Охраната на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган от Националната служба за охрана (НСО) внезапно е била свалена на 26 юни (сряда). Това заяви в четвъртък (27 юни) в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ Гюнер Тахир, председател на „Национално движение за права и свободи“ (НДПС) и един от основателите на ДПС.

Твърдението му предизвика интерес по две причини. Едната е дали почетният председател на ДПС Ахмед Доган все още е бил с държавна охрана и отпадането означава, че е преценено, че вече няма риск. Другата е, че свалянето на охраната може да бъде разглеждано и като знаково за загубата на позиции на съответния политик. В края на 2015г. например НСО спря да пази тогавашния председател на ДПС Лютви Местан, след което той разказа, че е получил ултиматум да си подаде оставката от поста и в момента, в който времето изтичало, видял как охраняващият полицай си събира нещата и си тръгва с обяснението, че му е наредено. В последствие охраната е частично възстановена.

Проверката дали някой е охраняван от НСО – по преценка на комисията, която може да реши да бъдат пазени действащи и бивши партийни лидери и други лица, защото има заплаха за националната сигурност – е на практика невъзможна, защото според службата това попада в графата „класифицирана информация“.

Вероятно най-дълго охраняван извън официален пост

И в петък (28 юни) от НСО отговориха по обичайния начин пред „Дневник“, че не могат да кажат кого пазят и кого не. Последната публична информация за държавна охрана на Доган е от лятото на 2020г. след събитията пред т.нар. „летен сарай“ в Росенец на Черно море.

Тогава на 7 юли 2012 г. лидерът на „Да, България“ Христо Иванов опита да посети плаж публична държавна собственост близо до мястото, но беше спрян от охранители от НСО. Те го изблъскаха, държаха се грубо и хвърлиха в канавката носеното от него българско знаме. Четири дни по-късно – на 11 юли с.г. тогавашният министър-председателят Бойко Борисов поиска от изпълняващия по същото време длъжността началник на НСО да свика незабавно комисията по Закона за НСО, която да реши Пеевски и Доган вече да не ползват държавна охрана. Борисов разпореди на главния секретар на МВР и председателят на ДАНС да вземат участие в заседанието и да гласуват за сваляне на охраната на Пеевски и Доган.

„Когато МВР ми докладваха за атентата срещу Алексей Петров с гранатомета, същите извършители бяха наели апартамент месеци преди това с пряк изстрел и намерихме и схемата, показаха ми схемата, по която е трябвало със снайпер да бъде едновременно ликвидиран и Петров с гранатомета, и Пеевски от апартамента със снайпер, каза тогава Борисов. И затова сложихме охрана“. С това той припомни защо депутатът от ДПС (до 2024г. Пеевски не заемаше никакви официални позиции в партията) също е бил охраняван.

През 2016 г. тогавашния главен секретар на МВР Георги Костов обяви, че Пеевски е с държавна охрана. Като повод за назначаването й той посочи информация от „достоверен източник“ за готвено покушение срещу него.

През 2018 г. се разбра, че Доган е пазен, заради заплаха от друга държава.

„Нямаме необходимост да ни пази служба като НСО, която се компрометира изключително. Нека тази служба да пази олигарсите, които нанесоха тежки щети на България. Може същата служба да изпрати държавни гардове и в Дубай, да пазят Васил Божков“, било мнението на Доган и Пеевски, цитирано тогава от близкото до ДПС издание „Монитор“.

Главният секретар на МВР Ивайло Иванов обясни по онова време пред медии, че дори и при отказ от охрана, дошъл от пазеното лице, той се разглежда от комисията и тя излиза с решение за свалянето.

През ноември 2020 г. изданието Mediapool поиска от службата информация за стойността на дългогодишната държавна охрана на Ахмед Доган и депутата Делян Пеевски, но тя се оказва държавна тайна. Тогава началникът на НСО обясни, че службата не съхранява информация за разходите по охраната на отделни лица и обекти.

Доган е само почетен председател на ДПС от 2013г., дотогава е и депутат (последно в 41-то Народно събрание), но и преди това и след това се е ползвал от охраната на НСО.

Кой пази Доган

През последните години, Доган може да бъде видян публично само когато гласува и то основно на парламентарни избори (през 2023г. той не беше засечен на вота за кмет на София). На последните избори – на 9 юни – екипът на „Дневник“ видя поне шест бодигарда, които го придружаваха в секцията. Това не е необичайно. Почетният председател на ДПС винаги пристига с поне два автомобила и няколко гарда, които влизат дори в стаята за гласуване.

Преглед на архивни кадри показва, че при гласуването му на местния вот през 2019г., един от гардовете е носел и т.нар. кевларено одеало, което може да пази от куршуми и летящи предмети (по това време охраната му със сигурност беше от НСО).

Част от гардовете винаги са неофициално облечени и нямат отличителни знаци на НСО (понякога те носят значки).

Според друга неофициална и непотвърдена информация Доган има частна охрана, осигурявана от близък до партията бизнесмен, като между гардовете е възможно да има и бивши служители на националната служба. Дали тя е изтеглена или намалена – няма информация.

Така проверката дали има или не държавна охрана, променян ли е статута й и какви са реалните, а какви – символните причини е почти невъзможна.

„Чистка в ДПС“, има ли сблъсък Доган – Пеевски

Гюнер Тахир заяви, че дни по-рано – на 17 юни Доган и Пеевски са влезли в остър сблъсък заради изолацията на съпредседателя на ДПС Джевдет Чакъров. „Той трябваше да е съпредседател и на Парламентарната група на движението, или поне неин зам. председател. Пеевски обаче го изолира и на практика му отреди позиция на редови депутат. Именно това е станало повод за конфликта. Сега, в очакване на ответна реакция от Доган той скоростно отслабва позициите му в партийните структури и парламента, за да спечели преднина“, коментира още Тахир.

Тахир определи събитията от последните седмици с думите „върви чистка на Пеевски в ДПС“.

На 21 юни т.г. след акция на антикорупционната комисия във Варна беше задържан бившия областен председател на местната организация на ДПС Сали Табаков. Арестът му бе последван на 25 юни от оставката като депутат на сочената като близка до него и Доган Филиз Хюсменова. Нейният аргумент беше слабото представяне на партията във Варна.

На 26 юни от парламентарната група на ДПС бе изключена и Айсел Руфад, а едновременно с това тя бе свалена и от поста на областен координатор на движението в Шумен. Като официална причина също бяха посочени „лошите изборни резултати на ДПС“ в областа и в Турция (като зам.-председател на партията Руфад отговаряше за вота в съседната държава).

Също на 27 юни служебният кабинет смени областни управители на Кърджали, Хасково и Търговище с представители на ДПС. Ресми Мурад зае мястото в Кърджали, Мехмед Атаман в Хасково, а Гюрсел Хасанов – в Търговище.

В събота от публикации в социалните мрежи (на Елван Атила – кандидат-депутат от Бургас на последните избори, но не влязла в парламента) се разбра, че е била освободена и дългодишната секретарка на Доган в централата на партията – Биршен Ибрямова. Тя е и съпруга на Джейхан Ибрямов, който е депутат осми мандат в този парламент и беше избран от Търговище. Ибрямов беше зам.-министър на регионалното развитие в правителството „Орешарски“. Биршен Ибрямова е в управлението (заедно с Доган) на две фондации, свързани с ДПС – „Либерална интеграция“ и „Хермес“.

В събота (29 юни) следобяд, пресцентърът на ДПС разпространи кратко изявление на Делян Пеевски от негова работна среща с общинските кметове на партията, на която са присъствали, както депутати, така и членове на ръководството й: „Новото начало за ДПС е факт. Който не го разбира, остава в миналото. За нас най-важен е гласът на хората и волята на структурите“, каза Пеевски.

В изявлението бяха изброени и присъствалите на срещата – нито сред тях, нито на разпространените кадри от събитието се вижда другия официално избран председател Джевдет Чакъров.