„Хората всъщност се присмиваха на президента и речта на Доналд Тръмп пред ООН бе сполетяна от съдбата, от която той винаги се е опасявал“. Това е заглавието на статия на „Вашингтон пост“ за вчерашната реч на президента на САЩ пред Общото събрание на световната организация. Според вестника Тръмп е целял да обясни на тази най-голяма световна сцена, че САЩ изграждат суверенитет независимо от желанията и нуждите на другите държави, но е получил заслужено наказание. Триумфът му бе помрачен от смях по негов адрес, когато се похвали, че за две години правителството му е постигнало повече от почти всички правителства в историята на САЩ. Този момент е показателен за острите възражения на световната общност към президент, който обича да нанася болезнени удари на традиционни съюзници и партньори на САЩ в области като търговията, съюзите за сигурност и обикновената дипломатическа учтивост, пише вестникът.

Изданието цитира Томас Райт от Института „Брукингс“, според когото Тръмп „винаги е бил обладан от мисълта, че хората се присмиват на президента“. Експертът си припомня, че от средата на 80-те години Тръмп повтарял: „Светът ни се смее. Те мислят, че ние сме глупаци ли?“. Райт оспорва твърдението на Тръмп оттогава, че всеки президент на САЩ е бил обект на присмех по света и предрича, че вчерашната случка ще разгневи Тръмп и ще повлияе на присъщата му нестабилност.

Но моментът не е просто смущаващ. Той е пример за баснословните изявления на президента, който според наши изчисления, пише „Вашингтон пост“, за двете години на поста е направил над 5000 неверни или подвеждащи изказвания. Тъй като наближават междинните избори за Конгрес, Тръмп започва да се хвали с дългия списък от постижения на своята администрация, както прави и на предизборни прояви, заключава вестникът.

Лондонският „Дейли телеграф“ също отбелязва смеха в залата по адрес на Тръмп, но привлича вниманието и към острите му критики към Иран, че е „водещ спонсор на тероризма в света“ и че сее „хаос, смърт и разрушение“. Вестникът изтъква и призива на американския президент към страните по света да загърбят многонационалните организации и да сложат акцента върху нуждите на своите народи.