Какво е да си Георги?

Зависи от гледната точка. В един момент е може би радостно, докато си по-малък, след това става задължение и накрая преминава в отговорност, като станеш вече по-зрял човек. Отговорностите, които възлагат на тебе – близки, познати, семейство, хората. Името, което носиш, наистина задължава много и сме длъжни да го пазим.

Обикновено Георги е, така, наследствено име. Някой дядо ли сте имал?

Не, имал съм вуйчо, който е починал преди аз да се родя и на него съм кръстен.

Като споменахте детството, младостта, семейството – малко ме изкушавате. Като млад сте бил женен за Десислава (Десислава Радева, съпругата на президента Румен Радев – бел. авт.).

Така е, не го отричам. Тука ще бъдат кратки отговорите.

Аз и нямам намерение да навлизам в лични дебри, но, някак си, избягвате да говорите за сегашната съпруга на президента Радев.

Не мисля, че е редно да се навлиза в личния живот, било то на който и да е! В случая – на президента и неговата съпруга. Затова, съвсем умишлено сте забелязали и Вие, не си позволявам да коментирам каквото и да било, по какъвто и да е повод. Така че всеки има право на собствен личен живот и аз отстоявам това правило, както предполагам и повечето колеги правят.

Абсолютно съм съгласна, само се изкушавах да Ви питам – много ли я обичахте?

Нека не влизаме в такива лични въпроси.

Нищо лошо…

Не, няма нищо лошо, просто мисля, че не би трябвало това да е темата на разговора.

Добре, не, просто преди споменахте семейство, младостта и аз… Даже нямах намерение…

Сигурно млад човек, когато се влюбва, сигурно обича достатъчно, за да се ожени, да има дете, семейство, така че е било в рамките на нормите, които позволява животът.

Синът Ви сега какво прави (Страхил Свиленски, син на Десислава Радева и Георги Свиленски – бел. авт.)?

Синът ми е студент в момента, втора година. Спортува, волейболист, и се развива по собствен път.

Щастлив ли сте?

Ами, мисля да! Нямам основание да бъда нещастлив. Доколкото животът дава тези предизвикателства, пред които сме поставени, мисля, че нормално, като за всеки един българин.

Какво е за Вас щастието, какво Ви прави щастлив?

Ами щастието е… Какво е щастието?! Първо – да можеш да помагаш на хората това, за което сме се отдали политиците. Ако можем да го постигаме по-често – сме по-щастливи. Ако обаче не се случва – вечер, като се прибера, съм и малко нещастен. За съжаление, в ситуацията, в която съм, като опозиционен народен представител, по-рядко ми се отдава това нещо, но въпреки всичко трябва да се радваме и на малките неща, които се случват и на малките радости, които ни споделят.

Защо по-рядко Ви се отдава, защото Вие сте свикнал Георги „Победоносецът”, да сте победител ли, така ли? А сега, като опозиция, нещо не можете често да побеждавате.

Защото виждам, че голяма част от хубавите намерения, се опорочават, под формата на това, че са политически желания или политизиране на нещата и подминават ето така, защото са предложени от БСП, от партията, която…

Кое е хубаво намерение, например? Сега изведнъж се сещате, че БСП сте предложили, пък не сте могли да го осъществите, защото се е осуетило от ГЕРБ?

Ето днес, примерно, предложихме Закона за възрастните хора. Такъв закон в България няма. Възрастните хора го искат, те го очакват. В крайна сметка не беше приет само защото е предложен от БСП. В комисия, когато го гледахме, колегите: „Да, много е хубав; да, трябва да има закон; да, ще мислим по този.”. Обаче го отхвърлиха!

С какви аргументи го отхвърлиха?

С аргументите, че не са го внесли те, това е.

Така ли? Не, Вие го перифразирате!

Не, не го перифразирам!

Кой го каза това?

Влезте в стенограмата на Комисията за взаимодействие с гражданските организации. То беше, преди три-четири месеца го гледахме. Там всеки, който се изказа, каза, че законът е добър, законът е нужен, има нужда от някакви поправки, че е закъснял, че трябва да има такъв закон, обаче гласуват против! Защо? Можеше да бъде приет на първо четене, да се внесат поправки между първо и второ, да постигнем един консенсус, но просто, защото БСП го предлага, а не са се сетили те – идеята се опорочава. Няма логика, и аз като Вас се чудя!

Не знам, иска ми се да мисля, че не е така. Този кадър, това, което виждам в отражението, ме, така, провокира да Ви попитам – какъв е огледалният ефект от неуспешните политики?

Огледалният ефект го изпитват всички български граждани, защото това се наслагва. Това наслагване на такива неприети законодателни инициативи започва да дава неувереност в който и да било, било то в управляващи, било то в опозиция. Съветът ми, наистина, към колегите, както и те искат да има повече съгласие – когато отхвърлят нещо, да го четат повече, да го видят, действително да изкарат мотиви, които ще бъдат приети от обществото, което трябва да разбере защо е отхвърлен даден законопроект, а не защото БСП го е внесла.

Добре де, ама и Вие понякога водите… Сега сигурно пак ще ме обвините, БСП, в някаква пристрастност, но и Вие понякога водите едни такива, политики, които смятате, че няма да минат, че не са добре изпипани или че не им е времето сега, но просто, понеже трябва да бъдете опозиция, го правите, не е ли така? Турете си ръка на сърцето.

Не, вижте, ние сме се явявали на тези избори с предизборна програма, в която сме заявили различни политики, по различни сектори. Единственият начин опозицията да защитава тези избиратели, които са я пратили в парламента, е тази програма да я превръща в законодателни инициативи.

Добре де, ама не са Ви избрали!

Може би някога не е времето или не е момента, в който ги внасяме, но в крайна сметка парламентът е динамичен орган, законодателен, и ние внасяме, защото знаем, че много време отстояват тези законопроекти в деловодството. Поради тази причина остават с впечатление, че те не са внесени навреме или пък преждевременно и затова така се случва.

Добре де, но направихте един, примерно, опит да внесете алтернативен бюджет. Честно си сложете ръката на сърцето – биваше ли го този документ?

Слагаме и двамата ръка на сърцето, защото беше и конгресен документ на партията и ще видите, че във всичките предложения, които ние направихме с алтернативния бюджет и  бяха отхвърлени по време на гласуването на бюджета, след това премиерът Борисов ги изпълни, той изпълни нашия бюджет, той не изпълни бюджета на ГЕРБ, без да го актуализира!

Какво точно?

Говорим за парите за Зографския манастир, говорим за 15 000 000 за БАН – това бяха заложени пари в нашия. Говорим  за 100 000 000 за полицаите, говорим за парите за служителите в затворите – всичко това беше записано в нашия бюджет и не беше прието, с аргумента, че няма пари. В крайна сметка се видя, че с правителствено постановление – пари има! Тоест, защото се прави политика на инат!

Виждате ли, че не е? Значи, има политики, които са разумни, важни и на момента оценяват се, и се осъществяват. Значи, когато е адекватна политиката – става.

Да, но защо не беше прието, където му е мястото в българския парламент, при обсъждане?

Простичко, г-н Свиленски, по пера, един бюджет, вие знаете много добре, че се прави по пера.

Точно така.

Ама, не бяхте казали откъде ще се вземат парите.

Всичко бяхме казали – от събираемостта на тази прословута контрабанда, с която г-н Борисов се хвали навсякъде.

Ама , абстрактно Вие екстраполирахте!

Ето, парите ги има, нали така?

Да.

Плащат се, взето е постановление, решено е и се изплащат. Значи ние сме били прави, значи сме знаели, че от тази контрабанда ще влязат тези пари и те да бъдат дадени за политики.

Значи, Вие, признавате на Борисов ефективност в борбата с контрабандата, така ли? Защото имаше и друга теза – сега казвате, че от парите от контрабандата, пък преди го обвинявахте, скоро, преди десетина дни, че няма събираемост.

Аз не знам парите, дали, са точно от контрабанда. Това ще го видим, когато дойде актуализацията на бюджета, защото няма как толкова пари да бъдат изхарчени, без да бъде направена актуализация и там ще видим от какво. Ако се окаже действително от контрабанда – разбира се, че ще получи своето признание.

Добре. На първомайската манифестация, която я бяхте увенчали с дрон… Червен ли беше този дрон?

Дронът ли, не, не знам, какъвто се продава, дали е бил червен!? Чак такъв символ не сме търсили.

Шегувам се! Беше ли ефективен политически ход и не беше ли малко пресиленко?

Не, аз мисля, че за последните години – това е едно от най-силните мероприятия, не на БСП, а на хората. Най-силното активно действие на българските граждани, които показаха, че имат смелост да излязат на улицата и да заявят с ясен глас какво ги притеснява.

Кои са тези български граждани?

Ами, Вие, видяхте, понеже винаги сме обвинявани, че на нашите протести има предимно възрастни хора, пенсионери…

Бая бяха!

Този път обаче младите бяха доста повече. „Канал 3”, който предаваше пряко…

И „Радио К2” също.

И „Радио К2”, които предаваха пряко шествието, митинга – показаха колко млади хора има. Действително – студенти, учещи, работещи, за съжаление бедни! Всички те бедни – и работещите, и неработещите. Бяха еднакво бедни и затова беше този протест.

Не бяха ли малко?

Не мисля, че бяха малко. Мисля че 15 000 души…

Е, не бяха 15 000.

Добре, няма да споря – колкото кажете, толкова. Ще се съглася.

Не, няма нищо да кажа. Аз просто гледах. Ами, гледайте си кадрите.

Гледал съм ги.

Е, не са 15…

Аз участвам в протестите, в митингите на БСП, от повече от 20 години. Организирал съм, бил съм част от организаторите и мога да преценя все пак колко хора бяха. Действително, толкова много скоро не са били.

Честно, не бяха 15…

Няма да споря, няма значение, и 1000 да с били, за мене бяха 15 000, но да кажем 1000. Важното е, че тези хора имаха смелостта да излязат, да извикат, да изкрещят! За съжаление, нямаше кой да ги чуе. Тези, които трябваше да ги чуят, се бяха скрили в едно министерство и от там даваха някаква пресконференция.

Не се скриха, после дадоха пресконференция.

Защо не излязоха пред хората? Защо трябваше да се крият и да чакат да стане 15 часа.

Защо да излизат?

Да излязат. Това, което го говориха там, нали, те искат да отговорят. Щяхме да им дадем думата. Да се качат на сцената и да ги кажат тези неща, за които говорят скрити.

Защото, Вие, само това чакате – да излязат двама-трима души и да почнете да ги освирквате, и да…

Не, ние, хората  щяха да ги освиркат.

Вие, нямаше как да не ги…

Ние нямаше да ги освиркаме.

Хайде, моля Ви се…!

Ние щяхме да им съдействаме да се качат, за да бъдат освиркани.

Нали, така…!?

Така.

Хубаво. Боец сте, заместник-председател на парламентарната група. Това голяма позиция ли е?

Ами, отговорност…За позиция заместник-председател на парламентарна група, е отговорност. Да, действително ангажиментите, които имам като заместник-председател, са доста повече, отколкото като народен представител само, но в крайна сметка така е решила групата.

Корнелия Нинова добър водач ли е? Да видим какво ще кажете.

Вижте, за един лидер дали се справя или не се справя – показват резултатите. С всичко друго влизаме в критериите на това – с какво точно не се е справил или с какво точно се е справил. Ще го видим на изборите.

На кои избори? Първо идват европейските, за Европейския парламент.

Аз мисля, че първи ще бъдат парламентарни избори.

Аха…!

Това, което усещам, а мене усетът не ме е подлъгвал досега, г-н Борисов няма да издържи до европейските избори.

Защо?

Ще си тръгне доста по-рано. Най-малкото конфликтите, които имат вътре в коалицията – „Патриотите” помежду си, ГЕРБ с „Патриотите”, самият Борисов с парламентарната група. Да не забравяме колко…

Какви конфликти имат, я кажете?

Георги Свиленски: Да не забравяме колко законопроекти…

Не правете fake news (превод – фалшиви новини – бел. авт.), какви конфликти?

Не, не, не правя, казвам да не забравяме колко пъти парламентарната група гласува решения против волята на г-н Борисов. Най-малкото беше със санкциите…

Нали, Вие, искате така….Как се казва??? Свободата на мнение, както било при Вас, в БСП… ГЕРБ  да не са такива, единни! Нали, Корнелия Нинова ги обвиняваше, че били прогласували избора на Борисов без конкуренция, безалтернативно!

Ами, то това си е задължително, може би. Така да си го гласуват, защото няма как, той им е председател. Не може ние сутринта да искаме декларация по темата „Скрипал”, г-н Цветанов да я отхвърля категорично и да каже, че ние трябва да застанем на позицията – да бъдат отстранени руските дипломати и само след един час да получи звучен шамар от Министерски съвет, от който не знам, дали, още не му пищят ушите, с позицията на правителството.

Чакайте малко. Тука говорите за едни по-, как да кажа, свързани с по-висшата дипломация въпроси, нали така?

Да де, но г-н Цветанов мисля, че трябва да ги знае тези въпроси от по-висшата дипломация, защото все пак по-често ходи до…

Ще дам и обратния случай – г-н Борисов много искаше, май, да се приеме Истанбулската конвенция, обаче, след като получи, така, обратното мнение, включая и от Вас, и от хората, и така нататъка, той пък даде заден, независимо, че натискът за Истанбулската конвенция идва, представи си, от Партията на европейските социалисти, най-много от вашия бивш лидер и сегашен председател Сергей Станишев. Това беше европейска директива.

Разбира се, че на този натиск г-н Борисов беше подложен много жестоко от всички страни. Важното е, че той успя и чу в този момент, не знам докога, обаче, тъй като засега конвенцията е само оттеглена. Мисля, че Министерски съвет…

Не, сега в момента, в Европейската комисия, питайте Сергей Станишев, се опитват да вкарат, „под килима”, Регламент №2 за еднополовите бракове.

Ние имаме ясна позиция и за еднополовите бракове, и за Истанбулската конвенция, на Националния съвет. Няма нужда да коментираме, с когото и каквото и да било.

Е, да де, но Сергей Станишев все пак е лидер на социалистите, на европейско равнище.

Българската социалистическа партия е демократична партия. Решенията ги взема с гласуване и това се случва на национален съвет. Там колегите, с немалко мнозинство, решиха, че не могат да подкрепят, по този начин предложена, Истанбулската конвенция.

 Ето така, допуснете, че и в ГЕРБ се случва така понякога, макар и рядко за Вашите очи.

Сигурно се случва, но пак казвам – това за мене е един доста голям разнобой между г-н Борисов, парламентарната група, г-н Цветанов. Това си е тяхна работа разбира се.

Добре, да не философстваме, но човек не винаги има оформено мнение в началото, нали? Няма нищо лошо – човек да се променя, нали, ако има разум. Вярно ли е, че ще ставате евродепутат?

Аз, за последните два месеца или три, чух доста неща…

Това лошо ли е?

Не, няма нищо лошо, просто няма нищо вярно. Първото беше, че съм се устремил в поста на Корнелия Нинова. След това беше, че съм се устремил в поста на г-жа Фандъкова и сега в поста на г-н Станишев. Нищо вярно няма.

Хубаво споменавате и г-жа Фандъкова. Ще видим дали ще станете евродепутат тогава. Има време.

Разбира се, животът е пред нас. Живот и здраве!

Но, след това, предстоят местните избори. Да Ви кажа честно и аз чух също, че са Ви обсъждали вътре в БСП да бъдете издигнат за кандидат за кмет.

Вътре в БСП не знам дали е обсъждано, тъй като аз нямам такава информация. По-скоро в медийното пространство върви такава информация. Неминуемо това довежда до някакви дискусии, може би, и вътре, и извън партията.

Не сте ли обсъждали кандидатура за кмет на София?

Все още не. Това ще стане по надлежния ред, който изисква и нашият устав и партията.

Вие, ако Ви питам, ей сега – кой Ви излиза, така, на „първа” ръка?

Вижте, за София най-важното е, първо, кандидатът за кмет да бъде припознат от повечето столичани, защото…

Само да Ви напомня една гадничка истина – Вие кмет, БСП, не сте имали от 1990 г. в София.

Да, но 2003-та сме имали мнозинство.

Голяма работа, кмет не сте имали.

Е, да, ама сме имали най-голяма група съветници.

И какво? С какво ще се похвалите, 2003-та какво сте свършили?

Били сме конструктивна опозиция тогава. Това, че не сме имали кмет и че не сме имали мнозинство в Общински съвет, могат да го видят всички столичани в живота…

Добре де, как ще Ви припознаят за кмет, вие представяте ли си? Това от 1990-та, колко са, 28 години, 29 ще станат.

Аз мисля, че не всички столичани са доволни от живота, който живеят в София, с нерешените проблеми. Като започнем от въздуха, чистотата на въздуха, минем през паркирането, градският транспорт, въпреки, че ще кажете – нови средства транспортни, нови трасета, метро, и стигнем до крайните квартали, където тези хора са зарязани, за тях никой не мисли. Инвестиция е само по Витошка. Елате в Люлин,  да видите за  какво става въпрос…

За да бъде припознат кандидат за кмет на София, на БСП – какво според Вас той трябва, не само да обещае, ами да изглежда, че наистина ще го свърши? Какво е реалистичното обаче, а не фантазия?

Реалистичното е първо да представим една реалистична, както казвате Вие, програма, за която хората да повярват, че може да се случи, да повярват на тази програма. Да не бъде корумпиран, защото със случаите, които се виждаме в Столична община и в едно районно кметство, не ми се мисли какво е по другите райони…

Какво виждате в Столична община?

Имам предвид в район Младост.

Случайно ли се изпуснахте за Столична община?

Район Младост е част от Столична община и един от 24-те района, за съжаление…

А другаде има ли корупция?

Това казвам – няма как в един район да има, а в другите 23 да няма. Не искам обаче да хвърлям обвинения, не искам…

Можете ли да я извадите, Вие, като контрааргумент и като Ваш коз по време на изборите?

Кое, корупцията?

Да, ако знаете определени случаи.

Ако има случаи – всичко ще извадим, няма да бъде спестено нищо. Нито на г-жа Фандъкова, нито на…

Знаете ли нещо?

До колкото имам информация – събира се такава информация, защото няма как да искаш да подобриш живота и статута на столичани и на гостите на София, без да ограничиш корупцията и да вкараш тези пари именно в бюджета на Столична община.

Добре, ще говорим друг път пак за местните избори, защото темата е много широка и ако тръгнем да говорим на равнище България… Един последен въпрос. На своя имен ден обикновено, Вие, получавате пожелания. Обаче, сега ще Ви помоля да пожелаете нещо на лидера на ГЕРБ… А, сбърках, я пожелайте нещо на Бойко Борисов.

На лидера на ГЕРБ ще му пожелая по-често да идва в българския парламент, за да чува по-често опозицията, защото ние не му мислим лошото. Ние мислим доброто на България, а то може да се случи, когато българският премиер, който и да бил той, чува българската опозиция и се коригира, когато трябва, по нейните желания!

Така, вярвам, че ще Ви чуе, но lapsus linguae (превод – грешка на езика – бел. авт.), което направих, беше, исках да пожелаете на лидера на БСП, Корнелия Нинова, нещо за своя имен ден. Какво ще й пожелаете на нея?

На Корнелия Нинова ще й пожелая просто да има сили, да удържи това, с което е заела, да промени България!

Илиана Беновска: Да де, но критично беше пожеланието към Борисов, а към Корнелия – не!

Това не е малко, да имаш силите да промениш България, трябва доста подкрепа и доста компромиси, и доста сили, за да удържиш на всички тези неща.

Е, за интригата, кажете нещо все пак – какво трябва да отстрани в себе си? Тя толкова ли е безгрешна?

Е, сега аз да казвам за една жена…

Каква „жена“, тя е един председател!?

Една жена, било то и председател, какво трябва да отстрани!? Мисля, че не е кавалерски.

Аз говоря не визуално и женски, а политически.

Аз също нямам предвид визуално. Казвам Ви политически. Така че…

Тя, след като е дръзнала да бъде лидер!

Вижте, след като е избрана от делегатите на конгреса, след като направи две победи или една победа и удвояване на резултата на народните представители, мисля, че това, което трябва да притежава като лидер, го притежава. Оттук нататък й пожелавам да надгражда, за да може тези 80 народни представители да станат 128.