Г-н Василев, ключовият въпрос, на който еднозначен отговор няма, е кой днес пише големия дневен ред на обществото?
Пише се на много места. Има глобален дневен ред, в който ние позиционираме нашия. Но ако говорим за националния, пишем го всички ние, макар че конкретните автори невинаги са ясни. Посоката беше зададена от избирателите, които показаха, че искат промяна. И лиши партията с най-много гласове от правото да сформира правителство.
Затова общественото внимание е съсредоточено главно върху ходовете на опозицията. Какво обаче показват действията на ГЕРБ и Борисов?
Като във всяка лидерска партия, те зависят от настроението на водача. Но те нямат много ходове. Пропуснаха времето да направят управляем преход, да промотират наследник на Борисов, а той да се оттегли в позицията на почетен лидер. Сега той насила се есплантира от властта. ГЕРБ сега разчита единствено на дълбоко ешелонираното си присъствие в различни нива на властта. Стратегията им е „да ги видим тези колко мотат“ и наесен да се върнат на власт. Очакват 2021-а да бъде като 2014 година.
Голямата дилема пред партиите на протеста сега е да решат кой е по-правилния ход: бързи извънредни избори или краткосрочно правителство с няколко ясни приоритета?
Всеки кабинет в този парламент е обречен да бъде гласуван и от ГЕРБ. Данайски подарък и купуване на време. А голямата тема е какво става с България. Обективно хората на протеста могат да свършат 4-5 неща, като използват инерцията на неприязънта към ГЕРБ и привлекат гласове от БСП и ДПС.
Освен в изборното право, те имат немалко работа в администрацията и в регулаторите, които са изградени от статуквото.
Обърната внимание – вече 15 дни ние нямаме цена на природния газ. И то не заради регулатора КЕВР, а защото „Булгаргаз“ не е подал цена. В икономиката дневният ред е катастрофичен. Там ще се води голямата информационна и пропагандна битка. Тук е и големият тест за силите на протеста. Ако те пробват с неуверена подкрепа да вадят кестените от жарта, ще загубят. Тепърва ще разбираме за чутовни неща. Примерно – за състоянието на резерва, за дълговите равнища, за бюджетните дупки… Или как беше подпомогнат бизнесът по програмата 60:40 – държавата дава 60% на неработещ бизнес, а после си прибира обратно 40% от даденото чрез данъци и осигуровки.
Но как да отидат на избори тези бездруго разнопосочни сили на протеста, след като статуквото контролира администрацията, местната власт и голяма част от медиите? А и изборното законодателство е съчинено откровено в негова полза?
Не може да се отиде на избори без промяна в изборното законодателство – ЦИК, „Информационно обслужване“, дистанционно гласуване. Ситуацията има два възможни изхода: парламентарен кабинет или служебно правителство. В ГЕРБ също текат процеси, Борисов посяга на Димитър Николов и Йорданка Фандъкова – това значи, че и софиянци и бургазлии нямат причини да им имат доверие. Щом тези процеси са започнали, ГЕРБ няма как да произведат по-силен резултат.
Тази перестройка в ГЕРБ се очакваше – пребоядисване на фасадата.
Електоратите на ГЕРБ и ИТН са скачени съдове – при едната се увеличават, за сметка на другата. В когото е властта, те ще бъдат при него. Процесът на разпад при ГЕРБ вече не може да бъде контролиран. Най-големият проблем на ГЕРБ е самият Борисов. Разкритията за него тепърва започват. Например – около „Турски поток“ – там има невероятни неща.
Договорът не е оповестен публично.
Още по-лошо. „Турски поток“ се разиграва в рамките на 10-годишния план за развитие на газопреносната мрежа. И КЕВР е одобрил именно проект за разширение на газопреносната мрежа, а не за транзитен газопровод. Това означава, че регулаторът е дал одобрение за строителство на преносен капацитет от турската до сръбската граница, с възможности за отклонения. Другото условие беше част от тези капацитети да служат за развитие на българската газова борса – газовият хъб „Балкан“. Нищо от това не е изпълнено. Тоест – тези 3 млрд. са хвърлени въпреки решенията на регулатора.
Още една добра тема за новия парламент, който ще се окаже доста натоварен.
Мога да изредя още поне 15 подобни теми, като започнем с концесията на летище „София“ и милиардите на „Автомагистрали“… Затова моят дневен ред не е сложен – разследващи функции на парламента, при които всички тези неща да видят бял свят. И тук идваме до поредния параграф 22 – информацията се държи от ведомстватата като „Булгартрансгаз“ и и тя е с гриф „Суперсекретно“. Единственият начин да се стигне до тази информация, е смяна на ръководствата на тези ведомства, но това не зависи от Народното събрание.
Ако тези теми се вкарат в парламента, това би изиграло по-ярка роля от всякаква предизборна кампания преди извънредни избори.
Точно така. Тогава следващите избори ще произведат много по-ясно изразени пълномощия за промяна. Не приемам тезата, че мажоритарни избори ще бъдат проблем и ще обслужат ГЕРБ и ДПС. Ако те са в два тура, на втория гласът анти-ГЕРБ ще извади тази партия изобщо от парламента. Структурата на сегашното гласуване го показа. Вотът анти-ГЕРБ е доминиращ навсякъде.
В един от знаменитите декрети на Петър Първи е записано задължението на всички аристократи да говорят на публични места, за да се прецени какво има в главите им. Как си обяснявате демонстративното мълчание от страна на ИТН?
Слави има изгода от подобна митологизация. Но в момента щом стане премиер, нещата стават много сложни за него.
В сходна ситуация Бепе Грило не стана премиер в Италия, но дърпаше конците отстрани.
Именно това е формулата в подобни ситуации. Италия обаче е стара демокрация и отдавна е направила прехода си към онази самодостатъчност, която произвежда и икономически, и демократични бази. В България тази схема няма да сработи за добро, защото голяма част от икономиката е паразитна.
Това не я ли прави полудържавна икономика?
По-лошо. Ползите са приватизирани в полза на частници, а разходите си остават за държавата. Олигархичната икономика, която доминираше при Борисов, пречи на цялата икономика да изплува. Защото е паразитна. Олигарсите около Борисов ще фалират до година, без европейските и бюджетни пари. Може да очаквате новини, свързани с Пеевски.
Колко време е нужно на Народното събрание, за да се справи с всички тези приоритети?
Един месец. ДБ и ИСМВ имат готови законопроекти. Ако цената за въвеждането на електронно гласуване е да се изчака с изборите до есента, си струва.
Разговора води: Емил Янев, Банкер
