Сбербанк“ обяви миналия месец, че води преговори с международни инвеститори за продажбата на дела й в дълговете на „Агрокор“, възлизащи на около 1.1 млрд. евро. Други големи кредитори са австрийските „Ерсте груп“ и „Райфайзен“, както и италианските „УниКредит“ и „Интеса Санпаоло“.

Хърватия нае нюйоркската компания „АликсПартнърс“ за съветник по преструктурирането на „Агрокор“, която миналия месец се съгласи да замрази задълженията си. Новият мениджмънт обяви, че първоначално са осигурени 80 млн. евро от местни банки, но ще са необходими още 450 млн. евро, за да функционира компанията нормално тази година.

Според анализатора Пуховски избухналата криза може да накара политици в Словения, Босна, Сърбия и Черна гора – други държави в региона, където „Агрокор“ има сериозно присъствие, да се замислят за „защита на националните интереси“. Търговските министри на четирите държави се срещнаха в средата на април, за да обсъдят начините, по които могат да намалят ефектите от срива на компанията. „Накрая обаче всичко ще заглъхне и отново ще надделят търговските интереси“, казва той.