На последното си заседание служебното правителство гласува извънредно дарение в размер на 1.4 млн. лв. на Сливенската света митрополия. Като мотив за отпускането на субсидията от кабинета посочват, че митрополитското седалище и администрация се помещават в полусрутена сграда. От вдигането й през далечната 1938 г. църковната резиденция не е ремонтирана никога. Състоянието й вече е изключително тежко, което възпрепятства нормалната работа на администрацията. Наскоро църковните отци започнали частичен ремонт, но той не може да бъде завършен поради липса на финансови средства. Това стана ясно от нарочно прессъобщение на правителството.

На пръв поглед дарението изглежда като много богоугодно дело. Съвсем отделен е въпросът, дали Арсений Сливенски не може сам да плати ремонта за своята резиденция. Да припомним, че в диоцеза на Арсений попадат Сливенска, Ямболска и Бургаска, както и части от Хасковска и Старозагорска област. Като най-голяма по площ в страната митрополията държи и лъвския пай от църковното имане. В нейните граница попада цялото Южно Черноморие – от Обзор до Резово.

Наред със стотиците хиляди декари ниви, епархията е собственик и на немалко апетитни терени в курортните градчета. Земеделските земи всяка година се дават под аренда, а наемът на декар не пада под сто лева. Това прави поне 10-20 милиона лева годишни приходи в църковните каси. Те, както знаем, са освободени от данъци. Отделно са търговията със свещи, даренията и други платени услуги в стотиците епархийски църкви.

Твърди се, че годишните приходи от венчавки, панихиди и литургии също са милиони левове. Колкото и редовите свещеници да прибират под масата част от средствата, лъвският пай отива в митрополитската каса. Неслучайно в Сливен е едва ли не публична тайна, че подкупът за назначение в атрактивна църква на морето е сред най-високите и достига 100-200 хил. лв. Така де, парите се избиват бързо…

В Сливенската епархия си докарват огромни пари и от разпореждането с десетките хиляди декари църковни терени в курортните градчета. Уставът на БПЦ забранява тяхната продажба, но покойният митрополит Йоаникий бе измислил хитър начин да я заобиколят. Имотите в регулация се отдават под наем – за 50 години, а с договора върви и правото за застрояване.

Подобни сделки има не една и две. Повечето с хора, чиято биография е доста спорна. Като бизнесмена Кристиян Киров, за когото в Бургас вървят слухове, че е близък до хора от бившите силови групировки. През март миналата година неговата фирма „Ворик финанс мениджмънт“ сключва договор за 50-годишен наем на парцел от 4 декара в парк Росенец край Бургас. Теренът е част от екологична зона, но духовниците предвидливо са си извадили разрешение от РИОСВ, че наемателят може да вдигне 12 луксозни вили и прилежащата към тях инфраструктура. В замяна Киров трябва да плаща наем.

Други, облажили се с църковни имоти, са с далеч по-солидни биографии. Като кредитния милионер Георги Агафонов, разкрит и като агент Здравков от ДС. Агафонов, който така и не е осъден за източените стотици милиони левове от фалиралата банка „Славяни“, нагледно доказва, че за него няма невъзможни неща. Напук на устава на БПЦ, през 2022 г. негова фирма успява да си купи близо 3000 декара църковни имоти. Терените са все на атрактивни места – част от тях в Бургас, а останалите – в парк Росенец, рибарското селище Ченгене Скеле и край плаж Отманли. Само от тази сделка Сливенската митрополия би трябвало да е изкарала десетки милиони левове и да не разчита на подаяния от държавата, обясняват брокери.