Илиян Василев е енергиен експерт и бивш посланик на България в Русия. Завършил е международни отношения в Университета за национално и световно стопанство. Бил е председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Основател и почетен председател на Българския икономически форум и на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Член на УС на Българската асоциация за външна политика. От 2007 г. до април 2011 е председател на Делойт България. Той коментира актуалната ситуация с цените на газа в интервю на Цоня Събчева за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.
– Посланик Василев, какво обърка правителственото разбиране за цените на газа, та се стигна до тази какофония, от която ние не разбираме, много-много какво точно се случва?
– Много неща са стечение на обстоятелствата. За голямо съжаление, надеждите и очакванията към тоя екип малко изпревариха реалната оценка на техните възможности, тъй като те очевидно нямат опит, не познават как работи механизмът с КЕВР, как работи и самата комисия.
Затова допуснаха обществото да остане с убеждението, че не „Булгаргаз“ е предложил тия 30 и няколко процента увеличение, а КЕВР. И ако бяха се запознали с правомощията на КЕВР, щяха да разберат.
Да, КЕВР има някаква възможност да спре и да намали цените, но правомощията му по закон – те трябва да се увеличат. И това, в рамките на този закон все пак не е хубаво човек с голям замах категорично, особено от една седмица на власт, да дава категорично съждение относно поведението и причините за кризата. Разбира се, нещата са по-дълбоки, защото има външни фактори.
Всъщност никой в България не назовава основната причина за тая турбулентност на енергийните пазари и за кризата. Това са климатичните политики, т.нар. преход от класическата енергетика към новата, на възобновяемите източници.
И тъй като този преход беше форсиран с едни насрещни планове за 2030 г., когато в пазарен процес вкарате политически риск или прекомерна, неоразмерена политическа амбиция, то пазарът не може да действа.
Вие блокирате пазара, той не може да се саморегулира между търсене и предлагане. Още повече, че в Европа – слушателите трябва да знаят – Европа направи всички възможно грешки. Не можеш да осъществяваш преход от точка А до точка Б при положение, че осигуряваш само 10% от потреблението на природен газ с местен добив. Ерго, ти зависиш от външната конюнктура и от това, какво става на глобалните пазари. И когато на глобалните пазари задуха вятър в Азия и Китай дърпа природния газ, в Европа хващат пневмонии. Неслучайно в Европа цените минаха 2000 долара за хиляда кубически метра.
И тук вече е основата човек да разбере, защо цените се изстрелват в стратосферата. Ние имаме един договор с азерите. Той е нефтено индексиран и той е изключително благоприятен. По него България получава най-евтиния възможен газ изобщо в Европа. Защо не го вземаме? Защото още в самото начало основният партньор на „Газпром“ в България – „Булгаргаз“ не желаеше този договор, тъй като 1 милиард ако беше влязъл в България, хайде, първата година няма да стане 1 милиард, но тия количества биха могли да влезнат през 2022 г.
През 2021 г. можеха да влязат някъде около 750 милиона от единия милиард, който ние бяхме договорили, 750 милиона или т.нар. про рата част на България от общите количества, които са транзитирани азерски газ по ТАР. Но това, ако беше влязло, това означаваше „Газпром“ да загуби почти 30% дял от пазара. А тия 30% дял от пазара влизат в конфликт не само с интересите на „Газпром“ да ги получи, защото тия приходи от продажбите на газ са залегнали в годишните планове, и без тях „Газпром“ не може да ги изпълни.
И тъй като „Булгаргаз“ действа де факто като филиал на „Газпром“, те не искаха да приемат този газ от Азербайджан и използваха формалния повод за това, че интерконекторът не е завършен, като оправдание да не вкарат този газ.
Сега интересното в тая цялата сага е, че азерската страна – има там една компания, която се нарича Азерска компания за доставки на газ, която е търговецът на природния газ от находището „Шах Дениз“ 2. Там има един консорциум, който се води от „Бритиш петролиум“ – СОКАР, та тези хора ни продават природния газ. И когато ти не си настоятелен и когато си измисляш поводи – че точката не била уточнена, пък нямало точка… Ами, ръководството на „Булгаргаз“ имаше целите 2018, 2019, 2020 г. – ако има проблем с точката на доставка – уточнете, решете го. Защото това е въпрос на управление на елементарен риск – интерконектор може да има, може да няма. Ама не било обяснено точно – близо до Комотини, не близо до Комотини. Изгубиха цялото време, а можеха да си уточнят нещата.
На всичкото отгоре азерската страна даде да се разбере, че тя по принцип не възразява и реално доставя на друга точка, Неа Месемврия т.е. и там отпада оправданието на „Булгаргаз“. И сега в цялата тая конгломерация от обстоятелства се оказа, че ръководството на „Булгаргаз“ направи една изключително непремерена и неоразмерена стъпка, когато премина от чиста нефтена индексация, защото когато индексираш договора си за газ към нефта, глобалният пазар на нефт е по-голям и по-устойчив на внезапни колебания, защото той е свързан.
Докато пазарите на газ са все още регионални. Северноамериканският пазар на газ е изолиран от азиатския, изолиран от европейски и тогава тия бури, които се развиват в Европа, те не се пренасят буквално в тоя мащаб и в тия размери и координати в Америка.
Но глобалният пазар на нефт е балансиран. И затова нефтената индексация си остана един добър репер. И какво направиха „Булгаргаз“? От 0% нефтена индексация преминаха към спот пазарите на борсите. Помните ли февруари, когато имаше фанфари, защото страхотен успех е бил постигнат от „Газпром“ и ни върнаха едни 200 милиона лева? Извинявайте, но да минеш от 0% репер към борсите, към 70% репер спот пазарите на борсите, компания, която няма никакъв, и един ден практика в търговия на спот пазари ден напред, изведнъж скочи на 70%?!
Още тогава ги предупреждавахме, направете, както другите компании направиха – както австрийската компания „ОМВ“, както „ЕНИ“ направиха – те тръгнаха с 12%, 15%, качиха на 25%, на 30%. И тогава, ако беше 50:50, пак нямаше да бъдем толкова изложени на рискове. Но сега, тъй като сме 70%, и всеки път като видите цената на спот пазара в Холандия, който зависи само изключително от внесен отвън газ от Норвегия, от Северно море, от LNG, от всякакви други източници, и когато тя скочи на 2000 долара или над 200 евро на мегаватчас, тук вече няма къде да ходим. Нито КЕВР може нещо да направи, нито „Булгаргаз“. Формулата е такава. А защо е тая формула? Ами пак ръководството на „Булгаргаз“ да уточни.
И сега те какво правят? Понеже са очевидно фалирали като доверие от страна на правителството, от страна на потребителите, във вторник започнаха с едни изхвърления: то да се смееш ли… Не бих се и смял, защото нещата са тъжни. Ако цената била добра – едното е бъдещо, вероятно, но не толкова вероятно събитие, възможно е обаче, то те от февруари щели да намалят цената. И тук вече има конкретна цифра – с 32%. Сега това е смешно, защото пазарът на природен газ влиза в най-усиления си сезон на търсене, тъй като това идва от студовете – консумацията се качва. Когато се качи консумацията, тя има две съставни части: има базово потребление – това, което се доставя по дългосрочни договори, при нас идва от Русия, и пиковото потребление – това, което е в екстремните студове.
И затова ние балансираме основно през теглене от „Чирен“. Но тъй като и в „Чирен“ няма достатъчно газ, нещата започват да набъбват като отговорност, която е извън обувките или извън мащаба на мислене на хората в „Булгаргаз“ и те сега започват: не, не, няма проблем, ние сме си изпълнили задълженията. И се чуди човек. Защото пазарът на газ от доста време не е пазарът на „Газпром“ и на съветската страна, при което договорите бяха тайни, правителствата се договаряха и от 1 януари едната година на 1 януари на следващата година ние разбирахме долу-горе какво става.
Пазарите са отворени, информация за това на каква цена „Булгаргаз“ получава азерски, руски и всякакъв друг газ има предостатъчно. И никакви тайни на договори не важат, защото в последна сметка въпросът на цената и на количество е въпрос на енергийна сигурност и това предопределя задължението за информиране от страна на обществения доставчик към неговите клиенти. И аз затова вдигнах тревога, че по данните на „Булгартрансгаз“, които са – а те всеки може да ги провери, „Булгартрансгаз“ има страница, оперативни данни, количества газ, които се теглят от „Чирен“, които са нагнетени – от нагнетените количества за целия период може да направи достатъчно просветена догадка, да изчисли, че примерно за целия нагнетателен период всички агенти – „Булгаргаз“ и други компании са нагнетили 372 милиона кубически метра.
От тях за тоя период, който е досега, от началото на отоплителния сезон и сезона, в който започна да се дърпа, са изтеглени над 110 милиона кубически метра. И като махнем и количествата, които държат и други компании извън „Булгаргаз“, се оказва, че на разположение на баланса на „Булгаргаз“ в момента са около 200 милиона. И сега всеки трябва да си направи сметката. Ако за 60 дена сме дръпнали 100 и няколко милиона, а имаме под 200 милиона за 100 дена, дали ще ни стигнат, като тия 100 дена ще бъдат с най-голяма консумация и на дневна база може да се стигне количеството на потреблението 15-16 милиона кубически метра на ден.
И тъй като количествата от тръбите, които идват от Русия, не могат да се разширяват, не може човек изведнъж да си поръча повече, защото няма – това е базово потребление, от „Чирен“ може да се дърпа 4,2, хайде 4,5, но 4,5 може да се дърпа декември месец и част от януари. Като дърпате повече, налягането пада. И като падне налягането, вече и дебитът става по-малък. През март месец тия количества падат на 2,7-2,8, 3 милиона кубически метра на ден. И тогава какво правим, след като имате примерно 14 или 15 милиона кубика на ден потребление, не можете да увеличите това, което идва от Русия, което е 8, 9, максимум 10, и се появяват едни 2-3 милиона, които не достигат на ден. И това нещо трябва да се каже, трябва да се комуникира.
– И сега какво става?
– Високите цени отказват една част от клиентите на „Булгаргаз“ – с това те си затварят просто потреблението, бизнесът не може да издържи при тези цени. „Булгаргаз“ не е вкарала азерския газ, за да намали цените, и понеже потреблението пада заради отказа на компании да вземат, защото при тези цени те ще фалират. И изведнъж това е надеждата на „Булгаргаз“, че така ще могат да си вържат балансите. Извинете, ама това за мен е някакво недоразбиране за ролята на обществения доставчик да намери на оптималната комбинация от газ като цена и като количество, което може да държи неговите клиенти живи.
Азерският газ не е само проблемът. Проблемът е, че Сърбия, която е след нас по „Турски поток“, получава газ на 270 долара на 1000 куб. м, а ние го получаваме 2 пъти по-скъпо. И за какво тогава строихме „Турски поток“, защо бяха всичките тези големи фойерверки словесни, биене в гърди: „Ние го завършихме“, 3 милиарда – това е едно абсолютно недоразумение и от гледна точка на политика, и от гледна точка на ръководство на такава важна държавна компания.
Пък да не забравяме най-накрая, че това не е въпрос само за обикновена стока. Защото тази стока, то затова тя се казва, че е енергийна сигурност, това е ключът към енергийната сигурност, защото от природния газ зависи и ток, зависи и парно отопление, зависят продукти, зависи и инфлация. И така фактически когато имаш една компания, която не управлява добре тези процеси, изведнъж се прехвърля цялата тежест върху потребителите, и вече имате голям проблем. И той е дългосрочен.
– Посланик Василев, има ли опасност Азербайджан да скъса договора с „Булгаргаз“ заради теча на информацията, както твърдят от компанията?
– Това е абсолютно безумие. Първо, това не е вярно. Сега, не мога да разкривам неща, които знам – това просто не е вярно. Ще ви кажа видимата част – тази, която ние с вас като публични хора, без да имаме достъп до търговски тайни и т.н. можем да споделим. Един господин от ГЕРБ, който се води там някакъв голям експерт техен, казва, че той не знаел, обаче бил чул как трети бил видял неназовани, анонимни азерски източници да се оплакват, че договорът е излязъл в медиите, тоест, в публичното пространство, нарушена била търговска тайна и е била казана цената на природния газ.
Това просто не може да бъде вярно, защото същите хора, те, не знам, аз затова ви казвам – назначават ги за министри, за големи шефове, но те никога не са минавали през бизнеса, и поради тази причина имат повърхностни знания.
Та, същата тази цена, която е обект на супертърговска тайна според въпросните хора от ГЕРБ, се публикува официално на сайта на Азерския митнически комитет всеки божи месец. От този сайт човек може да разбере, защото това е въпрос на публична политика, на прозрачност, на стандарти, които се приветстват в Европа, от този сайт може да разберете и истината къде е притеснението на „Булгаргаз“.
Притеснението е, че за 9 месеца първият анекс, който беше сключен още в края на декември 2020 година, според него ние трябваше за 9 месеца да вземем 225 млн. куб. м. Забележете, от този сайт на Митническия комитет на Азербайджан, който нали се сещате, че няма как да лъже, защото информацията е едно към едно, за десет месеца сме взели само 166 млн. куб. м. Тоест, не само че не сме взели по-малките количества, но и от по-малките сме взели още по-малко. И тогава те са се уплашили нашите момчета от „Булгаргаз“, че вече става въпрос за неустойки, не за неустойки за големите количества, че не ги вземаме, а за малките.
И защо азерите са в особено напрегнато положение – защото не само че по-малки количества вземат, но дори в началото на август ръководството на „Булгаргаз“ си намали и обема на ангажираните капацитети за пренос на този газ, което е едно към едно доказателство, че те нямат никакво намерение да вземат повече азерски газ, а напротив, искат да вземат по-малко. И този нов анекс, който са подписали, който не знам кой Министерски съвет го е подписвал, одобрявал, изобщо кой е одобрявал такова безумие, и това нещо ще продължи до края на юни следващата година. Значи, вместо 14 400 мегаватчаса на ден, такъв капацитет бяха ангажирали до август месец, сега за новия период са ангажирали 10 000, тоест, още по-малък – на малките количества, които ви казах, още по-малко. И това няма как да бъде друго освен умишлено действие.
– Умишлено защо, с каква цел?
– Аз ви казах, няма какво друго да бъде, след като „Булгаргаз“ чрез своята политика осигури 95% монопол на „Газпром“ на българския пазар. В края на 2020 година този процент беше паднал под 80. Защо „Булгаргаз“ има интерес да държи монопола на руски газ на българския пазар – ами не е толкова сложно да се досети човек.
„Газпром“ има отработена в годините перфектна система за стимулиране, насърчаване на подобни действия, и тя е по цялата верига – от политическото ръководство, което прави възможно подобно високо ниво на протекция. Имайте предвид, че както те не са взели азерския газ, тоест, ние сме взели досега 200 милиона някъде, 200 и може малко да сме взели отгоре, което е примерно по-малко от 1/4 от количествата, които е трябвало да вземем, в същото време обаче забележете, „Булгаргаз“ е купил 50% повече руски газ за същия период?!.
– Който е и по-скъп.
– Който е по-скъп дори от този, който дават на Сърбия и на Турция. Ако това не е провал на политиката на Борисов, защото Борисов назначи и Павлов, и всичките, и договорите са неговите, и на азерите – всичко това е едно към едно. Големите идеи как в Балканския хъб ще се продава руски газ, ще станем епицентър на газовия бизнес в региона – нищо подобно, един кубик не е продаден руски газ в газовия хъб. И количества са смешни дори за квартална борса.
– И още въпрос стои, посланик Василев, смазва ли Русия Европа с доставките на газ?
– То това е самопричинена вреда. Ние защо сме силни примерно при всякакви кризи в България, когато стане въпрос за електроенергия? Защото лош ден, както се казва – или слънце, пек, каквото и да стане, ние си имаме въглища. И тези въглища в трудни моменти могат да ни дадат всичко. Нищо друго да няма – слънцето да спре да грее, вода във ВЕЦ-овете да няма, да нямаме свежо ядрено гориво – дават 60% от сигурността от електроенергията, която след това може да се превърне в топлина, може да се превърне в светлина, може да се превърне в продукти, които ползват електрическа енергия. 60% местно производство.
Като сложите и ВЕИ и ВЕЦ-овете, които са също местни, като сложите и относително местните ядрени, ядрата централа, защото при нея пък свежото гориво един път като заредиш, дълго време върви – тоест, нямаш такава зависимост от външния пазар. Но когато Европа зависи само от 10% от местен ресурс природен газ, и трябва да се моли, сега дали „Газпром“ ще наеме капацитет през Украйна, дали ще наеме капацитет през Полша, през Беларус, през Турция – само гледат, какво ще наеме.
Е, когато сам си се изложил на такава степен на уязвимост, и след това се чудиш, че в Москва се радват на изключителните свръхприходи, които получават, и с които те де факто си изплатиха „Северен поток 2“ и „Турски поток“.
Сега, разбира се, това е временно явление и те, каквото са спечелили в дългосрочен порядък, могат и да го загубят, но американският втечнен природен газ, който отново е отречен от същата тази Европа, която в момента страда, де факто я спаси. Защото помните, Европа забрани фракинг, шисти, казаха, че онези там от другата страна на Атлантика не знаят какво правят. Ние пък си забранихме тотално проучванията. В Румъния проучват и имат собствени добиви както на суша, така и от 1 януари започна нов добив на шистов газ чрез една британска компания – Блек Сий Ойл енд Газ, собсвеност на групата „Карлайл“, „Лукойл“ дори имат находище, гърците работят много интензивно, турците работят още по-интензивно, украинци – търсят, намират, добиват газ.
Само при нас една тишина, защото скоро ще излязат едни много интересни истории за това, как руски и български националисти, екоактивисти насила са спирали опити за проучване и добив на газ, по диктовката на руски спецслужби. То какво да ви кажа, то това е малко като саботаж, ама то не е само саботаж на ниво публични протести, нещата са много, много, много дебели. Това са спецоперации, взривове и т.н. И сега се надявам, че най-накрая българинът ще проумее, че само нещата, които той може да контролира на собствената си територия, могат му дадат сигурност.
Защото утре Брюксел могат да кажат, че преходът към соларни панели, вятърни не е достатъчен, трябва директно да минаваме на водород, а след това ще правят сметката, колко ще струва и дали е възможно, и съответно г-н Путин постоянно ще си прави сметките, че „каквото и да правят, най-накрая пак ще опрат до моя газ“. Хубавото по-скоро за нас, не толкова доброто за Русия, е, че всеки път когато Русия използва грубо за друго тази карта на зависимост, която Европа има от нея, Европа взема мерки и отдалечава тази зависимост или я намалява. И последните 3 седмици, ако си спомняте, само буквално за десетина дена бяха мобилизирани около 35 танкера с втечнен природен газ от Америка.
Не всичко разбира се достигнаха Европа, някои от тях тръгнаха към Азия, но въпросът е, че Америка има достатъчно голяма мощ именно заради шистовия си газ, който е отречен в Европа, и който спасява в момента Европа, и тя може действително да балансира екстремната агресивност в политиката на Русия, особено що се отнася до газ. Но затова пък човек трябва да си диверсифицира доставчиците и да има договори с доставчици на втечнен природен газ, който присъства в микса на всяка нормална европейска страна-член на Европейския съюз.
Да, значителен дял от втечнения природен газ има както в Гърция, така и в Турция. При нас няма, защото „Булгаргаз“ когато преди няколко години същата компания, която доставя газ в Полша, и сега Полша е в най-добро положение спрямо цената на електроенергията и цената на природния газ, между другото, и същата тази компания дойде тук и предложи на „Булгаргаз“ договор, който е индексиран към борсовата цена на Хенри хъб, ама Хенри хъб не е TTF, това е най-стабилната и най-ликвидната борса в света, и ако тогава го бяхме приели този договор, в момента България изобщо нямаше да има проблем. Ама както се казва, те знаеха, че трябва да изпълняват само договора с „Газпром“.
– Вашата прогноза – как ще се разреши газовата криза и дали тя няма да е лостът, който да обърне правителството?
– Това правителство има малшанс, защото това са процеси, това са отразяват дългосрочни зависимости, това са с години градени мрежи и връзки, и свободата му на действие не е голяма. На всичко отгоре го саботират, и то грубо го саботират. И то уж хора, които трябва да водят държавни компании. Аз съм оптимист не за друго, а защото ако „Булгаргаз“ не си върши работата и това ръководство не може да бъде сменено, защото се покровителства от по-висше място, а и не е изгодно на „Газпром“ да се сменя, тъй като предстои договарянето на новия дългосрочен договор с „Газпром“, и те държат това ръководство да го договори, то тогава някой друг ще внесе конкурентен газ, включително азерски.
И след това да ми обясняват, че понеже това била държавна компания и някой щял да й вземе азерския договор, е пак отново гротеска, защото от гледна точка на националния интерес, който се дефинира на ниво потребители, лични и индустриални, включително данъкоплатци, в последна сметка потребителят има интерес от най-евтиния газ, и яко някой друг внесе този газ, който „Булгаргаз“ не иска да внася, ами толкова по-добре за този, който ще го внесе, и толкова по-зле за „Булгаргаз“, който ще загуби пазарен дял. Това е.
И най-накрая пак ще се чудим: ама защо „Булгаргаз“ фалира. Защото логичният край на това упражнение е декапитализацията на „Булгаргаз“, тъй като загубата на пазарен дял означава декапитализация, и приватизация, на която ние ще установим, колко струват всичките тези грешки, които ръководството на „Булгаргаз“ са правили през годините, заради които са били покровителствани от най-високо политическо ниво.
