Процедурата по избор на нов глава на Българската православна църква (БПЦ) започва в четвъртък (20 юни), след като патриарх Неофит почина на 13 март на 78-годишна възраст. Изборът е в две стъпки, а окончателното решение ще бъде взето на 30 юни.

Светият Синод се събира тази сутрин, за да излъчи измежду членовете си трима кандидати за патриаршеското було. Заседанието може да продължи и в следващите дни, ако никой от номинираните не събере изискваното мнозинство от две трети от гласовете. При предходния избор през 2013 г. то трая два дни, в които имаше близо 30 прегласувания и накрая се наложи промяна на правилата, за да се стигне до решение. Крайният срок за излъчване на кандидатите е полунощ на събота срещу неделя, тъй като уставът на църквата изисква това да стане най-малко седем дни преди финалния избор.

За 30 юни в Синодалната палата в София е насрочен Патриаршески избирателен събор. Тогава над 100 делегати ще решат с тайно гласуване кой от тримата посочени от Синода кандидати ще е новият глава на Българската православна църква.

Пред всеки кандидати за патриаршеския престол уставът на църквата поставя четири изисквания:

• да е епархийски митрополит (такива са членовете на Св. Синод)
• да е не по-млад от 50 години
• да е управлявал епархия като владика поне 5 години
• „да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред“

Трима от членовете на Синода не са навършили 50 години. Това са Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Старозагорският митрополит Киприан и Неврокопският митрополит Серафим, който ще достигне нужните години само четири дни след избора – на 4 юли тази година. Доростолският митрополит Яков не изпълнява условието да е управлявал епархия поне 5 години. Най-новият член на Синода – избраният в края на май Сливенски митрополит Арсений, не отговаря и на двете условия – той е на 38 г. и току що пое епархията си.

Така деветимата достоизбираеми митрополити, измежду които остава да бъдат излъчени тримата кандидати са: 

• Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф
• Великотърновски митрополит Григорий
• Плевенски митрополит Игнатий
• Ловчански митрополит Гавриил
• Пловдивски митрополит Николай
• Варненски и Великопреславски митрополит Йоан
• Русенски митрополит Наум
• Врачански митрополит Григорий
• Видински митрополит Даниил

Възможен ли е отказ от номинация

След кончината на патриарх Неофит Пловдивският митрополит Николай неколкократно заяви публично, че не желае да участва в избора и няма да приеме да бъде предложен за патриарх. Това обаче не означава, че името му няма да е сред обсъжданите.

Уставът на църквата не предвижда процедура по отвод, а според богослови служението представлява послушание към църквата, така че още когато приеме да стане епископ, всеки духовник знае, че някой ден може да стане митрополит и патриарх и трябва да се подчини на дълга си.

„Митрополит Николай е в правото си да каже, че не желае да бъде избиран. Няма обаче как да не приеме, защото в църквата ситуацията е като в армията – отиваш там, където те пратят“, обясни за „Дневник“ проф. Дилян Николчев, специалист по църковно право и преподавател в Богословския факултет на Софийския университет. По думите му Синодът може да се съобрази с желанието на Николай Пловдивски и да не го постави сред достоизбираемите, но може и да го включи в листата с кандидати и тогава той няма думата.

През 2013 г. Синодът реши да не взима предвид направените отводи и да включи имената на всички митрополити, отговарящи на условията, в списъка на избираемите кандидати.

Колко гласа са нужни за избор

След смъртта на патриарха, Светият Синод се състои от 14 митрополити. Според устава кандидатите се избират с тайно гласуване и мнозинство от две трети от гласовете, но опитът сочи, че има различни тълкувания на колко гласа се равнява това мнозинство.

През 2013 г. първоначално беше възприето, че изискваните гласове са десет. Единственият номиниран, който успя да ги получи обаче беше Старозагорският митрополит Галактион. След като никой друг не успя да събере нужната подкрепа и под заплаха да се провали изборът, Синодът прие решение, че нужното мнозинство се равнява на 9 гласа и определи по новите правила другите двама претенденти – митрополитите Неофит и Гавриил.

„Две трети категорично означава десет гласа“, коментира пред „Дневник“ свещеноиконом Михаил Михайлов, асистент в Богословския факултет на Софийския университет. По думите му при определянето на мнозинство не се закръгля, а се взима предвид всяко започнато ново число. Така две трети не са 9.2 , а 10 гласа. Михайлов припомни, че срещу решението през 2013 г. за преизчисление на кворума се обяви тогавашният наместник-председател на църквата – Варненският митрополит Кирил. Въпреки неговото особено мнение и гражданските възражения тогава, то остана в сила. Решенията в църквата пък не подлежат на съдебен контрол.

Фаворитите са Пловдивския митрополит Николай, Ловчанския Гавриил и Варненския Йоан

По неофициална информация на „Дневник“ сред фаворитите за избор са Пловдивския митрополит Николай и Ловчанския митрополит Гавриил, а „24 часа“ споменава към тях и Варненския митрополит Йоан.

Гавриил Ловчански, който е митрополит от 2001 г., беше сред малцината членове на Св. Синод без агентурно досие, уличаващо го в сътрудничество с бившата Държавна сигурност. Той беше сред излъчените от Синода кандидати и през 2013 г.

Наблюдатели на процесите в църквата посочват, че е известен с проруските си позиции. В края на 2022 г. – няколко месеца след началото на войната на Русия срещу Украйна и след като Москва обяви България за неприятелска държава, той участва в литургия в Руската цъква в София в съслужение с Волоколамският митрополит Антоний от Руската православна църква, който тъкмо беше поел функциите на външен министър на Московската патриаршия. На литургията присъства руският посланик в България Елеонора Митрофанова. За случая се разбра от декларация на парламентарната коалиция „Демократична България“, която заяви, че Антоний е пристигнал в България без покана от БПЦ, което е нарушение на църковния ред и на практика нарушаване на българската църковна независимост.

Смята се, че близки до неговите възгледи имат също Видинският митрополит Даниил и Неврокопският Серафим.

Гавриил беше сред митрополитите, които не се съгласиха с опита на Синода да промени правилата и да спре участието на миряните в епархийските избори. Синодът одобри новите правила веднага след касирането на избора на Сливенски митрополит, но след това отмени решението си.

Пловдивският митрополит Николай минава в последните години за прозападно настроен, въпреки че е възпитаник на Московската духовна академия и в миналото имаше доста остри изявления срещу насажданите от Европейския съюз ценности. На среща с Волоколамския митрополит Антоний, малко след службата в София, той се изказа срещу войната в Украйна. Запознати с работата му в последните години допускат, че Николай, който при последния избор нямаше навършени 50 г., може и сега да отстъпи назад, оставяйки близък до него митрополит да получи бялото було.

Митрополитът ръководи най-голямата епархия в страната, като от години демонстрира открито връзки с политици и бизнес, които облагодетелстват управлението му, посочва „Капитал“. Изданието припомня, че за архонти на Пловдивската епархия бяха провъзгласени оръжейният търговец Петър Манджуков, сътрудник на бившата Държавна сигурност, и Георги Гергов, който е почетен консул на Руската федерация. Медийни публикации акцентират на охолния му начин на живот, а пловдивското издание „Под тепето“ съобщи през 2022 г., че автомобилът му е обзаведен с незаконно поставена сигнална лампа, каквато имат право да ползват само коли със специален режим на придвижване.

Като знак за влиянието на Николай Пловдивски в Светия Синод беше приет изборът на Сливенски митрополит. Начело на епархията беше избран Знеполския епископ Арсений, бивш викарий на Пловдивския митрополит. Неофициално в църковните среди се говореше, че именно отпадането на Арсений от надпреварата е била причината за касирането на предишния избор в Сливен. В словото след избирането си той нарече Николай свой духовен баща и засвидетелства своята вярност и признателност към него. Новият митрополит беше подкрепен от Великотърновския митрополит Григорий, Плевенския Игнатий, Западно- и Средноевропейския Антоний, Русенския Наум, Старозагорския Киприан и Доростолския Яков.